ОТКЪС

Радой Ралин беше рядка птица.

Спомням си как той измисли името на сатиричната миниатюра към седмичния кинопреглед. Среща ме на улицата и започва да ми обяснява, че тази миниатюра трябва да се казва „Фокус“. Аз колебливо казвам, че това не е лошо. Той продължава да настоява да се съглася, че е хубаво. В това време минава една жена, която се оказва негова позната. Той я спира и започва да є обяснява същото. Тя отговаря, че не разбира от тези работи и отминава. На отсрещния тротоар стои млад мъж, към когото Радой се обръща: „Стефчо, какво ще кажеш, ако към седмичния кинопреглед има Фокус.“ Въпросният Стефчо отговаря, че това е прекрасно. И така настойчиво и продължително Радой упорства със своето допитване. Наскоро разказах този случай на Георги Мишев и той възкликна: „Радой беше крачещ референдум!“

***

Радой беше намислил да направим сатиричен рецитал в зала „България“. Художник пак беше Борис Димовски, аз режисьор, а поетът Димитър Стойчев, който тогава беше ситен чиновник в концертна дирекция, нещо като продуцент. В един прекрасен ден Радой ни изпрати, мен и Димитър Стойчев, да поканим за участие поета Христо Радевски, който тогава беше председател на Съюза на писателите. Радой ни обясни не само къде живее Христо Радевски, но и какво да говорим и как да се държим. Отиваме ние на бул. „Руски“, отваря самият Радевски. „Какво има?“ пита той, ние обясняваме това, което Радой ни е наговорил. Той ни поканва вътре. Невероятно голям апартамент за нашите понятия. Кои ще участват. Ние съобщаваме, следва дълга пауза, след която Радевски казва „Сега, когато народът се е втурнал да изпълни петилетката за четири години, вие организирате сатиричен рецитал! Странно… Странно…“ И се изправи. И ние се изправихме. Той посочи вратата. Ние си тръгнахме. На вратата нищо не каза, нито че ще участва, нито, че няма да участва. Не се сбогува, просто хлопна вратата след нас.

Рециталът се състоя при препълнена зала „България“. Естествено Радевски не дойде. Участваха: Радой Ралин, Валери Петров, Васил Цонев, Васил Станилов, Георги Друмев, Александър Миланов и др. Концертна дирекция не само че не ни плати за рецитала, а на другия ден по заповед на зам.-министъра на Комитета за култура Борис Вапцаров уволни своя ситен чиновник Димитър Стойчев и Държавна сигурност започна да го следи. Аз бързо-бързо се потулих в Добрич и една седмица стоях вкъщи, не излизах на улицата.

***

Радой ми поръчва да се срещна с писателя Чудомир в еди-кой си ден и час на ул. „Гурко“, забравил съм кой номер, където студията за документални филми държеше под наем един апартамент, който се ползваше от нейните оператори. В този апартамент трябваше да поканя Чудомир и да водя преговори за един фокус по негова идея или негов разказ. Във въпросния ден и час, мисля, че беше лятно време, защото бях леко облечен, чаках на тротоара да се появи големият писател Чудомир. Той доста се забави. По едно време виждам, че откъм старата зоологическа градина се задава белокосият възрастен човек в тъмен костюм, жилетка и папийонка. Вървеше много бавно. Посрещнах го и го поканих да се качим в апартамента. Той каза „Не мога да се кача.“ Започнах да му обяснявам целта на нашата среща, която беше уговорена от Радой. Чудомир ме слушаше, без да ме гледа. Когато свърших, той каза: „Млади човече, хич не ми е до фокусите на Радой… Аз съм болен от рак… Отивам в болница и там ще правя съвсем други фокуси.“ Краката ми се подкосиха. Тази откровеност ме зашемети. Той видя, че се притесних, бащински ме потупа по бузата и каза: „Голям да пораснеш.“ Бавно се отдалечи към ул. „Раковска“.

След няколко време във в. „Стършел“ се появиха „Ситнежи“, в които Чудомир разказваше за битката си с рачетата, които се намирали в неговото тяло. След седмица чухме, че починал.

***

Радой често ми повтаряше, че само в сатирата можеш да събереш Северния и Южния полюс. Аз запомних този урок.

През цялата си кариера поставях предимно комедии и сатири, вглеждах се в човешките недостатъци и исках поне с малко да приличам на Радоевата непримиримост към несправедливостта, насилието, диктатурата.

Радой беше рядка птица… Не знам дали е познавал страха, но в нашите очи той беше един борец за справедливост.

 

***

Иска ми се да събера образа на Радой Ралин в едно изречение и то е: Радой Ралин беше един красив ум.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 92 години.

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.

Днес компетентността не се възнаграждава, а дори се наказва

"Психология на глупостта" под редакцията на Жан-Франсоа Мармион.

"Страх ме е да си помисля, че колкото по-глупави ставаме като общество, толкова по-глупави хора ще ни управляват." - Николай Слатински

За „Ирландецът“ и дон Робърт Де Ниро

Това е опус магнум за Скорсезе, най-доброто, което може да предложи в момента.