Мисля, че входовете на къщите запазват стъпките на тези,  които са били чести посетители, а след  това са изчезнали.

(Патрик Модиано, носител на Нобелова награда за литература, 2014г.)

---

Всичко вече е казано, но не за всички.

(Умберто Еко, професор по семиотика)

--

Историята е такава каквато аз ви я напиша.

Марк Аврелий, римски император и философ)

ПРЕДИСЛОВИЕ

На около стотина метра южно от Градската градина на Шумен се намира една от най-красивите сгради и най-красиво училище в града. Разположено между панелни блокове и жилищни кооперации, това стилно здание често убягва от погледа на забързаните граждани, отнесени в своите грижи. Или може би са свикнали с нея толкова много, че не я забелязват. Истината е, че вече второ столетие тя е неволен свидетел на мечтите и тегобите на един древен град в една млада държава. Един тих свидетел с шумни обитатели, с всичките техни страсти - възвисила духовно едни или разкрила сърдечни терзания у други. Но всичко започва много,  много по-рано, по времето когато, страната ни не търси път към Европа, защото Европа тогава е тук.

Още през първата половина на XIX в. Шумен е център на новобългарското образование. Стремежът към знание е същностна черта на българската народопсихология. Именно тук за първи път, през 1813 г., се упоменава за гражданско честване Деня на св.св. Кирил и Методий. В началото на 1851 г. унгарският френктерзия Михай Шафран (някои свързват името му и с произхода на нелюбезното прозвище „шафрантия“ – представителка на нежния пол с фриволно поведение) създава първия български оркестър от местни младежи, които репетират в къщата на чорбаджи Анастас Хаджистоянов. След Кримската война (1856 г.) се отваря второто читалище по нашите земи - „Архангел Михаил“ (дн. „Добри Войников“). Учителят от полугимназията преработва и поставя първото театро – „Михаль. Комедiя на четьiри действiя. Преоготовленна отъ Савва И. Доброплоднаго ”. 

Темелите на новобългарското просветно дело са положени в килийните училища. И в Шумен е така. До края на XIX в. те се посещават само от момчета. В 1828 г. основното килийно училище е в Костовата махала. Тогава се открива и първото килийно училище за девойки. След като на 3 ноември 1839 г. султан Абдул Меджит провъзгласява Хатишериф (честно писмо) в Гюлхане (павилион на розите) на Топкапъ (двореца с оръдейната порта), в Османската империя започва времето на Танзимата (реорганизация). Това се отразява на броя и на качеството на българските училища. Появяват се взаимните такива. В Шумен са ръководени от Стефан Изворски . От 1846 г. Сава Филаретов  (ученик на Доброплодни) полага началото на класното училище в града.

На 1 април 1847 г. е сключено „Согласително“ между общината и учителя Сава Филаретов, в което изрично се упоменава, че ръководеното от него „елино-българско училище“ ще стане „славеноболгарское училище взаимное“. На следващата година Сава Доброплодни променя програмата му и го превръща в Първото класно училище. Става и негов директор. Завършилият в най-старото и престижно гръцко училище в квартала на османската столица – Куручешме (сухата чешма), възрожденец, после ще го промени на Преславско-Шуменска прогимназия. От 1857 г. главен учител вече е неговият помощник-учител (и бивш ученик), завършилият католически колеж „Сен Беноа“ в Цариград – шуменецът Добри Войников. Султанският ферман Хатихумаюн (щастливо писмо) от 1856 г. прокламира равноправие и дава право на християните да сезират пряко правителството (Високата порта). Това влияе благотворно върху еманципацията на българите. Преустроено като Шуменска полугимназия, от 1859 г. класното училище вече се нарича Шуменско народно училище. 

След заминаването на Д. Войников главен учител вече е Тодор Икономов . 

След като уреждат църковните си дела, пак тук, в Шумен, през пролетта (12-16 април) на 1873 г., българите решават да уредят и своята просвета, като провеждат най-големия епархийски учителски събор, свикан от Варненско-Преславски митрополит Симеон  (цели десет години Шумен ще бъде седалище на дядо Симеон). Васил Друмев  е негов секретар и записва взетите най-важни решения – с вишегласие се изработват правилата за организирането на селските и градските училища. Стриктно се определят правомощията на училищните настоятелства. Прецизират се изискванията към статута на учителите. В утвърдените устави и учебни програми са наложени принципите за задължително начално образование, единство на образователните институции в региона, за обществената издръжка, за светско по съдържание и национално по езиково-културна принадлежност обучение. Чрез тези свои решения Учителският събор в Шумен се превръща в образец на общонационалната образователна политика. От доклада на учителя Тодор Ченгелиев до Негово високопреосвещенство, писан през 1874 г., става ясно, че в градските училища са записани общо 1 707 момчета и момичета. През следващата учебна година този брой е 1 215. Освобождението заварва Шумен с четири добре уредени училища и две читалища.

През 1873 г. директор на Шуменското народно училище става Панайот Волов  - възпитаник на специалното училище на Руската империя - Южнославянский пансион в Николаев. Събитията по така нар. „французка сватба“ от 1875 г. и активното му размахване на юмруци в нея го изпращат в тъмницата на главния град на Туна вилаети (Дунавска област) - Русчук (дн. Русе), с което се слага край на педагогическата му кариера. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Семейството трябва да е най-безопасното място на света, свободно от тревоги.“

Брад Пит, американски актьор, роден на 18 декември преди 55 години

Анкета

Ще купите ли книга за Коледа?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Съдбата на писателя като ребус

За новия роман на Матей Вишниек.

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.