Ювал Ноа Харари е нашумял израелски историк и писател, в новата си книга "21 урока за 21 век", откъси от която бяха публикувани във вестник "Гардиън" преди излизането й на британския пазар. Публикуваме част от нея, преведена и публикувана от "Капитал".

-----------------------

ЮВАЛ НОА ХАРАРИ

Когато през февруари 2014 г. руски спецчасти без никакви отличителни знаци окупираха Крим, властите в Кремъл и президентът Владимир Путин отричаха, че това са руски войски, описвайки ги като спонтанни "групи за самозащита", които може би са си купили екипировката от местните магазини. Произнасяйки това абсурдно твърдение, Путин и неговите помощници знаеха много добре, че лъжат. Според руските национални митове Русия е свещено място и по-важно от истината за нахлуването в Украйна е каузата за опазването на руската нация. Показателно е, че тя пренебрегва какво милиони украинци мислят за себе си.

Изглежда, че наистина живеем в ужасяващото време на постистината, в което всичко може да бъде фалшифицирано. Но кога точно беше епохата на истината? През 80-те, 50-те, 30-те години на XX век? И какво предизвика сегашния преход - интернет, социалните медии, възходът на Путин и Тръмп?

Бегъл поглед върху историята разкрива, че пропагандата и дезинформацията не са нищо ново и че всъщност хората винаги са живели в епоха на постистината. Самият вид Homo sapiens зависи от създаването и вярването във фикции. Още от каменната ера митовете служат за обединяване на човешките колективи.

Ние сме единствените бозайници, които си сътрудничат с непознати, защото само ние можем да измисляме истории и да убедим други да повярват в тях. И докато вярваме в едни и същи фикции, ще се подчиняваме на едни и същи закони и по този начин да си сътрудничим. Спомнете си, че преди векове милиони християни са се заключили в самозащитния митологичен балон на Библията, а милиони мюсюлмани - на Корана. Няма и едно научно доказателство, че Ева е била изкушена от змия или че душите на неверниците горят в ада, но милиони хора вярват в тези неща от хилядолетия. Някои фалшиви новини са вечни.

При това не отричам потенциалната благотворност на религията, точно обратното. За добро или лошо, фикцията е сред най-ефикасните лостове в инструментариума на човечеството. Обединявайки хората, религиозните убеждения правят възможно мащабното взаимодействие помежду им. Те ги вдъхновяват да изграждат болници, училища и мостове в допълнение към армиите и затворите. Голяма част от Библията може да е измислена, но все пак може да носи радост на милиарди и да насърчи хората към състрадателност, смелост и творчество - точно както и други велики творби, като "Дон Кихот", "Война и мир" или "Хари Потър".

В по-новата история всяка нация е създала и собствена митология, а идеологии като комунизма, фашизма и либерализма - себеутвърждаващо кредо. В началото на 30-те години левите западни журналисти и интелектуалци хвалеха Съветския съюз като идеалното общество, точно когато милиони украинци и други съветски граждани умираха от глада, който Сталин им беше подготвил. В "Моята борба" Хитлер пише, че "и най-ярката пропагандна техника няма да доведе до успех, ако пропуска един основен принцип - тя трябва да се сведе до няколко точки, които да повтаря отново и отново". Може ли днешен продавач на фалшиви новини да предложи нещо по-добро? Но все пак, ако в епохата на Facebook и Twitter понякога е трудно да се избере на коя версия на събитията да се вярва, поне не е възможно да се убиват милиони, без светът да узнае.

А истината е, че истината никога не е била високо в дневния ред на Homo sapiens. Много хора предполагат, че ако някоя религия или идеология изопачават реалността, последователите й ще го открият рано или късно, защото няма да са конкурентни на по-адекватните си съперници - още един утешителен мит. На практика силата на човешкото сътрудничество зависи от деликатния баланс между истината и фикцията. Ако изопачите реалността твърде много, това наистина ще ви отслаби, защото ще ви тласка към грешни действия. От друга страна, не можете да организирате ефективно големи маси от хора, без да се облегнете и на някаква митология. Ако се придържате само към неподправената реалност, малко хора ще ви последват.

Истината и властта могат да вървят заедно за кратко - после пътищата им се разделят. Ако искате власт, в някакъв момент трябва да започнете да говорите измислици. Ако искате да следвате истината, в някакъв момент трябва да се отречете властта. През цялата история хората от духовната и научната сфера са били изправени пред дилемата на кого да служат - на властта или на истината. Християнските свещеници, конфуцианските мандарини и комунистическите идеолози поставиха единството над истината - затова бяха и толкова могъщи.

Така че, ако мечтаете за общество, в което царува истината, а митовете се игнорират, не очаквайте много от Homo sapiens. По-добре пробвайте късмета си с шимпанзетата.

Всичко това не означава, че фалшивите новини не са сериозен проблем или че политиците имат лиценз да лъжат. Би било грешно и да заключим, че всеки опит да се открие истината е обречен и че няма разлика между сериозната журналистика и пропагандата. Под всяка фалшива новина има истински факти. Затова, вместо да ги приемаме като норма, трябва да признаем, че проблемът е по-сложен, отколкото си мислим, и изисква повече усилия да различаваме реалността от измислицата.

Никой политик не говори само истината, но някои са много по-добри от другите. Ако бях живял по това време, аз лично бих вярвал много повече на Чърчил, отколкото на Сталин, въпреки че и британският премиер си е позволявал да видоизменя истината, когато му е изнасяло. По същия начин няма напълно безпристрастен или безгрешен вестник, но едни полагат реални усилия да стигнат до истината, докато други работят като машини за промиване на мозъци.

Отговорността е на всички нас. Първото правило е: ако искате надеждна информация, плащайте за нея. Ако получавате новините "безплатно", най-вероятно някой продава вас. И второто правило: ако някой проблем е важен за вас, направете си труда да прочетете за него и в релевантна научна литература, т.е. написана от хора в утвърдени научни центрове. Научната общност е най-надеждният източник на знания през вековете. А учените от своя страна трябва да са много по-ангажирани с текущите обществени дебати. Те не трябва да се притесняват да надигат глас по теми в тяхната област. Мълчанието не е неутралност - то крепи статуквото.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Насилието не може да измени света. Ако го променя, то е само временно.”

Мартин Скорсезе, американски режисьор, роден на 17 ноември преди 76 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).