Издателство „Парадокс“ пусна в продажба новия роман на талантливия чешки автор Михал Вивег. "От Храда вее мраз" е продължение на "Мафия в Прага". 

Той е още по-смразяващ с автентичността си. В продължениeто брокерката Диана и журналистът Марек - главни герои и на първата книга, откриват шокиращ видеозапис за тайна среща между Вацлав Клаус и Владимир Путин.

Преводът отново е на Анжелина Пенчева и е под научната редакция на доц. д-р Владимир Пенчев.

ОТКЪС

ПРОЛОГ 

Лени неотдавна бе отпразнувал трийсетия си рожден ден, но благодарение на стройната си фигура и момчешката усмивка изглеждаше по-млад; когато беше без униформа и освен това късо подстриган и със слънчев загар като сега, хората му даваха поне пет години по-малко. Работеше като стюард. Задълженията му в самолета бяха разчетени буквално до минута – нещо, към което в началото му бе трудно да се приспособи. Най-неприятно му беше бързането, царящо на борда при кратките полети. Открай време обичаше спокойствието и по-бавното темпо. Затова се наслаждаваше максимално на ваканционното безвремие на Малдивите и с весела решимост отхвърляше всички опити на президента да наложи някакъв, бил той и сравнително свободен, план за прекарване на деня. 

Вацлав Клаус, обратното, като истински консерватор обичаше реда и ритуалите: така например винаги преди закуска ходеше да плува, а след закуска всеки ден четеше по два часа. Така и не проумяваше как някои хора работят най-добре през нощта, от дванайсет до пет. За него това бяха измишльотини и глупотевини. Много ясно, че човек работи най-добре, когато се е наспал, навън е свежо утро и през прозореца долита птиче чуруликане. 

Макар птиците да се скъсваха да пеят от доста време, всичко, което правеше Лени, продължаваше да напомня движенията на животното ленивец и явно се ръководеше от мисъл, притъпена от горещина и от алкохол. Младежът си забърка втори ром с кòла, отиде да вземе тетрадката със записките си (наричаше я Супертайната книга), но след малко задряма на кушетката на сенчестата тераса. След четвърт час се събуди, още замаян, остави настрана тетрадката и неизпития лонг дринк, слезе на плажа и направи няколко небрежни снимки. Снимаше чапли, цветя, кораби и риби (беше му забранено да снима президента, затова го правеше само тайно). Накрая се дотътри до бунгалото да си вземе водолазния костюм и принадлежностите и с фотоапарата в ръка мързеливо се помъкна към един от коловете, обозначаващи пясъчния проход между острите корали. Сложи си очилата и плавниците, помаха на Вацлав, потопи глава в тюркоазената вода, излегна се върху повърхността и се остави на лекото течение да го носи. 

Междувременно президентът се върна към автобиографията на Оруел от Гордън Баукър. Никога не бе умеел да разделя живота си на работа и не-работа – само че този път се наложи да замине на почивка. Нямаше как да се измъкне. За разлика от предшественика си, някак не вярваше, че проблемите могат да се решават със свикване на световни конференции. Подсмихна се иронично. Да, категорично не беше от убедените, че може да се управлява с хуманистични призиви. 

Е, поне тук работеше здраво. Четеше Оруел с изключителен интерес и както винаги си подчертаваше някои пасажи, но до момента, колкото и да бе странно, не бе подчертал нищо с вълнообразна черта в знак на несъгласие. Това наистина се случва рядко, каза си. Когато отново вдигна очи към границата между прозрачно светлата и тъмносинята вода отвъд кораловия риф, не видя никъде Лени. На около сто метра навътре бе пуснала котва моторна яхта, която бе забелязал още предния ден, но освен нея в морето надлъж и нашир нямаше жива душа. Над бялата пяна на една от вълните прелетя чапла. До този момент Вацлав Клаус предполагаше, че Лени се е гмурнал за нещо, и продължаваше да оглежда водната повърхност, убеден, че младият му любовник трябва да изплува ей сега, но в следващия миг инак рационалната му мисъл бе пронизана от край до край от съзнанието, че Лени е мъртъв. 

Нямаше никакво доказателство за това и все пак беше сигурен. Вацлав Клаус почувства уплаха, страх, но и нещо като благодарност и възхита. 

Наистина професионална работа, констатира мислено. Отдавна знаеше, че това рано или късно ще се случи, само не подозираше, че ще е толкова скоро. В много отношения му олекна. Открай време понасяше нещастията по-добре от другите хора. В това имаше и нещо като спортен дух. Спортът беше страшно важен за Клаус. Когато например се спускаше в ски-слалом и пропуснеше някоя вратичка, никога не се отказваше – макар и изостанал, продължаваше до финала. 

Както сам признаваше, никога не се бе отличавал с особена чувствителност. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.