АНОТАЦИЯ

Това лято в Прага не е като другите: красива брокерка е изнудвана от руската мафия, бившият лобист Дерек, който е прибрал куп опасни документи, касаещи редица чешки политици, тъкмо е свален от програмата за защита на свидетели; пражки лобист, известен с прозвището Морд, бърза да се прибере от Хърватия, където прекарва лятото на яхтата си – ето такова е началото на първия трилър на Михал Вивег „Мафия в Прага“.

„Този трилър е повече или по-малко вдъхновен от много престъпления, действително случили се в Чехия, чиито извършители така и не са разкрити и наказани. Понеже на мен този шокиращ факт ми изглежда несравнимо по-важен от това, в коя година или месец са се случили въпросните събития, съм описвал всички действащи лица, както и летоброенето, напълно свободно“, казва за романа си авторът Михал Вивег.

МИХАЛ ВИВЕГ (роден през 1962 г.) е един от най-популярните съвременни чешки писатели, и несъмнено най-продаваният. Нещо, с което не пропуска да се похвали. Автор на 29 романа, от края на 90-те години той публикува по едно ново заглавие всяка пролет, в стартов тираж от около 50 000 броя. Вивег обича успеха си сред читатели и критици – носител е на редица награди – , както и факта, че книгите му са преведени на 24 езика. По тях са заснети 10 филма, а някои са адаптирани и за театрални постановки.

ОТКЪС

Александър Лоунски отиде с асансьора до рецепцията, излезе през атриума на улицата и затърси с поглед светлосинята октавия. Един от мобилните му телефони изпиука късо.

В мейла ти е, уведомяваше го строго главният редактор.

Саша извади от чантата си лаптоп, подпря го на хърбавия си корем, зададе адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и старателно изчука паролата: ROSA007. После кликна на папка Drafts. Адресът наистина беше там. Северозападните покрайнини на Прага. Саша си повтори три пъти на ум улицата и номера, изключи лаптопа и го постави обратно в чантата. Чу отдалеч клаксон. Светлосинята октавия RS примигна с дългите си светлини и рязко удари спирачки до тротоара. Журналистът се качи в колата. Полковника потегли отново. 

– Здрасти, редакторе – каза той с незаменимата си усмивка, която караше да изпъква трапчинката на брадичката му. – Изключи си всичките джиесеми, моля те. Извади им и батериите.

Саша го направи още преди да си закопчае предпазния колан. Каза на Полковника адреса на хотела.

– Значи отиваме за Балик? – попита, за да се увери.

– Точно така.

– Той къде е?

– На уговореното място.

На улица „Радлицка“ както винаги движението беше много натоварено и Полковника трябваше да се съсредоточи върху карането.

– Ти какво му каза? 

– Че ако проговори, „Млада фронта Днес“ ще му осигури безопасна квартира за първия месец.

– А той?

Полковника се засмя сухо.

– Каза, че цял месец било дори много в неговия случай.

– Защо?

– Ударила го е тежка параноя. Вече не вярва на никого. Убеден е, че ще го убият до една седмица.

Саша се престраши да зададе въпроса директно.

– Каква е вероятността това да стане?

Полковникът се поколеба.

– Тази вероятност не може да се изключи – промълви накрая.

Със самочувствието на опитен таксиджия се провираше ловко между колите и в същото време успяваше да огледа обстойно журналиста.

– Абе, човек, ти си отслабнал още повече. Ядеш ли изобщо нещо?

– Постоянно съм под стрес. Стомахът ми е вечно свит. Заради теб, между другото.

Саша никак не преувеличаваше, когато говореше за неразположенията си, но ако трябваше да бъде съвсем искрен пред себе си, трябваше да признае, че цялата ситуация доста го възбуждаше. Естествено, не би доверил това на Полковника, камо ли на Рената, но истината беше, че очакваше едва ли не с нетърпение следващите дни, когато щеше да укрива и да изповядва Свидетеля. 

– Ще става и по-зле – отсече Полковника.

Излязоха на крайбрежната улица и продължиха по течението на Вълтава. Саша не питаше колко дълго ще пътуват, нито в каква посока. По кея се разхождаха десетки хора, чийто живот никой не искаше да отнеме. Патици, лебеди, чайки. Майки с деца. Слънцето биеше в предното стъкло. Полковника намали климатика с два градуса.

– Мога ли да ти задам един въпрос, който ще те ядоса? – заговори Саша. 

– Може. Но само един.

– Държахте Балик цели шест месеца. Значи сте измъкнали от него купища информация. Трябва да имате купища дебели папки.

– Имаме.

– Така. Обаче единственият видим резултат е, че арестувахте бандитите от Пршибрам – и после се наложи да ги пуснете.

Полковника извърна глава от волана.

– С други думи, питате, господин редактор: как е възможно дори половингодишно обработване на ключовия Свидетел от детективите на Службата за разкриване на организираната престъпност да не придвижи нещата изобщо? Как е възможно разследването на всички тези около трийсетина отвличания и убийства, извършени у нас през миналите години, да си стои още на мъртвата точка?

– Именно. И как е възможно да не сте заловили поне една наистина едра риба?

Полковника се замисли.

– В американските филми – отвърна след малко – при симпатичните детективи, разследващи убийство, идва антипатичен идиот от ФБР и им изземва случая. След това детективите или разкриват убийството без него, с което се потвърждава, че въпросният е идиот, или се оказва, че не е идиот, а също и че е симпатяга, и разкриват убийството заедно.

Направи пауза. Саша изчакваше.

– В Чехия всеки път ни изземва случая някой боклук, пратен от Министъра – а Министъра, за по-сигурно, ни праща да разследваме кражби на коли и антикварни предмети. Така че при нас никой нищо не разкрива и всички се оказваме идиоти.

Саша отдавна не беше чувал по-кратко и точно обобщение на ситуацията.

– Добре го каза. Може ли да те цитирам?

Михал Вивег, „Мафия в Прага“, "Парадокс", 2017

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • 10 НОЕМВРИ

    Живков насърчаваше и глупостта, и мързела

    Днес е 10 ноември - денят, който свързваме с началото на т.нар. преход. И с края на Живков. Но 28 години по-късно България все още е белязана от манталитета и съмнителните ценности на този човек, пише Александър Андреев.

  • ОТКЪС

    Едуардо Хауреги - „Разговори с моята котка“

    "Любовта е най-важна. Не говоря за романтичната любов, а за изкуството да обичаме. Да даваме на света това, което носим в себе си, творческия си потенциал, живия си дух", казва авторът на книгата.

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 78 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Смъртта е само друга реалност - Рената Литвинова на 50

В своята кариера Рената Литвинова се е снимала в 34 филма, режисирала е игрални и музикални продукции (за певицата Земфира),  има 14 киносценария, озвучавала е роли, била е също и продуцент. 

„Възвишение“ на Виктор Божинов

Филмът му ще постигне завиден успех, ще вкара обратно в салоните българската публика.

"Възвишение" е добър филм

Екранизацията запазва духа на романа на Милен Русков.