АНОТАЦИЯ

От научна гледна точка психосинтезът се развива като психология, която включва не само осъзнаваното от личността, но и аспектите на несъзнаваното, като стига както до дълбочина (долно несъзнавано), така и до височина (свръхсъзнанието и духовния Аз). Психосинтезът е движение на мисълта и практиката, което се прилага от различни научни институти, фондации и др. както в Европа, така и в САЩ и Индия. Настоящата книга не си поставя за цел да разглежда всичките широки полета на психосинтеза. Тя не е техническа и е предназначена не само за лекари или психолози, но и за всички онези, които се интересуват от въпросите на психологията и възпитанието в хуманистичния смисъл на думата. В нея се разглеждат подробно (ориентирани практически към духовното) основните жизнени или екзистенциални процеси, които касаят човешкото същество: какво е или кой е човекът; съзнавано и несъзнавано; психология на жената; сексуалност и любов; психически конфликти; агресия; латентен потенциал на човешката душа и възраждането му. Изложението е разговорно, понякога полемично, но не дидактическо или индоктриниращо. Някои от споменатите теми, а и незасегнатите тук, са развити по-детайлно на други места, затова приканваме желаещите да задълбочат познанията си, като се обърнат към останалите текстове на Роберто Асаджоли.

Класикът на психотерапията представя по съвсем достъпен начин какво трябва да направим, за да живеем в хармония със себе си. Нещо повече: като стъпва на науката и на собствения си клиничен опит той ни показва как неговият метод може  да ни помогне  да спрем да търсим убежище в познатото, защото целта на Психосинтеза е да събуди креативността на разума, състраданието на сърцето и куража на волята да прогледнат с нови очи. За да осъзнаем какво означава да си жив и как да изживеем хармонично живота си.

Асаджоли е учен, който вплита в науката духовното измерение, защото именно духовният Висш Аз е центърът на нашето същество.

ОТКЪС

„Психосинтеза“

Несъзнаваното и неговото изследване

Основното разделение в душата ни е това между съзнаваната част  и несъзнаваната. Трябва да го отчетем, за да можем да добием представа за цялото. Това уточнение е задължително, защото често ще се връщам към тази особено значима тема. Значението на откриването на несъзнаваното е сравнявано с откриването на Америка, на един нов континент. Можем да сравним откритието и с революцията, заместила идеята за хелиоцентричната система с геоцентричната. В тази концепция за най-дълбинния психичен живот, най-истинския, се включва малка част на съзнаваното, в едно доста по-общо и по-богато цяло, което съставлява нашето интегрално същество.  Само допреди няколко десетилетия научната психология беше по-скоро психология на повърхността в две измерения. Държеше сметка за това, което беше на повърхността. Сега вече психологията се развива в три измерения, като към психологията на повърхността се добавят по-дълбинните и по-висшите страни, до които окото на съзнанието не може да достигне директно. Доказателствата за такъв вид психическа дейност са много и сигурни. Въпреки това все има някой, който да ги поставя под съмнение. Често пъти е поради невежество. Малцина са онези, които решават да задълбочат познанията в това,  за което изказват мнения, докато други са оплетени в теоретичните си предубеждения. Няма нищо по-ограничаващо кръгозора от идеята за една „система”. Такова виждане изключва всички онези страни от действителността, които не влизат в омагьосания замък на интелектуалната схема. Днес психолозите би трябвало – повече от всеки друг учен – да бъдат свободни от оковите на виждането за „система”. Би трябвало да влизат в досег с живата действителност на психическия живот в неговата внезапна динамика и от това да вадят теоретични и практически заключения, а не да тръгват от някакво предубеждение за това какъв би следвало да бъде психичния живот.  Всеки, който е освободен от виждането за „система” и си направи труда да анализира доказателствата за съществуването на несъзнаваното, ще види, че те са очевидни. Някои от тях са от патологичен характер, но това не ги прави по-малко реални. Болната психика не е нещо различно от здравата и често болестта просто играе ролята на лупа, която уголемява някои явления, които у здравите хора не са толкова видими, като освен това позволява да се наблюдават всички нива на преминаване от нормалното към анормалното.

При някои болести несъзнаваното изплува на повърхността вместо да остава в дълбинната част, в третото „измерение” на психиката. Така например ако на хипнотизирания му се каже, че е някаква известна личност, той започва да имитира, измисля си роля, която често пъти е добре изигравана, роля, която не би могъл така добре да изпълни ако не е под хипноза. Такава психична дейност не е част от съзнаваното от личността, защото когато субектът се събуди не помни нищо от случилото се. Това е само пример за смяната на несъзнаваната психична дейност със съзнаваната. Има примери за раздвояване на личността, където наистина се редуват състояния на две личности. Това са много драматични състояния, които са наблюдавани и описани от различни учени. 

Роберто Асаджоли, „Психосинтеза“, "Изток - Запад", 2017

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • 10 НОЕМВРИ

    Живков насърчаваше и глупостта, и мързела

    Днес е 10 ноември - денят, който свързваме с началото на т.нар. преход. И с края на Живков. Но 28 години по-късно България все още е белязана от манталитета и съмнителните ценности на този човек, пише Александър Андреев.

  • ОТКЪС

    Едуардо Хауреги - „Разговори с моята котка“

    "Любовта е най-важна. Не говоря за романтичната любов, а за изкуството да обичаме. Да даваме на света това, което носим в себе си, творческия си потенциал, живия си дух", казва авторът на книгата.

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 78 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Смъртта е само друга реалност - Рената Литвинова на 50

В своята кариера Рената Литвинова се е снимала в 34 филма, режисирала е игрални и музикални продукции (за певицата Земфира),  има 14 киносценария, озвучавала е роли, била е също и продуцент. 

„Възвишение“ на Виктор Божинов

Филмът му ще постигне завиден успех, ще вкара обратно в салоните българската публика.

"Възвишение" е добър филм

Екранизацията запазва духа на романа на Милен Русков.