Иво Балев, в. "Сега"

Седнах да пия един айрян, тъкмо да го надигна, една ръка стри щипка сол със самардала в чашата ми. Проследих крайника - и срещнах очите на главсека на МВР!

- На какво дължа честта? - попитах учтиво.

- Много агресия! - каза главсекът. - Много агресия, малко човещина има напоследък. Трябва да обърнем тая тенденция. С малки жестове, но редовно. Днес съм решил да изляза по униформа и няма да се прибера, докато не избърша сълзите на някоя малтретирана жена, искам и да упътя някое момиченце, докато не е тръгнало по лош път; ще помогна на някоя баба да пресече улицата... 

- Любопитно - отбелязах. - И айрянът си го бива така със самардала... А защо не опитате да разкандърдисате някой самоубиец? Защо не потърсите подслон за кучето на човек, когото са самоубили? Бихте ли сритали някъде оръдието на суицидния акт, просто за да поставите на изпитание способностите на подчинените си? И можете ли да предложите по-озадачаваща версия за това престъпление? 

Главсекът се почеса, където не го сърби:

- Прав сте, г-н Балев, автоагресията също е ужасно притеснителна. Това престъпление в Пловдив наистина не прилича много на самоубийство, но аз исках да излъча послание до отчаяните хора: самоубийството не е решение! А в криминалистиката няма отхвърляне на версии априори. Всички версии са възможни и равностойни, докато не съберем достатъчно доказателства в подкрепа на една от тях. Ако е въпросът, още по-странна версия мога да съставя. Самоубилият се бизнесмен всъщност дори не е той, ами един съсипан човек на име 10, силно ощетен от КТБ. Но човекът не искал да тревожи майка си, затова в смъртта си присвоил чужда самоличност.

- Тъй, тъй - "съгласих" се. - А какво ще ми кажете за Иво Никодимов, защо го опердашиха и ще заловите ли извършителите? 

- Ами аз точно същия ден се разхождах в Борисовата градина и се опитвах да регулирам движението, тъй щото да се минимизира рискът от престъпления срещу личността. Никодимов, честно да ви кажа, беше тръгнал по лош път. Там, където са го ступали, дори няма път, а една тясна пътечка. Ако го бях срещнал тогава, щях да му кажа в никакъв случай да не хваща кривите пътечки. Общо взето по тоя случай се насочваме към престъпление от омраза, а те обикновено остават неразкрити. Трудно се събират доказателства, че едно посегателство срещу личността е извършено именно от омраза, а не, да речем, от сексуална девиация и профицит на енергия. Нали знаете, че изнасилените жени обикновено си го търсят - това е народопсихология. Нещо подобно се случва и със жертвите на престъпления от омраза - човек, тръгнал по криви пътечки, волно или неволно си търси белята. Между другото Институтът по психология на МВР се занимава с народопсихология - бит и душевност, такива работи.

- Имам чувството, че сте решили някоя гигантска научна загадка, свързана с потрошаването на оня бар в Созопол! - показах проницателност.

- Прав сте! - съгласи се главсекът. - Точно за Созопол щях да ви говоря и за Слънчев бряг. Институтът по психология на МВР например установи, че избухливият нрав на балканското говедо може да превърне спор за паркомясто във въоръжен сблъсък. Това са минали работи, но аз искам да отдам дължимото и на предишните главни секретари, без да си присвоявам заслугите им - по психологическата част и съставянето на художествени версии за дадено престъпление при нас има приемственост, една стока сме. Само Урко се открояваше с необичаен интелектуален капацитет, стряскащо е да видиш толкова умен човек на такава позиция. Но иначе всички сме все хубавци и гьонсурати. Харизматици! 

- За Созопол щяхте да ми казвате и за говедата, потрошили бара. 

- А, да. Няма да повярвате, г-н Балев, тези с бухалките до един са всъщност последователи на Шерлок Холмс. А инцидентът в бара се е случил, защото МВР си е свършило работата в най-пълен обем!

- Айде бе! 

- Озадачаващо, но факт! Знаете ли кога и защо Шерлок Холмс употребява наркотици и по-точно кокаин? 

Напрегнах паметта си и се сетих. Детектив Холмс приема кокаин само когато няма случаи за разрешаване - защото полицията си е свършила работата. "Дайте ми най-сложния проблем, неразрешима задача, заплетен казус - и аз напълно забравям за стимулантите!", казва Холмс. Разреших загадката, но не ме заля вълна на радост и еуфория :(

- Елементарно... г-н главен секретар.

Коментари  

0 #1 нели христова 31-07-2017 13:51
Like
Цитиране
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Лесно е, в крайна сметка, да не си писател. Повечето хора не са писатели и нищо лошо не им се случва."

Джулиан Барнс, английски писател, роден на 19 януари преди 74 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.