ДЕЯН КОПЧЕВ, В. "СЕГА"

След като стана ясно, че депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов, използвайки името на премиера Борисов, се сдобил с четири тона безплатен суджук и не знам колко си пастърма, както и филе "Елена" реших и аз да си пробвам късмета. В крайна сметка, казах си, с тоя депутат Живко имаме нещо много общо - и двамата никой не ни знае кои сме, пък Бойко всички го знаят. Затова взех един душ, сресах се и излязох навън да пожъна малко в името на премиера. 

Първо спрях пред някакво магазинче.

- Едно кафе - казах на продавачката аз, - и кифла с мармалад.

Продавачката кимна, пусна ми кафенце, подаде ми кифлата и каза:

- Три и петдесет.

Усмихнах се свойски, като на другар.

- Вижте, тия неща не са за мен, госпожо, за господин Борисов са.

Като чу името на премиера, жената застана толкова мирно, че дори Каракачанов би си глътнал шкембето.

- Помоли ме да му ги занеса за закуска, че имал много работа - продължих аз, - европредседателство, НДК, корупция, магистрали, да не ви разправям... само до проверки на магазинчета му е в момента! 

Продавачката се ококори, после се огледа, сякаш очакваше помощ от приятел.

- Знаете ли, не се притеснявайте - каза след малко тя, - вземете ги тия неща, за здравето на премиера. Ето и едни желирани бонбони, да поджвака.

Не обичам желирани бонбони, но ги взех, да не съм балама. Кимнах съзаклятнически на жената, един вид няма да я забравим, след което с бодра крачка си тръгнах. Изядох кифлата, изпих кафето, хвърлих бонбоните и се качих в тролея. На втората спирка се качи и контрольор. Нямах нито билет, нито карта, затова, когато стигна до мен, му прошепнах в ухото:

- Отивам на среща с господин Борисов - и го побутнах лекичко с лакът, - с тролея съм, защото съм инкогнито, пък ще обсъждаме важни общонационални теми, свързани с Изтока, Запада, Севера и Юга, сериозна работа, граници, бежанци, огради... Затова, нали, да не правим тука сцени, та после да се проверяваме кой какви глоби си е прибрал в джобчето, без да ги отчита и така нататък... 

Контрольорът се сепна. После се отдръпна на крачка от мен и ми козирува.

- Лек път желаем! 

Трябваше направо да му взема и някакви дребни пари, помислих си, но хайде, да не ставам прекалено нагъл, че виж с депутата Живко какво стана.

След няколко спирки слязох и реших, че ми се ходи на кино. Момичето на касата ми поиска дванайсет лева за билет, но аз не й се разсърдих, просто въздъхнах и казах:

- Госпожице, на мен изобщо не ми се гледа тоя филм, обаче господин Борисов, премиерът това, приятели сме с него... Та, той много държи да знае за какво иде реч в тоя филм, но тъй като е много зает с държавни дела, изпрати ме мене да го изгледам и да му го разкажа после... - след което посочих пуканките. - Пък и я колко хубави пуканки продавате тука... и какво е там това, чипс ли е, начос ли е...? В смисъл, жалко ще е да се затваряме сега за проверка на храните и да си губим времето и нервите за един билет...

Филмът беше тъп, но не се ядосах, поне си дремнах на хладно в киносалона, че в тия жеги не се трае! 

В края на деня реших, че ми се чете нещо, затова отидох до най-близката книжарница, избрах си няколко книги и на касата обясних, че не са за мен, а ще ги нося на господин Борисов, който е прекалено зает, за да си губи времето сам да си избира книгите. Мъжът на касата ме изгледа изпитателно, след което натисна паник бутона и дойдоха да ме арестуват - дори най-изпечените мошеници рано или късно се издават! 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.