ДЕЯН КОПЧЕВ, В. "СЕГА"

След като стана ясно, че депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов, използвайки името на премиера Борисов, се сдобил с четири тона безплатен суджук и не знам колко си пастърма, както и филе "Елена" реших и аз да си пробвам късмета. В крайна сметка, казах си, с тоя депутат Живко имаме нещо много общо - и двамата никой не ни знае кои сме, пък Бойко всички го знаят. Затова взех един душ, сресах се и излязох навън да пожъна малко в името на премиера. 

Първо спрях пред някакво магазинче.

- Едно кафе - казах на продавачката аз, - и кифла с мармалад.

Продавачката кимна, пусна ми кафенце, подаде ми кифлата и каза:

- Три и петдесет.

Усмихнах се свойски, като на другар.

- Вижте, тия неща не са за мен, госпожо, за господин Борисов са.

Като чу името на премиера, жената застана толкова мирно, че дори Каракачанов би си глътнал шкембето.

- Помоли ме да му ги занеса за закуска, че имал много работа - продължих аз, - европредседателство, НДК, корупция, магистрали, да не ви разправям... само до проверки на магазинчета му е в момента! 

Продавачката се ококори, после се огледа, сякаш очакваше помощ от приятел.

- Знаете ли, не се притеснявайте - каза след малко тя, - вземете ги тия неща, за здравето на премиера. Ето и едни желирани бонбони, да поджвака.

Не обичам желирани бонбони, но ги взех, да не съм балама. Кимнах съзаклятнически на жената, един вид няма да я забравим, след което с бодра крачка си тръгнах. Изядох кифлата, изпих кафето, хвърлих бонбоните и се качих в тролея. На втората спирка се качи и контрольор. Нямах нито билет, нито карта, затова, когато стигна до мен, му прошепнах в ухото:

- Отивам на среща с господин Борисов - и го побутнах лекичко с лакът, - с тролея съм, защото съм инкогнито, пък ще обсъждаме важни общонационални теми, свързани с Изтока, Запада, Севера и Юга, сериозна работа, граници, бежанци, огради... Затова, нали, да не правим тука сцени, та после да се проверяваме кой какви глоби си е прибрал в джобчето, без да ги отчита и така нататък... 

Контрольорът се сепна. После се отдръпна на крачка от мен и ми козирува.

- Лек път желаем! 

Трябваше направо да му взема и някакви дребни пари, помислих си, но хайде, да не ставам прекалено нагъл, че виж с депутата Живко какво стана.

След няколко спирки слязох и реших, че ми се ходи на кино. Момичето на касата ми поиска дванайсет лева за билет, но аз не й се разсърдих, просто въздъхнах и казах:

- Госпожице, на мен изобщо не ми се гледа тоя филм, обаче господин Борисов, премиерът това, приятели сме с него... Та, той много държи да знае за какво иде реч в тоя филм, но тъй като е много зает с държавни дела, изпрати ме мене да го изгледам и да му го разкажа после... - след което посочих пуканките. - Пък и я колко хубави пуканки продавате тука... и какво е там това, чипс ли е, начос ли е...? В смисъл, жалко ще е да се затваряме сега за проверка на храните и да си губим времето и нервите за един билет...

Филмът беше тъп, но не се ядосах, поне си дремнах на хладно в киносалона, че в тия жеги не се трае! 

В края на деня реших, че ми се чете нещо, затова отидох до най-близката книжарница, избрах си няколко книги и на касата обясних, че не са за мен, а ще ги нося на господин Борисов, който е прекалено зает, за да си губи времето сам да си избира книгите. Мъжът на касата ме изгледа изпитателно, след което натисна паник бутона и дойдоха да ме арестуват - дори най-изпечените мошеници рано или късно се издават! 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Музиката на Рихард Щраус е най-хубавата за мен. Той наистина е последният романтик, един свят сам в себе си, един океан.”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 88 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.