ЦИТАТИ ОТ РОМАНА

„В тази гледка времето не съществува.
Накъдето и да погледнеш – Италия! На север и на юг, на изток и на запад, тази страна винаги те мами неустоимо.”

***
„Има ли начин да се измери щастието? Всяка обичана къща, над която човек е превивал гръб като роб, е като продължение на собственото тяло. Много хора са споделяли с мен, че скоро след първото си пристигане в Италия са се хващали да си мислят: „У дома съм си“. Самата аз изпитах същото, когато за пръв път дойдох тук. С времето това осезание се задълбочи. И както се случва и с любимите ни хора, усещането за принадлежност бива изтласкано от плашещата реалност на друго едно чувство: „Не мога без теб“. А къщата си стърчи – самата невъзмутимост, взряна в неспирната игра на светлината и стихиите.”

***
„Всеки ден включва експедиция до някой разсадник – обиколили сме всички в радиус от трийсетина километра – или обхождане на терасите и двора и нахвърляне на планове за озеленяване. Зимните дъждове са разрохкали пръстта и нозете ми леко потъват в нея. Тъй като този път идваме навреме, съм се амбицирала да засадя най-разгулната, ярка, цветуща градина след парка „Боболи“ във Флоренция. Искам да направя така, че никоя птица, пеперуда и пчела в Тоскана да не е в състояние да устои на моите кремове, петунии, жасмин, рози, орлов нокът, лавандула, съсънки и стотиците ухания, изпускани от цветовете им. Влажният оранжериен въздух и упоителното въздействие на ярките багри на здравеца, хортензиите, петуниите, импациенса, бегониите и десетките други нежнорозови и коралови цветя ме блазнят неудържимо да натоваря колата с разсад още сега.”

***
„Щастието ли? Цветът му сигурно е пролетно зеленото, което не намирам думи да опиша, докато не съзирам новоизлюпеното гущерче, изтегнато на припек върху камък. Тази багра, искрящозелената гущерова кожа, се преповтаря във всеки млад листец. Обновяващата мощ на природата избухва във всеки бурен, клон, стъбло. Докато се трудя под мекото слънце, усещам зеления фитил, набождащ в моето собствено тяло. Изблиците на енергия, калейдоскопичната игра на светлината в листака, ветрецът, който извиква на устните ми думата „зефир“, тази лекомислена простота може да се нарече щастие.”

ФРАНСИС МЕЙ е известна поетеса, ценителка на изисканата кухня и авторка на пътеписи. Особено популярна става с книгата си „Под небето на Тоскана“, която още с излизането си се превръща в бестселър и остава в класациите на „Ню Йорк Таймс“ в продължение на повече от 2 години. По нея е направен и едноименният филм „Под небето на Тоскана“ с участието на номинираната за „Оскар“Даян Лейн.
Наред с автобиографичните записки, събрани в „Под небето на Тоскана“, „Красивата Тоскана“ и „Всеки ден в Тоскана“, Франсис Мейс е авторка и на пътническите мемоари „Една година в света“, илюстрираните справочници „В Тоскана“ и „Отнесете Тоскана вкъщи“, както и на пет стихосбирки. Неслучайно я наричат „бардът на Тоскана“. Книгите й са преведени на повече от 40 езика.

Франсис Мейс, „Красивата Тоскана”, изд. "Хермес", 2015

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Човек винаги се нуждае от малко – късче хляб, глътка вода, топъл и сух подслон. И малко сигурност. Всичко останало е стремеж към доминация и власт.”

Артър Конан Дойл, шотландски писател, роден на 22 май преди 160 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

Да, чудесна е - 78.1%
Не, обидна е - 21.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Портите на ада се отварят в Народния 

 

Постановката на Деян Пройковски оправдава очакванията на всички.

Невежата лапа мухи и вярва на плоски реклами

Хосе Карерас в София. Само че вече не пее в Италия, Франция, Германия, родната Испания.

Когато Сталин беше решил да умори от глад Западен Берлин

Всичко е описано най-подробно в книгата на известния германски историк и публицист Фолкер Коп "Дневник от блокадата на Берлин.