КРАЛИ МАРКО

Стани рано, Марко Кралевики,

да се биеш с тежка боздугана.

Отзарана три ята челични

триж се роят вече над Балкана.

 

Я оседлай коня Шарколия,

пришпори я бялата си коня –

да погледам как ли ще се биеш

боздуганно с танкова колона!

 

Шест сме века чакали напразно.

Чакали сме – сто синджира роби.

Късай ти, а аз ще ти разказвам:

Рожба писка в майчини утроби.

 

Кой не мина, той не ни ухапа...

А една ли мина вража орда!

Стигат ли ти песните в земята

или претендираш и за орден! –

 

Би се ти. Та само ти ли? Мигар

е един помела тежка брадва?

Но след дни – дигни пръстта със мигли,

погледни ни и ни се порадвай...

---

КИНО

Отвънка беше шум

и светеха реклами.

В афиша

пишеше:

"Една човешка драма."

Отвънка беше шум

и конника на Крум

се потеше

от стискане

в дланта ми.

 

И стана тъмно.

В белия квадрат

лъва на "Метро"

сънно се прозина.

И изведнъж – шосе,

след туй гора

и в дъното небе –

просторно, синьо.

 

И на шосето,

точно на завой,

се срещат две луксозни лимузини.

Това е нашия герой

и нашта героиня.

 

След удара

излиза джентълмен

и взема във ръцете си чилични

като перце примрялото момиче.

 

Отваря си очите –

те горят,

премрежват се

и гледат небосвода,

Да видиш ти какво момиче, брат –

като жребица от разплодник!...

 

В дърветата –

разбира се, славей.

Ръми над тях спокойно синината.

Примамлива и мека зеленей

оттатък шанците

тревата.

 

Един размазан Джон

целува страстно Грета.

По устните му –

сладостна лига...

        С т и г а !

 

Къде е тъка нашата съдба?

Къде е драмата?

Къде съм аз? Кажете!

В гърдите ни опрян е за стрелба

на времето барутно пистолета.

 

Та можем ли да любим

и скърбим

с наивната ви лековерност?

Гърдите ни са пълни с дим,

а дробовете ни – с каверни.

 

Така ли срещаме на път

любимите си

с лимузини? –

Изгрява любовта ни

в труд –

сред дим,

сред сажди

и машини.

 

И после... Сивия живот,

борба за хлеб,

мечти неясни;

и вечер – тесното легло,

в което неусетно гаснем...

 

Това е то.

Това е драмата.

Станалото –

е измама.

---

БОТЕВ

Идва при мене

задъхан и потен

работник

и казва:

– Пишете за Ботев! –

 

"За Ботев ли? –

Седам.

Елате във среда

към седем."

 

Но ето че среда отдавна премина...

Навъсен, аз пъшкам

и късам листата.

Над покрива горе

моторите спорят

със влажната пролет

в света

и мъглата.

И нищо не идва.

Безпътната мисъл

в главата се мъти.

В гърдите тревога.

Преставам да пиша,

захвърлям листата,

дълбоко въздишам

и казвам:

– Н е   м о г а! –

 

Събличам се.

Лягам в леглото.

Заспивам.

Но ето пристига

навъсен работник

и пита:

– Написа ли песен за Ботев? –

За Ботев ли?

Чакай...

 

"Огряват звездите,

след туй на Балкана

излиза луната,

вълкът се промъква

и дебне в скалите

и светят очите му

в мрака."

 

Работникът бърчи си челото

и пита:

– Това ли е Ботев?

Пиши за жетварите там,

за теглото,

за черните кърви,

що пие земята,

за робската песен

и мъката в нея,

която люлее нивята.

 

– Какво ще го търсиш

в усоите, дето

и хищника днеска не броди.

Не виждаш ли? – Ботев

в очите свети,

та Ботев е тук, при народа.

 

– Ти падаш и Ботев ни казва:

"Вдигни го!

И дай във ръката му знаме!"

Подавам ръката си,

ти се надигаш

и крачиме рамо до рамо.

 

– Това е то Ботев.

А ти го усукваш.

Та тук за усукване нема!

Повзри се в живота,

и ето ти Ботев,

и ето ти цяла поема.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 187 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.