АНОТАЦИЯ

ТУНЕ ГЛИМЕРДАЛ - запомнете добре това име, защото става дума за една лудетина, пленила сърцата на много деца по света. Още по-лесно е за запомняне името на нейната създателка, авторката на романа „Туне Глимердал” – Мария Пар. Едва на 33 в момента, тя е обявена от критиката за наследница на Астрид Линдгрен. Романите й за деца са грабващи и интересни. Децата в тях – новата Пипи, новата Роня, новият Емил от Льонеберя.

Туне е деветгодишно момиченце, което страда от факта, че е единствено дете в селцето, където живее. Има обаче щастието да е най-добрата приятелка на Гюнвал, 74-годишния старец, който е и неин кръстник. Двамата са добър отбор – създават шейни, свирят и пеят, с една дума – забавляват се. Поне докато дядото не се наранява тежко, прибирайки в кошарата непослушен овен. Когато влиза в болница, всичко се променя. Наяве излизат тайни, крити три десетилетия. Уплашен за живота си, Гюнвал приписва своята ферма на дъщеря си Хайди. Проблемът е, че Туне никога не е чувала за съществуването й.

„Туне Глимердал” е книга за това, че хората са щастливи, когато са заедно и нямат тайни един от друг. Мария Пар ни предлага четиво, което ни подсеща как простите решения са винаги най-ефективни. А простичко разсъждават най-вече децата.

Малко детски книги могат да предложат тази благодатна комбинация от забавление, приключения, много смях и дори мъничко тъга.

Мария Пар познаваме вече от „Вафлено сърце” – романът сензация, с който тя става популярна едва на 24. Новата й книга, „Туне Глимердал”, показва, че авторката е доразвила таланта си на разказвач. Чисто по скандинавски, тя ни поднася приключение, което четем с широко отворени очи до последния ред. Пак по скандинавски, „Туне Глимердал” е книга, която обогатява представите ни за този отдалечен свят. Митология, народно творчество, обичаи – всичко е вплела Мария Пар в своя сюжет.

Приключенията на това необикновено момиче в планинско селце стават любими на малки и големи. Заснет е и телевизионен филм. Книгите на Мария Пар са преведени вече на много езици и са особено популярни сред норвежките, руските, чешките, немските, а вече и българските деца.

Авторката получава за „Туне Глимердал” най-голямата национална литературна награда в Норвегия - „Браги”, в категория „Детска литература”. Удостоена е и с наградите за детска литература в Германия и Франция.
Илюстрирана от Осхил Иргенс, книгата се превръща в прекрасно четиво за децата.

„Туне Глимердал” показва колко е важно да имаме приятели. В случай че свирите на цигулка, ще заобичате тази книга; но дори да не умеете – пак я прочетете. Това е история, в която децата се оказват по-мъдри от възрастните.

Мария Пар, „Туне Глимердал” , изд. "Изида", 2014

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Интелигентността е преди всичко аристократизъм за духа.“

Карл Ясперс, германски психиатър и философ, роден на 23 февруари преди 135 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Макдона и психопатите от Ебинг

"Три билборда извън града" е шедьовър.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.