На 7 септември 1978 г. следобед писателят Георги Марков претърпява наглед незначителен сблъсък със „случаен“ минувач на моста Ватерло в Лондон.  Няколко часа по-късно здравословното му състояние се влошава и той не е в състояние да отиде на работа първа сутринта на 8 септември. През деня вдига висока температура, изпитва пристъпи на гадене и повръщане и вечерта е извикан общопрактикуващ лекар, по чиято препоръка е хоспитализиран в болница „Сейнт-Джеймс“ със съмнение за тетанус. Той е в съзнание и повтаря разказа си за инцидента пред лекарите, но направената рентгенова снимка не дава основание за съмнение за чуждо тяло в бедрото му. На 9 и 10 септември състоянието му постоянно се влошава, той изпада в безсъзнание и вечерта на 10 септември настъпват проблеми в сърдечната дейност, тотална бъбречна недостатъчност, отоци и картина на неконтролируем шок. На 11 септември сутринта Георги Марков умира. Предлагаме ви откъс от книгата „Убийте „Скитник” на разследващия журналист Христо Христов.

ОТКЪС

7 септември, четвъртък, Лондон, моста „Ватерло бридж”, около  18. 30 ч.

Георги Марков бърза по моста „Ватерло”, за да премести паркираната наблизо кола до сградата на Би Би Си, където е дежурен.

 

Разказът на най-близкия приятел на писателя

За този ден разказва неговият колега и приятел Теодор Лирков:

 „На 7 септември, четвъртък, по случайно съвпадение имах общо дежурство с него в българската секция на Би Би Си. Дежурството започна рано следобед, при което задачата на дежурния редактор е да подготви първото вечерно предаване, което започва в 17. 30 ч. и завършва в 18. 15 ч. Тъй като през деня е почти невъзможно да се намери място за паркиране  около сградата на Би Би Си „Буш хаус”, Марков бе паркирал колата си от другата страна на Темза, на южния бряг на реката.

Непосредствено след края на първата емисия около 18. 20 ч., когато много от служителите на Би Би Си са приключили работата и са се освободили местата за паркиране, Марков тръгна да си прибере колата и да я препаркира до Би Би Си. На отиване той минава пеша по оживения по това време на деня от минувачите мост „Ватерло бридж”. Веднага след като се връща в редакцията след около четвърт час, Марков ми разказа как на път за колата някакъв случаен минувач се сблъскал с него, при което е изпуснал по невнимание чадъра си.

След този съвсем невинен на пръв поглед инцидент минувачът се извинил на лош английски и с един чужд акцент, вдигнал изпуснатия чадър, спрял едно от минаващите таксита и отпътувал с него. След като описа всичко това, Марков сподели, че чувства лека болка в задната част на дясното си бедро. Той си свали джинсите и аз забелязах на бедрото му една малка раничка от обождане, обагрена с прясна кръв точица, чиито диаметър беше около два милиметра.

И двамата решихме, че случая не заслужава повече внимание, че по всяка вероятност се касае за някакво одраскване. Предложих да слезем и да изпием по бира, но Марков заяви, че изведнъж леко му е прилошало и му се гади. След като подготви актуалните новини и първата смяна от дежурството ни изтече, някъде между 21 и 22 ч. потеглихме заедно към къщи. Бяхме съседи и Марков често ме караше с колата си”.

 Следващата смяна от дежурството, в която се подготвят самостоятелно новините за първото сутрешно предаване, започва късно след полунощ. Около 02 ч. и четвърт Марков трябва да стане и тръгне за работа. Той обаче се почувства неразположен, с температура е и жена му Анабел търси медицинска помощ посреднощ.  Лекарят, на който телефонира, й казва, че мъжът й вероятно е настинал и я съветва да му даде аспирин. Писателят си остава у дома, а неговият колега и съсед  Борис Печеджиев го замества в Би Би Си.

 

7 септември, четвъртък, София, Партийния дом на пл. “9-ти септември.

 Връчване на партийна книжка №1 на Живков

В деня на покушението срещу писателя в Лондон, в България държавният и партиен лидер празнува своята 67-годишнина. В Партийния дом в тържествена обстановка се събират членовете на Политбюро. Събитието, което се случва там, е специално подготвено за този ден. Когато висшето партийно ръководство е събрано в пълен състав, пред него застава първият секретар на БКП Тодор Живков. Моментът е исторически. На него му се връчва партийна книжка №1. Събитието е отразено така в партийния орган „Работническо дело”:

„На 7 септември, в навечерието на големия ден на България, 34-годишнина на социалистическата революция членска книжка № 1 на БКП беше връчена на първия секретар на ЦК на БКП др. Живков. 

Българските комунисти, работническата класа, всички трудещи се посрещнаха това важно събитие със законна гордост. 

Те са горди, защото членска книжка №1 беше връчена на верния син на партията  и на народа, на комунизма, отдал всичките си сили за победата на социалистическата революция, на последователния приемник  на делото на Димитър Благоев и Георги Димитров, на неуморния строител на съвременна социалистическа България”.

С тази церемония е нарушена утвърдената през десетилетия съветска практика. За това какво се крие в партийните разбирания зад символа на партийна книжка №1 разказва политическият емигрант Петър Семерджиев:

„Според установената съветска партийна практика „култът към личността” на партийния вожд е неизбежният завършек при консолидиране на партийното ръководство... Не се забравя обаче, че първото място принадлежи на първоучителя Ленин. Така бе сторено и през 1973 г., когато Брежнев получи партиен билет №2, защото първият се обявява записан на името на първоучителя... За разлика от своя покровител Брежнев, новоизпеченият български партиен вожд не отдаде първото място на Благоев или Димитров, които само на думи признава за свои първоучители.

Две обстоятелства трябва да се имат предвид, когато се търси отговор на въпроса защо на него се връчва партиен билет №1, а първият съветски ръководител се удостоява със следващ номер. Първото е, че партийната пропаганда обработва отдавна партийните членове и всички граждани, че с приписваните му качества Живков е надхвърлил извършеното от Благоев и Димитров.

Второто е в характера на взаимните отношения между българското и съветското партийни ръководства. Изпълнението на програмата за социалистическа интеграция не търпи промеждутъчни звена между днешния съветски ръководител и българския... Живков е най-подходящият за поддържането на съветското господство и затова първоучителите му могат да бъдат изоставени, а на него е предоставено първото място в партийната регистрация до следващия, който ще го заеме”.

Журналистът Владимир Костов също посочва, че на този акт трябва да се гледа като на самоутвърждаване и подчертава традицията в СССР партиен билет №1 да се пази за Ленин.

Самият Тодор Живков нарича замяната на книжките „важно политическо и идеологическо мероприятие, което трябва да се превърне в преглед на нашия боен строй”.

Оценките в „Работническо дело” потвърждават голямото значение, което се отдава на преклонението пред култа към първия партиен и държавен ръководител:

 „Партийната членска книжка не е обикновен документ, тя е доказателство за принадлежност на партията на българските комунисти. Да я носиш все едно е да носиш до сърцето си парченце от червеното знаме на революцията. Тя е свидетелство за непоколебима идейна убеденост и безрезервна преданост на партията със страстна вяра в тържеството на нейното историческо дело и неотстъпна решимост за борба по пътя към комунизма.

Партията е силна и непобедима. Доказва го суровата битка с капитализма и фашизма в мирния съзидателен труд за построяване на социалистическото общество. Силата си черпи от марксистко-ленинското учение и от революционните традиции и ясните и мащабни цели. От свещеното братство с КПСС и Съветския съюз, от крепката дружба с партиите и народите на страните от социалистическата общност”.

По ирония пак на 7 септември, когато писателят получава мистериозната прободна рана, във Виена излиза на немски език сборник с избрани съчинения на Тодор Живков, многозначително озаглавен „В служба на мира, сътрудничеството и прогреса”. Предговорът е написан от президента на Австрия д-р Рудолф Кирхшлегер, а в българското посолство в австрийската столица е даден официален прием.

8 септември, 1978 г., петък, Лондон.

Теодор Лирков, най-близкият приятел на Георги Марков в българската секция на Би Би Си, продължава разказа:

„На другия ден, 8 септември, около 17 ч. аз се опитах да се свържа с Марков и да разбера как се чувства. Анабел (съпругата на писателя, б. а.) ме уведоми, че той се чувства много зле. Тя бе изпаднала в истинска паника и аз веднага отидох у тях. Марков бе на легло, тресеше го ужасна треска. Температурата му се бе покачила и изобщо не бе в състояние да говори. Пристигналият по спешност лекар веднага извика линейка и аз придружих Марков до болницата “Сейнт Джеймс”.

Влошаването на Георги Марков

Д-р Родерик Кенет Маррае, практикуващ лекар:

„Като симптоми тя (Анабел Маркова, б. а.) съобщи за повръщане и треска... прегледах го и установих, след като той ми разказа историята на заболяването, че вече приблизително два пъти той повръща и е във фебрилно състояние1. Първата ми мисъл беше за гастро-ентерит2. Разпитах го допълнително във връзка с историята на заболяването и тогава за първи път той спомена за нараняване на крака... Спомням си, че той каза, че започнал да повръща около 10 часа вечерта на деня, в който раната била нанесена... Прегледах раната, която се намираше върху горната външна страна на дясното бедро. Имаше централно убождане, което се беше затворило, тъмно, може би замърсено. Около централната точка имаше възпаление с диаметър между 6 и 10 инча3... Пациентът спомена също така, че наранения крак е вдървен... Мисълта, която ме накара да уредя приемането в болница, беше вероятността от тетанус като резултат от нараняването и някои от симптомите, които потвърждаваха тази вероятност...”

Теодор Лирков продължава разказа си:

„Той беше приет в спешното отделение и аз за първи път си дадох сметка, че случилото се предишния ден на “Ватерло бридж” съвсем не е случайно. Погледнах отново бедрото му. Капчицата кръв се беше съсирила, но около нея се бе сформирало светлокафяво петно с диаметър около сантиметър, сантиметър и половина. Тогава разказах всичко станало предния ден на моста на дежурния лекар и той веднага извика полицията. Още преди тя да дойде, лекарят телефонира на редица други болнични заведения и медицински институти. 

По негова молба пристигнаха специалисти по съдебна медицина и токсиколози, които започнаха обстойни изследвания. За съжаление първите рентгенови снимки се оказаха некачествени. В момента, в който те бяха направени, някъде около 23 ч. в болницата пристигнаха двама униформени представители на Скотланд Ярд. Те установиха самоличността ми, разбраха, че случаят не е от тяхната компетентност и ми казаха, че с мен ще влязат във връзка специални антитерористични части за разследване на подобен тип престъпления. Малко преди полунощ напуснах болницата, оставяйки Марков в много тежко състояние. Той беше в полусъзнание, бълнуваше несвързани и неразбираеми думи, тресеше се от студ.”

Д-р Доузеф Мейдлинджър, практикуващ лекар:

„На септември 1978 г. бях дежурен и приех г-н Георги Марков от Линет Авеню 23, след като беше докаран с линейка в 19.55 ч. В резултат на информацията, която получих, разбрах, че по-рано той е получил убодна рана на дясното бедро. През изтелите до момента часове е имал висока температура, повръщане и пълна отпадналост. При прегледа установих, че е много болен, интоксикиран, с температура 40,5 по Целзий. На дясното му бедро отзад в средата имаше убодна рана. Тя беше възпалена със заобикалящо я уплътнение с диаметър 3 инча. Поставих предварителна диагноза за тежка септицемия вследствие на инфектираното убождане на бедрото...”

Д-р Казимиеж Новак, хирург, дава следните показания:

„Разбрах, че пациентът страда вероятно от остра септицемия и едва ли се нуждае от хирургическа намеса, поради което направих бърз преглед, и единствената патология, която установих, бяха повишената температура, учестеното дишане, потене. Констатирах малка прободна рана на дясното бедро, заобиколена от повърхностно кожно удебеляване с диаметър 7 см. То обаче беше относително малко и незабележимо...”

Д-р Бернард Райли, главен лекар на болницата „Сейнт Джеймс” пояснява:

"... той е бил напълно добре преди инцидента. При прегледа констатирах, че г-н Марков изглежда с топла кожа, интоксикиран и болен (фебрилен)... Пулс 130 мин., равномерен, нормален характер и обем. Кръвно налягане 120/75... Забелязани бяха някои болезнени лимфни възли от повърхностната ингвинална група, максимално изразени вдясно... Прегледът на дясното бедро показва приблизително 6 см овален район на уплътнение и възпаление, който беше болезнен. Беше забелязано централно убождане с размер приблизително 2 мм. Впечатлението ми беше, че най-вероятната диагноза е за пирексия9  (фебрилно състояние) с неизвестен произход със септицемия...

Той беше приет в отделение 21 за провеждане на обикновените изследвания при пирексия с неизвестен произход... Рентгеновото изследване на бедрото не доказа находка на чуждо тяло. Тъмната окраска интерпретирах като артефакти на филмовата емулсия или филмовата касета (поради микроскопичния размер на сачмата, лекарят възприема нейното отражение върху снимката като дефекти от качеството на рентгеновата снимка, б. а). Забелязана беше степен на отичане на меката тъкан... Температурата остана доста висока – с дозите разтворим аспирин се постигна понижаване само с 1 градус”

8 септември 1978 г., пл. „Св. Петър”, Рим.

Оперативният работник от Първо главно управление на ДС Георги Новев проследява преминаването на агент „Пикадили”, което очакваше. Опознавателните знаци сочеха, че той е изпълнил задачата. Агентът се появява в предварително посочения час и минава през площада, а служителят на ПГУ Новев трябва само да осъществи визуален контакт. „Пикадили” е пристигнал същия ден с полет от Лондон, а офицерът, който го вербува преди шест години, с полет от София. С италианския си паспорт агент „Пикадили” . Франческо Гулино не можеше да събуди съмнения при влизането в родината си.

Оперативният работник от българското разузнаване знае, че го изпращат за среща с агент, който познава лично и е един от малцината в управлението, които могат да го разпознаят визуално. Разпознаването беше достатъчно, за да разберат в Центъра, че операцията е изпълнена. Макар и регистрирането само на визуален контакт Новев знае, че маршутирането му до Рим влиза в разрез с установените в ПГУ правила за сигурност да не се извършват важни оперативни мероприятия около празници като 9 септември. След като осъщестявва визуален контакт с „Пикадили”, Новев излита за София, където докладва за срещата, а агентът напусна Италия.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 130 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.