Една година в Париж! Това е сбъдната мечта на Ан, която от дете е очарована от Франция и нейните език и култура и разбира се, от френската кухня. Като съпруга на дипломат Ан е живяла на различни места по света, но нейната първа любов е Франция и възможността да бъде в Париж със съпруга си я прави щастлива. Това, което и двамата не подозират обаче, е, че той спешно ще трябва да замине за Ирак без право на придружител от семейството. Ан страда от тази раздяла, но вместо да се отдаде на лениво униние, решава да се заеме с нещо смислено – да пътува и да изучи няколко района на Франция с най-типичните за тях ястия, и да опише преживянията си в книга. Страстна почитателка на Джулия Чайлд – също съпруга на дипломат и световноизвестна кулинарка, Ан решава да тръгне по стъпките й и умело ни въвлича в изкуството на готвенето във Франция. За нея именно храната е мостът между две култури, но книгата далеч не се ограничава само с кулинарната тема. Авторката обикаля дузина френски градове, изучава историята им, местните обичаи, храната, ресторантите. Научаваме интересни факти за копринената индустрия в Лион, за френското гюведже и старинните комунални пещи, за забравената в България супа от свински крачета. Споменава се пребиваването на Томас Джеферсън във Франция, живописните саги на множество френски кулинарни клубове, историята на бургундското вино. Описани са разговори и срещи с интересни хора, преразказани са местни легенди. Научаваме малко известни факти както от френската кухня, така и от националната история.

Към всяка от десетте глави на книгата има старателно изпробвани рецепти на характерни блюда – говеждо по бургундски, кисело зеле с наденички, палачинки. В повечето случаи това не са някакви претенциозни ястия, но те съдържат важен, чисто френски елемент, който ги прави уникални. Ан Ма буквално ни вкарва в кухнята на няколко парижки заведения, където научаваме кулинарни тайни от първа ръка. Тази завладяваща книга е предназначена за широк кръг читатели – за тези, които искат да научат повече за френската кухня, а и за всички, които се интересуват от Франция и всичко френско.

Ан Ма е работила и като журналист в издателство. Сътрудничи на „Ню Йорк Таймс“, „Интернешънъл Хералд Трибюн“ и др. Разделя времето си между Париж и Ню Йорк.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 106 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.