Една година в Париж! Това е сбъдната мечта на Ан, която от дете е очарована от Франция и нейните език и култура и разбира се, от френската кухня. Като съпруга на дипломат Ан е живяла на различни места по света, но нейната първа любов е Франция и възможността да бъде в Париж със съпруга си я прави щастлива. Това, което и двамата не подозират обаче, е, че той спешно ще трябва да замине за Ирак без право на придружител от семейството. Ан страда от тази раздяла, но вместо да се отдаде на лениво униние, решава да се заеме с нещо смислено – да пътува и да изучи няколко района на Франция с най-типичните за тях ястия, и да опише преживянията си в книга. Страстна почитателка на Джулия Чайлд – също съпруга на дипломат и световноизвестна кулинарка, Ан решава да тръгне по стъпките й и умело ни въвлича в изкуството на готвенето във Франция. За нея именно храната е мостът между две култури, но книгата далеч не се ограничава само с кулинарната тема. Авторката обикаля дузина френски градове, изучава историята им, местните обичаи, храната, ресторантите. Научаваме интересни факти за копринената индустрия в Лион, за френското гюведже и старинните комунални пещи, за забравената в България супа от свински крачета. Споменава се пребиваването на Томас Джеферсън във Франция, живописните саги на множество френски кулинарни клубове, историята на бургундското вино. Описани са разговори и срещи с интересни хора, преразказани са местни легенди. Научаваме малко известни факти както от френската кухня, така и от националната история.

Към всяка от десетте глави на книгата има старателно изпробвани рецепти на характерни блюда – говеждо по бургундски, кисело зеле с наденички, палачинки. В повечето случаи това не са някакви претенциозни ястия, но те съдържат важен, чисто френски елемент, който ги прави уникални. Ан Ма буквално ни вкарва в кухнята на няколко парижки заведения, където научаваме кулинарни тайни от първа ръка. Тази завладяваща книга е предназначена за широк кръг читатели – за тези, които искат да научат повече за френската кухня, а и за всички, които се интересуват от Франция и всичко френско.

Ан Ма е работила и като журналист в издателство. Сътрудничи на „Ню Йорк Таймс“, „Интернешънъл Хералд Трибюн“ и др. Разделя времето си между Париж и Ню Йорк.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Никой народ няма в живота си толкоз и таквиз груби противоречия и несъобразности, колкото има в живота на нашия народ. Бедни материално и невежествени духом, мнозина от нас искат да се покажат, че са нещо повече, от каквото са.“

Петко Славейков, поет и журналист, роден на 17 ноември преди 192 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Соня Йончева и Националният филхармоничен оркестър – енергия и класа

Бравурните аплаузи искрено развълнуваха звездата, която благодари на българската публика с 3 биса, а след концерта повече от 2 часа раздаваше автографи.

Пикасо рисува по-грозно от Любен Зидаров

"Копирането на нечий успешен модел е лесно и (относително) безрисково. Създаването на свой собствен е несравнимо по-трудно и далеч по-рисковано", пише издателят Манол Пейков.

Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува.