АНОТАЦИЯ

Трудът на Джоби Уорик е основополагащ за разбирането на случващото се през последните години. Американският журналист смята че ИДИЛ е една от най-опасните заплахи, с които са се сблъсквали американските служби за сигурност. Читателите, благодарение на ясния и добър стил на Уорик, ще могат да получат поглед отвътре в радикалната ислямска организация и да разберат причините за много от събитията, потресли света в днешни дни. В изследването си Уорик ползва йордански източници и доклади на ЦРУ, както и гледните точки на дипломати, военни и шпиони , виждащи в ИДИЛ заплаха, много по-страшна от „Ал Кайда“.

Уорик посвещава голяма част от своя труд на личността на Абу Мусаб аз Заркауи, един от основателите и идеолозите на ИДИЛ. Всичко започва с поредица от атентати в Йордания, които Заркауи контролира от база в Северен Ирак. Американското настъпление в Ирак през 2003 г. е събитието, което прави Заркауи известен. Йорданецът създава обширна организация, като среща подкрепа в радикалните ислямистки кръгове, а името му е спрягано като герой от съпротивата срещу неверниците окупатори. Така ислямистът успява да обедини все повече хора около своите идеи. Аз Заркауи е убит при въздушен удар през 2006 г., но създадената от него организация продължава да съществува и се разраства въпреки загубата на водача си. С избухването на гражданската война в Сирия ИДИЛ вижда шанса си да създаде ислямски халифат. Така се стига до юли 2014 г., когато Ислямска държава се обявява за халифат. Журналистът отделя внимание върху грешките в американската политика на президентите Буш и Обама, които спомагат влиянието на ИДИЛ да се разпростре върху обширни площи от Ирак и Сирия. Обективно е разгледана инвазията на САЩ в Ирак и негативните последици от нея, както и опитите на някои американски служители да влияят дори на ЦРУ, за да им предоставят мотиви и оправдания за техните действия.

ДЖОБИ УОРИК е американски журналист, пишещ по проблемите на националната сигурност във „Уошингтън Поуст“ близо двадесет години. Журналистът е носител на редица награди, като за изследването си, посветено на генезиса на ИДИЛ, печели тазгодишния „Пулицър“ за документалистика.

ОТКЪС

10 глава 

„Именно отвращението е това, което искаме“

През януари 2004 г., около десет месеца след пристигането си в Багдад, Абу Мусаб аз Заркауи седи пред клавиатурата, за да напише писмо до Осама бин Ладен. Минали са две години от заминаването му от Афганистан и почти четири години откакто основателят на „Ал Кайда“ е отказал да го приеме лично в Кандахар. Но сега Заркауи е готов да предложи примирие.

Той започва със сантиментален цветист пасаж към автора на терористичните атака от 11 септември 2001 г.

„Дори и ако телата ни са разделени, сърцата ни са близо.“

Много неща са се случили от последната им комуникация и Заркауи се чувства изкусен да му разкаже за престоя си в Ирак, сякаш Бин Ладен някак е пропуснал новините за бунта. Ситуацията в Ирак е различна от всичко онова, което двамата командири са преживели в Афганистан, както в положителен план (иракчаните говорят арабски), така и в отрицателен (ужасен терен, с малко места за скривалища). Заркауи казва, че е осъществил доста голям прогрес в кампанията, която е започнал, и се надява, че Бин Ладен би пожелал да помогне. Но първо ще обрисува картината на бойното поле на джихадистите и ще изброи основните участници в битките, включително и неговата малка армия.

Започва с американците. При цялата си огнева мощ, казва той, те са „най-страхливите божии създания“, нямат интерес към истинска битка и предпочитат да остават по базите си. Но те скоро ще си заминат, предрича той, и ще оставят страната и войната на други.

Що се отнася до иракското сунитско малцинство – групата, която е най-вероятно да симпатизира на неговата кауза – Заркауи е не по-малко презрителен. Сунитите нямат водач и са разделени, „по-злочести, отколкото сираци на масата на покварените.“ Дори и на иракските войници, които са се присъединили към джихада, им липсва истински опит в битките и предпочитат да хвърлят гранати или от време на време да стрелят с миномети, вместо да се изправят пред врага директно.

„Иракските братя все още предпочитат сигурността и се връщат в обятията на съпругите си, където нищо не може да ги уплаши – пише Заркауи. – Понякога групите се хвалят помежду си, че никой от тях не е бил убит или заловен. На нашите многократни срещи с тях, ние им казваме, че безопасността и победата са несъвместими, че дървото на триумфа и могъществото не може да израсте високо и величествено без кръв и неподчинение на смъртта.“

След това Заркауи обръща вниманието си към шиитското мнозинство и изригва в жлъчна реч, която продължава на няколко страници.

„Непреодолимо препятствие, притаена змия, лукав и злостен скорпион, шпионин на врага и проникваща отрова – пише той, напъвайки се за още и още метафори. Заркауи отхвърля религията на иракското мнозинство като езическа, която няма „нищо общо с исляма, освен по начина, по който евреите имат нещо общо с християните под знамето на Хората от Писанието.  Шиитите имат план да унищожат сунитската религия и хитро са се съюзили с американските окупатори.

„Те са секта от изменници и предатели, през цялата наша история и през всички епохи“, заявява Заркауи.

Бин Ладен е странен избор за насочване на такова излияние. Макар и сунит, основателят на „Ал Кайда“ се вижда като обединител на мюсюлманите и никога не е проявявал интерес да напада невинни шиити. Всъщност той го осъжда, както Заркауи несъмнено знае. Може би йорданецът вярва, че би могъл да промени мнението на Бин Ладен, затова пристъпва към същината на посланието си: план за предстояща битка, който предвижда избиване на шиити в още по-голям мащаб. Подобна кампания, твърди той, едновременно ще постигне три цели: да дестабилизира Ирак, да елиминира омразното вероотстъпничество, и най-важното, да принуди сунитите да вземат оръжие и да се включат във война, която ще доведе до тяхното освобождение – война, която ще запали той – „за събуждане на дремещите и надигане на спящите.“

Решението, което виждаме, и което Всемогъщия Бог знае по-добре, е да въвлечем Шия в битка, защото това е единственият начин да продължим борбата между нас и неверниците... Единственото решение за нас е да нападнем религиозните, военни и други кадри сред Шия, с удар подир удар, докато се преклонят пред сунитите. Някой може да каже, че ние прибързваме и сме безразсъдни, и водим [ислямската] нация в битка, за която не сме готови, битка, която ще предизвика отвращение, и в която ще се пролее кръв. Именно това е, което искаме.

Сега Заркауи има правото да попита: неговата организация, макар и малка, вече е осъществила големи терористични атаки в Ирак, с изключение на северните градове – двайсет и пет удара общо, според неговите изчисления. Той заявява, че би могъл да осъществи много повече, с официалното одобрение на „Ал Кайда“ и нейните глобални ресурси. „Всичко, на което се надяваме, е че ние ще бъдем острието на копието, успешният авангард и мостът, по който ще прекоси ислямската нация до победата, която е обещана – пише той. – Ако ти приемеш стратегията ми като програма и път, ако ти се убедиш в идеята за борба със сектите на вероотстъпничеството, съм готов да ти се закълна във вярност. Ние ще бъдем твоите войници, работещи под твоето знаме, подчиняващи се на твоите заповеди.“

Заркауи уверява Бин Ладен, че ако съюзът не се осъществи, няма да има лоши чувства. Но така или иначе, лидерът на „Ал Кайда“ ще чува за него. Много скоро той ще излезе от сенките и ще се обяви публично пред света.

„Ние чакахме достатъчно, за да придобием тежест – казва той. – Сега, най-сетне, решителният момент наближава.“

Джоби Уорик, „Черните флагове“, "Изток - Запад", 2016

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Ако съм успяла да озаря дори едно-единствено тъжно детство, значи съм напълно удовлетворена.“

Астрид Линдгрен, шведска писателка, родена на 14 ноември преди 111 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).