АНОТАЦИЯ

Видният британски невроучен д-р Ръсел Фостър и биологът Лион Крайцман разглеждат обстойно темата за биологичния часовник и ролята му в еволюционния процес. Авторите отговарят на редица интересни въпроси, свързани с функционирането и влиянието му върху ритмите на живота.

Питали ли сте защо някои растения отварят и затварят цветовете си по едно и също време всеки ден? А каква е тази непреодолима за тийнейджърите нужда от сън, която ги държи в леглото до ранния следобед? Знаете ли защо толкова много хора изпитват проблеми след пътуване през зони с голяма часовата разлика?Авторите дават научнообосновани отговори на тези и редица други въпроси, свързани с ритъма на живота . Те разясняват важността на биологичния часовник и основополагащата му роля в процеса на еволюция, разкривайки защо той продължава да е толкова съществен за всички живи организми.

Фостър и Крайцман смятат, че биологичните часовници са кодирани в нашите гени и се пренастройват всеки ден (при изгрев и залез), за да свържат астрономическото време с вътрешното усещане за време на организмите.

РЪСЕЛ ФОСТЪР (56) защитава докторска степен в сферата на невронауката през 1984 г. в университета в Бристол. Командор е на Ордена на Британската империя, член на Британското кралско дружество, преподавател в Оксфорд.

ОТКЪС

ДЕНЯТ ВЪТРЕ И ДЕНЯТ ВЪН

Розата не е непременно и безспорно роза; тя е, така да се каже, една много различна биохимична система на обед и в полунощ.
Колин Питъндрай

Първото нещо, което повечето от нас си помислят, като се събудят, е „Колко е часът?“. Часовниците ръководят живота ни. Те ни инструктират кога да спим, да се будим, да работим, да играем, да ядем, да пием и да се молим. В нашия модерен свят ни е нужно да знаем кое време е, за да решим какво трябва да правим.
И все пак часовниците, които познаваме, са нещо неестествено: неотдавнашно човешко изобретение, машини, които произвеждат часове, минути и секунди. Сега съдим за времето от енергийните състояния на електрон в атома на цезия. Вече не съществува връзка – или поне ние вярваме така – между часовниците ни и ритмичните цикли на природата – зората и здрача; отново удължаващите се нощи и скъсяващите се дни с настъпването на есента и зимата; напълването и изпразването на луната и прилива и отлива.
Но грешим. Въпреки електричеството и атомния часовник телата ни все още работят съобразно с дневния цикъл. Не разгадаваме за какво става дума, защото сега живеем в превзет от всякакви типове знаци за изкуствено отмерване на времето свят, така че вътрешните ни часовници често са „замаскирани“. Но ако пътуваме със самолет през няколко часови зони, скоро ни става ясно, че не е така лесно да победим биологията си.
Изолирането на индивида от заобикалящата го среда скоро прави ясно забележими тези вътрешни дневни ритми. При доброволци, приели да влязат дълбоко под земята и да останат в среда с постоянна осветеност, без да са способни да различат деня от нощта, ритмите на организмите им започнали да губят синхрон с външния свят. След около две седмици те вече си лягали около обед и се събуждали приблизително в осем вечерта. След около месец се върнали малко или много обратно към синхрона с външния свят, преди да го изгубят отново.
Горе-долу всичко, което вършим ние, хората, демонстрира тези циркадни ритми. Те карат всичко да се движи като по часовник и определят време за всичко. Тази програмирана регулярност е жизненоважна като средство, което да спре всичко да се случва наведнъж. Ако не разпределяхме физиологичните си дейности във времето, бихме се озовали в пълен хаос. Например добре е, че не ни се налага да уринираме, докато спим. Функциите на бъбреците и следователно производството на урина нощем се забавят, тъй като циклите ни на уриниране и сън не съвпадат.
Други видове ритми засягат телесната ни температура, която е по-висока през деня, отколкото нощем, както и сърдечния ритъм и кръвното налягане; имаме ясен цикъл сън/бодърстване; когнитивните ни способности се менят ритмично в рамките на двайсет и четиричасовия период. Зъбоболът е най-слаб следобед; коригирането на текст и скоростното плуване са най-резултатни вечер; родилните болки често настъпват нощем и повечето раждания по естествен път се случват в ранните часове на деня; по-вероятно е внезапна сърдечна смърт да настъпи сутрин. Дори силата на ръкостискането варира (Приложение I).
Това вариране във физическите ни, емоционални и когнитивни процеси не е незначително. В зависимост от задачата разликата в представянето ни в пиковата точка от деня и най-ниската точка би могла да се равнява на влиянието върху качеството на дейностите ни на консумиране на законния алкохолен лимит. Най-подходящото време за изпълнението на дадена задача зависи от естеството на задачата. Например решаването на сложни математически задачи или логическите разсъждения са най-резултатни около обед. Дейности, залагащи повече на физическа координация, като например спортни събития, се изпълняват най-добре в ранна вечер около времето на пика на телесната ни температура за деня.
Когато този вътрешен часовник е разстроен, страдаме от симптоми, вариращи от относително леката форма на трудна настройка към часова разлика до потенциално животозастрашаващи състояния като депресия и разстройство на съня. Широкомащабни проучвания установяват, че сме най-уязвими в ранните сутрешни часове. В ниската точка на циркадния цикъл като че ли организмът ни е най-малко способен да се преброи със сърдечни или дихателни проблеми. И не е обикновено съвпадение, че някои от най-драматичните катастрофи от последните години като авариите в Чернобил, електроцентралата „Три Майл Айлънд“ и катастрофата с нефтения танкер „Ексон Валдес“ са се случили нощем.

Ръсел Фостър, Лион Крайцман - „Биологичният часовник“, ИК „Изток-Запад“, 2015

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Като млад идиот глупашки не схванах, че босовете на филмови компании, естествено, предлагат на някого само това, с което самите те могат да правят пари.“

Франсис Форд Копола, американски режисьор и сценарист, роден на 7 април преди 81 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.