ОТКЪСИ

През 1898 г. С. Бобчев отправя упрек към нехайството на тогавашните фотографи, които не са си дали труда даже и да помислят за едно „албомче съ хубавите и величествени видове на Великата рилска пустиня и с изображенията от манастирската църква”. Двадесетина години по-късно бележитият наш учен и Й. Иванов отбелязва в своя труд за Рилския манастир, че архитектурата и особено живописта на църквата заслужават обстойна научна монография. През 1946 г. на свой ред и В. Киселков с много патос изисква да не остане нито една фреска или икона в манастирския храм, която да не е проучена. 

Днес, около 150 години след изграждането и изписването на главната църква „Рождество Богородично” в Рилския манастир, тези призиви все още звучат актуално, защото в изкуствоведската литуратура продължава да липсва специално проучване, посветено на нея, а стенописите още не са изцяло документирани и публикувани. Вероятно мащабността на църквата, която според любопитната статистика на Н. Додов включва около 300 сцени и 700 отделни образа е възпирала поривите на редица учени да се заемат и преди всичко да завършат едно такова изследване. Настоящата книга ще се опита да реши донякъде тази задача или поне да постави основата за бъдещите проучвания.

... настоящият труд не бива да бъде смятан за класическо монографично изследване. По-скоро той е сбор от идеи и хипотези, основани на запазените извори и факти, чиято цел е да бъдат възстановени, доколкото е възможно, събитията по време на издигането на новата главна църква, както и почти всичко, свързано с нейните стенописи.

***

През ХІХ век се създават и „официалните” легенди за старите манастирски ръкописи. Такива например са сведенията, според които двама от водачите на мнимото Търновско въстание от 1686 година се скриват в манастира, а по-късно бягат в Русия, като занасят някакви ръкописи. Далеч по-впечатляващи и в присъщия му стил са сведенията на Стефан Веркович, който „чул отнякъде” как г. К[овачевич] научил от един калугер, че в манастира са закопани стари ръкописи, и наредил да се разкопаят. Ръкописите били влажни и трябвало да бъдат изсушени. При своето посещение през 1855 г. в манастира Веркович запитал какво е станало с ръкописите. Отговорили му, че преди около тридесет години те са намерени от стар рилски калугер, който мислел, че са без всякаква полза и ги закопал в една малка църква. Но когато били откопани, всички се оказали съвсем изгнили. Самият Веркович обаче бил склонен да вярва на сведенията на Ковачевич. Възможно е в тази история действително да има нещо достоверно, защото я намираме разказана от Неофит Рилски на Юрий Венелин, без да се споменава името на обителта, а просто като пример за това как са загубени някакви ръкописи „въ един манастир”. Може би на Неофит му е било неудобно да каже, че става въпрос за неговия манастир, но това не му е пречило да осъди постъпката на монаха, възкликвайки: „О невинная простота онаго старца”. За разпространението на тази легенда свидетелства и фактът, че тя е спомената в леко изменен вид от В. Григорович. Той разказва, че ктиторът на църквата „Успение на св. Йоан Рилски”, йеромонах Корнилий от Щип, заровил ръкописите под нея, като смятал, че те не са важни. От всичко това обаче днес е явно само едно – въпросът за наличието на стари ръкописи в манастира е бил изключително важен за доказване на неговата древност, а оттам и за популярността му през ХІХ век. 

Сега е трудно да се идентифицира истината в подобни митове, но те не са рядкост и създават донякъде превратна представа за историческото минало на манастира, защото засягат и някои паметници, чиято оригиналност отдавна вече не се поставя под съмнение. Фактически една голяма част от миналото на манастира е основана на предположение и късни сведения, датиращи от ХІХ век. Век, изпълнен с колебания между откровено невежество по отношение на старините и тяхното почитане и опазване. Подобни колебания са налице във всички православни центрове и дори на Света гора, където унищожаването или разпродаването на старините е съжителствало безметежно с тяхното съхраняване и опазване, а съдбата им е зависела от образоваността на отделния индивид или общност, в чиято „власт” се намирал паметникът.

***

Новият католикон на Рилския манастир е замислян като място, в което ще се обединят религиозният и светският живот. Обичаен за времето, този процес има по-особен акцент в случая. За разлика от атонските обители, където изпълнението на някои ритуали също е съобразено с поклонниците, в Рилския манастир такива служения са достъпни за всички миряни, без разлика на пол и възраст, което оказва съществен принос в нарастването на популярността на манастира през ХІХ век. Затова, опредметявайки духа на времето, новият католикон е трябвало да се превърне в обществена манастирска църква, която да се съобрази с увеличения брой на поклонниците, чиито дарения са основната материална поддръжка на обителта. Тази цел води до някои нови функционални изисквания към богослужението, които си поставят самите монаси. Службите, извършвани в манастирската църква, е трябвало да бъдат достъпни за миряните... Именно това изискване довежда и до създаването на едно цялостно интериорно пространство в рилската църква.

***

Има един случай от биогафията на Неофит, от който може да се предполага неговото по-сериозно участие при предварителния избор на зографите. Това е пътуването му до Света гора, определяно в литературата кой знае защо като „почивка”... С каква цел той предприема пътуването до Света гора, което е свързано всъщност с многобройни опасности и далеч не може да се причисли към категорията „почивка”? Наистина за един монах то ще представлява преди всичко поклоннически акт, а за самия Неофит, който не е посещавал светогорските манастири преди този случай, пътуването би трябвало да се приема за съвсем закономерно и естествено... Известно е от манастирското описание на самия Неофит, че за изписването на църквата са били търсени първоначално светогорски зографи, които по неговите думи обаче „съвсем са били оскудели на Света гора”. Откъде Неофит би могъл да знае подобно нещо, след като не е стъпвал по друго време на Атон? В светлината на това сведение става възможно Неофит и Прокопий да са били изпратени на Света гора от игумена Йосиф, за да обиколят манастирите и да видят тамошната живопис, за да може да се намери светогорски майстор за главната църква на Рилския манастир...

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 89 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.