През 1892 г. Стоян Михайловски –  тогава учител по музика в Русе, написва легендарното  стихотворението  като проект за български всеучилищен химн. Същата година то е отпечатано в сп. “Мисъл” в Русе. Стихотворението става известно през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май, стар стил) Панайот Пипков – учител по пеене в Ловеч – написва музика към текста. Оттогава стихотворението става празничен химн на българската писменост и култура, известен като “Върви, народе възродени!“

  "Върви, народе възродени,

    към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

    съдбините си ти поднови!

 

Върви към мощната Просвета!

    В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

    и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

    което във душите грей!

Напред! Народността не пада

    там, дето знаньето живей!

 

Безвестен беше ти, безславен!...

    О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

    които завладя със меч!..."

 

Тъй солунските двама братя

    насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

    о, пресвещени старини!

 

България остана вярна

    на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

    извърши подвизи безчет...

 

Да, родината ни години

    пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

    но върши дългът се всегда!

 

Бе време, писмеността наша

    кога обходи целий мир;

за все световната просвета

    тя бе неизчерпаем вир;

 

бе и тъжовно робско време...

    Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

    на отоманский властелин...

 

Но винаги духът народен;

    подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

    все жив остана ваший глас!

 

О, вий, които цяло племе

    извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

    заспал в глубока тъмнина;

 

подвижници за права вярна,

    сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

    звезди върху Славянски мир,

 

бъдете преблагословени,

    о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

    творци на наший говор мил!

 

Нека името ви да живее

    във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

    в Славянството во век веков!

 

Русе, 1882, априлий 15

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 92 години.

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.

Днес компетентността не се възнаграждава, а дори се наказва

"Психология на глупостта" под редакцията на Жан-Франсоа Мармион.

"Страх ме е да си помисля, че колкото по-глупави ставаме като общество, толкова по-глупави хора ще ни управляват." - Николай Слатински

За „Ирландецът“ и дон Робърт Де Ниро

Това е опус магнум за Скорсезе, най-доброто, което може да предложи в момента.