ОТКЪС

Навръх  Великден,  3  април  1860  г., цариградските  българи  проведоха акция, която стана една от връхните точки във възрожденските борби. Още тогава Г. С. Раковски оценява толкова високо станалото, че смята този ден свят в новия български  календар,  ден,  който  трябва  да  се  празнува  всяка  година.  Националният  календар  на  българите  по  това  време  е  почти  бяло поле, по него още няма онези кървави точки, с които отбелязваме празниците. Раковски е искал да прикове вниманието на българите към един от най-важните дни в новото им летоброене. Но дойдоха други събития, личности, постепенно българският календар се запълни с много червени точки и ние вече почти забравихме този празник...

Едва ли денят за акцията е бил избран случайно. В този момент на своите борби българите в турската столица се чувствали  самотни  и изоставени от  всички: намирали се в най-остър конфликт с католическите попълзновения на Изток; трябвало да лавират между всички велики сили; да се борят с могъщата патриаршия, наследник на византийското минало; предпазливо да заобикалят Високата порта; да надхитряват всички. Празникът  Възкресение Христово бил подходящ от всяка гледна точка за техния смисъл.

На  него  в  малката  българска  църква  на  Фенер  се  стичало  огромно  множество,  големият  двор  почернявал  от хора, които искали да присъстват на тържествената служба, вече втора година ръководена от българския епископ Иларион Макариополски на църковнославянски език. Станалото в такъв ден нарушение на върховните църковни канони трябвало да привлече вниманието на всички фактори в имперската столица – на руските църковни кръгове и дипломати, на западните представители, а за Високата порта трябвало да прозвучи в политическа гама, като намекне  за  силата и множеството  на  събралите  се.  

Организаторите  се  надявали  болезнено да уязвят и засегнат стоящата редом патриаршия и поради това, че тъкмо на Великден, най-големия християнски празник, българите се бунтуват против цялата система на Източната църква.

Във  вековната  вражда  между  Източната  и Западната църква се беше  очертало  едно  немаловажно  различие.По-точно, различието  на техния  поглед  за  света  и  живота  имаше  един  немаловажен  израз.  Най-големият  празник  за  католическата  църква постепенно стана Рождество Христово, Коледа, и това символизира  католическия  поглед  за  света  като  непрекъснато раждане и обновление, като безкрайно начало на вечен живот на  земята.  Този  акцент  върху  раждането  символизира  цялата  тежест, която западното християнство дава на „отсамния“ свят  за сметка на „отвъдния“.

С течение на вековете като най-голям празник за източното православие стана Възкресение Христово, което символизира по-голямата  връзка  на  тази  черква  с  източния  мистицизъм,  с  мистерията  на  смъртта,  неговата  по-голяма  „отвлеченост“  и  откъснатост  от  земните  дела.  За  разлика  от  западното  християнство,  на  Изток  акцентът  пада  върху  кръстния  път  и  възможността  не просто за  обновление, а  за  възраждане,  за  ново възкресение.

В решението на българите да проведат своята акция навръх Великден, след като знаем, че е взето в един от най-острите моменти на борбата с католическата пропаганда, навярно е играло ролята и желанието да се подчертае кардиналната разлика. Едновременно  с  това  най-големият  православен  празник в  цъфтящата  буйна  пролет на Цариград  е  давал  необходимия декор и фон  за началото  на  новото  българско  летоброене, за  „възкресението“ на всичките ни национални стремежи, за възраждане силата и значението на българския народ.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 77 години

Анкета

Нормално ли е премиерът да рекламира фирма за хазарт?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.

След края на сезона

Програмирането му  по bTV е извън всяка критика. Може да се гледа безпроблемно само от пенсионери, домакини и безработни.

„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков” от Пламен Карталов (ревю)

Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания.