На тоя ден съм аз роден.

За други - като всеки ден!

За мене... с моето рождене

неволята роди се с мене.

Из  „27 април 1866“

 

Преди 150 години на 27 април в Трявна е роден Пенчо Славейков - най-малкият син на Петко Рачев Славейков. Особена  роля в живота му обаче има майка му - Ирина Райкова. В „Кървава песен” той пише, че „от дете невръстно” слуша в скута на майка си вечер „приказки и песни”  за „борби и теглила и тъмни съдбини” на своя роден край. През 1884 г., след нещастен случай върху заледената Марица заболява тежко, сковава се и до края на живота си ходи с бастун, пише с големи усилия и говори трудно. „Падането на леда на Марица ме направи поет”, казва често Славейков.  Бил е близък приятел с Алеко Константинов. Работил е като учител, библиотекар, директор на Народния театър, действителен член на Българското книжовно дружество (БАН). Близък  помощник е на д-р Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. „Мисъл“ и е в центъра на литературния кръг „Мисъл“. Живял е в почти всички големи европейски градове. Умира на 28 май (по стар стил) 1912 г. в  Брунате, Италия.

Поради преждевременната му смърт предложението на шведския академик Алфред Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет.

---

„Погледнете в главите си: патриотизмът, който се мотае там, не ви ли пречи да мислите?”

„В България има само дървеници и депутати.”

„За относителните натури всичко е относително.”

„В 2000 година. Напредък на цивилизацията. Няма война, равенство. Европа ще сглупей, а българите ще станат най-умните хора на света.”

„Немците са най-глупав народ. Всичкий си ум са вложили в своите книги, а в главите им нищо не е останало.”

„Всички богове са имали някакво облекло, само музите са били голи – затова и техните служители-поклонници са голи-сиромаси.”

 Фрагментите от архива на Пенчо Славейков . Източник: slovo.bg

„Преди половин век ние бехме една просташка маса, която няколко "луди глави" едвам убедиха да се нарича българин. Подвига на тия "луди глави" бе да открият българина и да го удържат такъв, като му вкарат в душата, почти насила, луч от националното съзнание.”

-----

На гроба ми изникна щат цветя...

На гроба ми изникна щат цветя —

това са мойте песни недопети.

 

А между тях изникна ще и тя —

от хубави най-хубавото цвете...

 

Най-хубавото цвете не възпях!

С вълшебен дъх душа ми възхитена

 

то упои... и в нея с трепет плах

увяхна мойта песен неродена!

---

Зла ни стигна орисия...

Зла ни стигна орисия.

Разделени друг от друг,

ние чезнем в самотия —

на север ази, ти на юг.

 

Дни прииждат, дни минават...

Ще ли дойде ден желан

за онез, що си подават

ръка за обич само в блян?

---

Над мойто чело лавърът не вий...

Над мойто чело лавърът не вий

коравите си листи тежкодъхни;

над друго чело нека той изсъхне,

и лоб плешив от слънце да закрий.

 

Че друго цвете мен е по сърце.

И всяко утро него цветице

ми кити с поздрав мойта дружка —

благоуханна, росна теменужка.

---

Музиката вече си отсвири...

Музиката вече си отсвири.

Времето несетно се измина.

Пада вечер. Тъмните алеи

опустяха в градската градина.

 

Пред бюфета само неколцина

за политика се пак препират —

и две плахи циганчета татък

угарки цигарени събират.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

 „Аз най-добре зная за мълчаливата борба между режисьор и актьор, тъй като съм живял с нея в продължение на 25 години."

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 96 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .