На тоя ден съм аз роден.

За други - като всеки ден!

За мене... с моето рождене

неволята роди се с мене.

Из  „27 април 1866“

 

Преди 150 години на 27 април в Трявна е роден Пенчо Славейков - най-малкият син на Петко Рачев Славейков. Особена  роля в живота му обаче има майка му - Ирина Райкова. В „Кървава песен” той пише, че „от дете невръстно” слуша в скута на майка си вечер „приказки и песни”  за „борби и теглила и тъмни съдбини” на своя роден край. През 1884 г., след нещастен случай върху заледената Марица заболява тежко, сковава се и до края на живота си ходи с бастун, пише с големи усилия и говори трудно. „Падането на леда на Марица ме направи поет”, казва често Славейков.  Бил е близък приятел с Алеко Константинов. Работил е като учител, библиотекар, директор на Народния театър, действителен член на Българското книжовно дружество (БАН). Близък  помощник е на д-р Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. „Мисъл“ и е в центъра на литературния кръг „Мисъл“. Живял е в почти всички големи европейски градове. Умира на 28 май (по стар стил) 1912 г. в  Брунате, Италия.

Поради преждевременната му смърт предложението на шведския академик Алфред Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет.

---

„Погледнете в главите си: патриотизмът, който се мотае там, не ви ли пречи да мислите?”

„В България има само дървеници и депутати.”

„За относителните натури всичко е относително.”

„В 2000 година. Напредък на цивилизацията. Няма война, равенство. Европа ще сглупей, а българите ще станат най-умните хора на света.”

„Немците са най-глупав народ. Всичкий си ум са вложили в своите книги, а в главите им нищо не е останало.”

„Всички богове са имали някакво облекло, само музите са били голи – затова и техните служители-поклонници са голи-сиромаси.”

 Фрагментите от архива на Пенчо Славейков . Източник: slovo.bg

„Преди половин век ние бехме една просташка маса, която няколко "луди глави" едвам убедиха да се нарича българин. Подвига на тия "луди глави" бе да открият българина и да го удържат такъв, като му вкарат в душата, почти насила, луч от националното съзнание.”

-----

На гроба ми изникна щат цветя...

На гроба ми изникна щат цветя —

това са мойте песни недопети.

 

А между тях изникна ще и тя —

от хубави най-хубавото цвете...

 

Най-хубавото цвете не възпях!

С вълшебен дъх душа ми възхитена

 

то упои... и в нея с трепет плах

увяхна мойта песен неродена!

---

Зла ни стигна орисия...

Зла ни стигна орисия.

Разделени друг от друг,

ние чезнем в самотия —

на север ази, ти на юг.

 

Дни прииждат, дни минават...

Ще ли дойде ден желан

за онез, що си подават

ръка за обич само в блян?

---

Над мойто чело лавърът не вий...

Над мойто чело лавърът не вий

коравите си листи тежкодъхни;

над друго чело нека той изсъхне,

и лоб плешив от слънце да закрий.

 

Че друго цвете мен е по сърце.

И всяко утро него цветице

ми кити с поздрав мойта дружка —

благоуханна, росна теменужка.

---

Музиката вече си отсвири...

Музиката вече си отсвири.

Времето несетно се измина.

Пада вечер. Тъмните алеи

опустяха в градската градина.

 

Пред бюфета само неколцина

за политика се пак препират —

и две плахи циганчета татък

угарки цигарени събират.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.