На 2 април преди 83 години е роден Константин Павлов - eдин от най-значимите български поети на ХХ в. Признат е като оригинален творец със силно влияние върху модерната ни поезия и култура. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“ .

Стиховете на Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество у нас и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.

Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в СУ „Кл. Охридски“. Редактор в Радио София (1957-1959), в издателство „Български писател“ (1961-1962; 1964-1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965-1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.

Умира  28 септември 2008 г. В последното си интервю, дадено на Румен Леонидов през юни 2006 г., казва:

„България винаги се е справяла с враговете си. Погубвали са я нейните спасители. Ето и сега – седем милиона кресливи спасители на плажа са се хванали гуша за гуша, а в морето – труп се люшка. Мразя кресльовците, дето с толкова пошла риторика милеят за род и Отечество (колко доказани предатели сред тях!). А част от най-страстните спасители хукнаха да спасяват България из тая пуста чужбина, където след изтощителни благотворителни коктейли запяват „Мила Родино”, ненавиждайки се и завиждайки си един на друг. Както впрочем винаги е било. Поне да не ме учеха на патриотизъм, когато махмурлийски се тупат по гърдите, че са по-патриоти от най-патриотите. На всичко отгоре – носталгични били. Привечер особено”.

 

СТИХОВЕ

         На Георги Божилов

Тази нощ -

аз сънувам, сънувам...

Панталон с един крачол!

Защо с един крачол?

Защо?

 

Мъча се да затегна кранчето.

Не може. Гейзер.

Раздвоен гейзер.

Връз струите -

подскачат двете топчета -

"Топло - студено,

студено - топло..."

Общо взето - защо?

 

Всичко е двойно...

Дори панталонът,

с единия крачол,

има разписка - пълномощно -

от другия крачол!

И хиляди намерения като -

защо и докога?

 

Не мога да заспя.

Сънувам буден.

Искам да приспя Призрака.

Материализирайки го.

Ма-те-ри-а-ли-зи-рай-ки го!

И му говоря като на жив!

 

Бия душата си -

дано припадне,

дано заспи...

 

Тук ще сложа (сега!)

седем точки. Ето ги:

....... Край!

(И да се знае, че аз съм ги сложил!)

След това още седем:

.......

(Убих магията!)

Дали ще доживеят до утре (точките)?

 

Хайде де! Хайде де!

Кажи:

- Има ли... Как му беше името... Има ли смисъл?

- Има!

- Лъжеш ме... Утешаваш ме...

- Лека нощ...

- Да заспим... Да заспим...

 

Заспах.

Колко си глупав,

когато се изповядваш -

изповедално!

Ето виж:

изчезват от дланта ми

линиите на живота...

 

(Ама когато бавно умираш,

защо трябва да бъдеш толкова буден?)

Вземи паметта ми, Господи,

но не ме прави на идиот...

Ти си обичан, Господи;

(слагам ти точка и запетая)

хайде да не си сбиваме Войнствата.

От едно Министерство сме...

 

Часът е три,

ще стане два...

Обратно тече времето...

 

На моите години, аз не чакам облака, за да възпея влагата му - а просто го хващам като мокър парцал и го изстисквам... Но преди това го намокрям с още влажен поглед...

 

Не ме е срам от голотата ми. Голота, която не предизвиква... Голота. Просто - голота. Лозовият (или смокиновият) лист - само когато искам да превърна в политическа порнография голотата си. Лъжа... Въобще - лъжа. (Срамувам се от голотата! Ох!)

 

( Груби. Твърдо. Стерилизирано.

Сте-ри-ли-зи-ра-но!

Обезводнено. Обезмъдрено.

Старчески скиваческо. Пфу!)

 

Не мога да заспя!

 

(Гнусна бодрост. Възпалено зарево.)

 

...изрекъл (зад гърба ми)

две-три (несправедливи) топли думи...

(Допуснах рима -

извинявам се с проклятие:

да ми изсъхне съзвучието!)

 

1980 г. 

 

---

Филмът, който ми предстои,

вече съм го гледал многократно.

(Като зрител и Главен герой.

Знам епизода, в който умирам.)

Но преди това -

любовта, глупостта, заблудите...

И страстите -

измъкнати от хладилника

(на ВЕЧНОСТТА!) -

за да изглеждат свежи-и-и,

(уж за първи път) -

и за приятелите,

и - другите.

Режисьорът ми,

който по безполов път,

(ин витро)

започна да пази ДЪРЖАВАТА... Стоп!

 

Скърца креватът

(креватът на ВЕЧНОСТТА). -

Двама кретени (охкащи!) -

мъж и жена -

създават бъдещия ми сценарист

на ЖИВОТА...

 

Такова разхищение на Природата -

за филм,

който многократно съм гледал.

(Знам епизода, в който умирам -

те си мислят, че те са ме измислили...)

 

Казах ви, гледал съм филма,

преди да съществува киното.

Преди да има рисунки в пещерата.

 

Там,

където бях убит.

 

1979 г.

 "Отдавна...", Константин Павлов, изд. "Жанет 45"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Колкото повечето сме управлявани от идиоти и нямаме контрол върху съдбите си, толкова повече се нуждаем от истории кои сме, откъде идваме и какво е възможно.”

Алън Рикман, английски актьор и режисьор, роден на 21 февруари преди 74 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.