На 2 април преди 83 години е роден Константин Павлов - eдин от най-значимите български поети на ХХ в. Признат е като оригинален творец със силно влияние върху модерната ни поезия и култура. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“ .

Стиховете на Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество у нас и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.

Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в СУ „Кл. Охридски“. Редактор в Радио София (1957-1959), в издателство „Български писател“ (1961-1962; 1964-1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965-1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.

Умира  28 септември 2008 г. В последното си интервю, дадено на Румен Леонидов през юни 2006 г., казва:

„България винаги се е справяла с враговете си. Погубвали са я нейните спасители. Ето и сега – седем милиона кресливи спасители на плажа са се хванали гуша за гуша, а в морето – труп се люшка. Мразя кресльовците, дето с толкова пошла риторика милеят за род и Отечество (колко доказани предатели сред тях!). А част от най-страстните спасители хукнаха да спасяват България из тая пуста чужбина, където след изтощителни благотворителни коктейли запяват „Мила Родино”, ненавиждайки се и завиждайки си един на друг. Както впрочем винаги е било. Поне да не ме учеха на патриотизъм, когато махмурлийски се тупат по гърдите, че са по-патриоти от най-патриотите. На всичко отгоре – носталгични били. Привечер особено”.

 

СТИХОВЕ

         На Георги Божилов

Тази нощ -

аз сънувам, сънувам...

Панталон с един крачол!

Защо с един крачол?

Защо?

 

Мъча се да затегна кранчето.

Не може. Гейзер.

Раздвоен гейзер.

Връз струите -

подскачат двете топчета -

"Топло - студено,

студено - топло..."

Общо взето - защо?

 

Всичко е двойно...

Дори панталонът,

с единия крачол,

има разписка - пълномощно -

от другия крачол!

И хиляди намерения като -

защо и докога?

 

Не мога да заспя.

Сънувам буден.

Искам да приспя Призрака.

Материализирайки го.

Ма-те-ри-а-ли-зи-рай-ки го!

И му говоря като на жив!

 

Бия душата си -

дано припадне,

дано заспи...

 

Тук ще сложа (сега!)

седем точки. Ето ги:

....... Край!

(И да се знае, че аз съм ги сложил!)

След това още седем:

.......

(Убих магията!)

Дали ще доживеят до утре (точките)?

 

Хайде де! Хайде де!

Кажи:

- Има ли... Как му беше името... Има ли смисъл?

- Има!

- Лъжеш ме... Утешаваш ме...

- Лека нощ...

- Да заспим... Да заспим...

 

Заспах.

Колко си глупав,

когато се изповядваш -

изповедално!

Ето виж:

изчезват от дланта ми

линиите на живота...

 

(Ама когато бавно умираш,

защо трябва да бъдеш толкова буден?)

Вземи паметта ми, Господи,

но не ме прави на идиот...

Ти си обичан, Господи;

(слагам ти точка и запетая)

хайде да не си сбиваме Войнствата.

От едно Министерство сме...

 

Часът е три,

ще стане два...

Обратно тече времето...

 

На моите години, аз не чакам облака, за да възпея влагата му - а просто го хващам като мокър парцал и го изстисквам... Но преди това го намокрям с още влажен поглед...

 

Не ме е срам от голотата ми. Голота, която не предизвиква... Голота. Просто - голота. Лозовият (или смокиновият) лист - само когато искам да превърна в политическа порнография голотата си. Лъжа... Въобще - лъжа. (Срамувам се от голотата! Ох!)

 

( Груби. Твърдо. Стерилизирано.

Сте-ри-ли-зи-ра-но!

Обезводнено. Обезмъдрено.

Старчески скиваческо. Пфу!)

 

Не мога да заспя!

 

(Гнусна бодрост. Възпалено зарево.)

 

...изрекъл (зад гърба ми)

две-три (несправедливи) топли думи...

(Допуснах рима -

извинявам се с проклятие:

да ми изсъхне съзвучието!)

 

1980 г. 

 

---

Филмът, който ми предстои,

вече съм го гледал многократно.

(Като зрител и Главен герой.

Знам епизода, в който умирам.)

Но преди това -

любовта, глупостта, заблудите...

И страстите -

измъкнати от хладилника

(на ВЕЧНОСТТА!) -

за да изглеждат свежи-и-и,

(уж за първи път) -

и за приятелите,

и - другите.

Режисьорът ми,

който по безполов път,

(ин витро)

започна да пази ДЪРЖАВАТА... Стоп!

 

Скърца креватът

(креватът на ВЕЧНОСТТА). -

Двама кретени (охкащи!) -

мъж и жена -

създават бъдещия ми сценарист

на ЖИВОТА...

 

Такова разхищение на Природата -

за филм,

който многократно съм гледал.

(Знам епизода, в който умирам -

те си мислят, че те са ме измислили...)

 

Казах ви, гледал съм филма,

преди да съществува киното.

Преди да има рисунки в пещерата.

 

Там,

където бях убит.

 

1979 г.

 "Отдавна...", Константин Павлов, изд. "Жанет 45"

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Във всяко дете живее душа на поет.“

Ран Босилек, български писател и преводач, роден на 26 септември преди 134 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.