АНОТАЦИЯ

Това е документална книга, написана от журналистката Искра Ценкова – майстор на есето и репортажа. Книгата съдържа непознати софийски истории, свързани с къщите и личностите на Стара София, които Искра е проучвала години наред, работейки с архивите на града и срещайки се с наследниците на бившите собственици. Някои от най-интересните статии на авторката за именити артисти, художници, поети, писатели, лекари, политици и софийските къщи, обитавани от тях през миналия век, са събрани между тези корици.

Къде започва семейният живот на Сава Огнянов и Жозефина Шмаха? Кой е осигурил дом за спокойните старини на Димитър Благоев-Дядото? Защо министър Александър Гиргинов е бил принуден да стане свинар? Как клиниката на д-р Функ е проиграна на хазарт заедно с наемателя й - банкера Атанас Буров?

Искра Ценкова отговаря на тези и много други въпроси, чиито отговори връщат духа на времето, когато София е започвала да придобива облика на красив европейски град.

ОТКЪС

ТЪЙ НАРЕЧЕНИТЕ ПОЕТКИ

Женска солидарност сплотява под един покрив  двата  враждуващи лагера “Златорог“ и “Хиперион“

“Пъстроцветен, кокетен, поетен букет от 16 дамски и една мъжка глава.“ Така озаглавява шеговитата си поема галантният Змей Горянин. Римуваният подарък от поета е за третия рожден ден на Клуба на жените писателки. Годината е 1933. Змея, както го наричат всички, връчва подвързаните си машинописни страници на рожденичките по време на тържествения годишен чай в празничния салон на Лигата на англоговорящите на ул. “Цар Освободител“. На всяка една от 16-те дами е посветил  римувана закачка, а изпълнението на стихотворните шаржове предизвиква истински фурор. 

Гостите, сред които са композиторът Любомир Пипков, актрисата Олга Кирчева, поетите Асен Разцветников и Емануил Попдимитров, надигат чаши с ароматен чай, похапват сладкиши и ръкопляскат в захлас. Подаръкът на Змея е изненада за всички, но не и за председателката на клуба Евгения Марс. 

Половинката на проф. Иван Шишманов - Лидия Шишманова, е удостоена първа с хумористичния поздрав. Ексцентричната съпруга на министъра на просветата сътрудничи на най-реномираните вестници и списания, първа превежда на френски творби на Вазов, Николай Райнов, Добри Немиров, както и романа на Анна Каменова “Харитининия грях“. 

Надянала гумени ботуши,  омотана в дебели шалове тя често крачи сама дори в най-мразовитите вечери към Операта. 

На второ място в книжката е шаржът на Яна Язова, младата и красива стихоплетка, която току-що е прекрачила литературния праг с книгата си “Язове“. Пред завидното литературно “откритие“ на проф. Ал. Балабанов Змей Горянин въздиша с горест:

“Но в този яз, аз, страстният рибар,/ едва ли някога ще хвана мряна:/ на дъното му в замък-кехлибар/ - живей най-младата поетка Яна.“

Година по-рано Мара Белчева също се е сдобила със стихосбирката си  “На прага стъпки“. Затова и посвещението на Змея започва така: “Стъпки на прага -/ тайнствени стъпки/ миглите във влага/ в душата тръпки/.“ 

През знаменателната 1933 г. много от съмишленичките с перо в ръка са забелязани и отличени. Анна Каменова получава наградата на Министерството на просветата за втория си роман “Градът е същият“, Магда Петканова - поощрение пак от просветното ведомство и наградата на СПБ за втората “ стихосбирка “Изгубен камък“. Мария Грубешлиева също е насърчена за подвързаните си рими “Езически песни и стрели“. Змей Горянин не подминава и талантливите софийски дами Северина Тенева, Дора Габе, Багряна, Люба Касърова, Евгения Марс, Фани Попова-Мутафова.

“През всичките години от съществуването на клуба Анна Каменова е водила записки и е събирала ценен архивен материал за дейността му. Но при бомбардировките през 1944 г. домът им на ул. “Славянска“ е разрушен. Тя и съпругът “ Петко Стайнов оцеляват по чудо, но голяма част от архива е унищожена. За щастие  “самиздатът“ на Змей Горянин оцелява“,  разказва проф. Петър Петров, зет на поетесата Анна Каменова.

През 1934 г. клубът е в апогея си. Четири години след учредяването му като секция към Дружеството на българките с висше образование той е самостоятелна юридическа единица. От изявите на първата българска поетеса Елена Мутева (1825-1854) е изтекла доста вода, но повечето жени все още са подвластни сподвижници на мъжа. Обединени от феминисткия си протест, писателките си поставят за цел да откриват и насърчават всички ценни литературни прояви сред жените.

Бъдещият  юрист, белетрист и изкуствовед Драган Тенев, син на поетесата Северина Тенева, става неволен свидетел на юридическото обособяване на клуба. Мястото на събитието е

просторната учителска стая  на стопанското училище “Мария Луиза“

разположено на ъгъла на улиците “Алабин“ и “Лавеле“.

“Искат вече да са самостоятелни, голубчик!“, смигва съучастнически на юношата Георги Стаматов, по професия съдия, по призвание писател. Мъжкото присъствие в женското царство е символично. Редом до Стаматов и хлапака на столовете са насядали  Христо Чолчев, издателят на “Вестник за жената“, и още две-три брадати персони. В залата се откроява облечената в черно внушителна фигура на Евгения Марс, последната голяма любов на Вазов. Редом до нея е и позавехналата вече Мара Белчева, някогашната придворна дама в двореца на Фердинанд и вдъхновителка на Пенчо Славейков. На масата на учредителките седи и родената в Солун чехкиня Люба Касърова, умела стихоплетка на български. До нея са разказвачката Веселина Геновска, Вера Бояджиева-Фол, Сандра Йовчева, майсторката на историческа проза Фани Попова-Мутафова. А над  тях  се извисява

почти двуметровата  Яна Язова

Така изглежда в очите на юношата любимата на проф. Ал. Балабанов. Външният вид на поетесата Пенка Денева-Цанева с псевдоним Беленика направо смразява кръвта на малчугана. “Природата здраво я беше поочукала в лицето. Особено по устата. Тя имаше най-дебелите и безформени устни, каквито бях виждал“, пише в спомените си  Драган Тенев. До нея ярко контрастира с класическата си хубост и достойнство поетесата Ана Каменова, дъщерята на известния журналист Михаил Маджаров. Безспорно сред всички знатни поетеси блести красавицата Елисавета Багряна.

 “Ами тази знаеш ли коя е? - пита Георги Стаматов и си отговаря сам: - Ана Карима, огън жена. Преди седем-осем години емигрира в Париж и там даде множество изобличителни материали на Анри Барбюс срещу цанковистките зулуми през 1925-а. А после ходи и в Съветския съюз. Съдиха я за това, но амнистията я хвана.“  

В началото на 30-те години София се протяга на пръсти, за да премери ръст с културния живот на Европа. Около неизменната чаша чай се ражда идеята за издаване на съвместен сборник “Сноп“ и  за ежемесечни изяви на страниците на “Вестник за жената“. Секретариатът на клуба се състои от две секретарки, библиотекарка и касиерка. Но от първия до последния ден на клуба на секретарското място сяда непоклатимата  Багряна. Между 1932  и 1938 г. - въпреки влошеното си здраве, ръководител на клуба е Евгения Марс. По това време във “Вестник за жената“ се появява съобщение: “Всичко, що се отнася до КБП, да се адресира: 

Г-жа Евг. Марс, ул. “Бачо Киро“ 41, тел. 32-24, София

Първите литературни сбирки на чаша чай се провеждат в Дома на изкуствата и печата. Дамите изнасят сказки, за да отбележат юбилеите на наши и чужди писатели. Не забравят да отпразнуват деня на книгата, на майката, на детето. Залите на Алианс Франсез, на Военния клуб, на ресторант “България“ са претъпкани с почитатели на изящното слово.  

Много от сбирките на клуба се провеждат в дома на председателката му  Евгения Марс на ул. “Бачо Киро“, днес с номер 39. Лиляна Елмазова, снахата на поетесата, се е погрижила и до днес да запази непокътната атмосферата в приемния салон. Елегантна виенска гарнитура, пиано, рисувана настолна лампа, меки фотьойли и много цветя.

Евгения Марс е “царицата на бала“. Тя посреща и изпраща гости, ръководи клуба, генерира идеи... Всички се допитват до нея. Сплотеността на дамите в клуба е пословична - въпреки факта, че повечето от тях са авторки в елитарното списание на Владимир Василев  “Златорог“, а другата част списват  “вражеското“ “Хиперион“. Съперничеството между Багряна и Дора Габе също е отколешно. Двете красавици години наред се борят за любовта на един мъж - критика Боян Пенев. Но истинската война в клуба избухва между властната Ана Карима и Евгения Марс.

Карима хвърля ръкавица  на Марс чрез пресата

През 1937 г. тя  опетнява клуба на страниците на в. “Дневник“ с обвиненията си, че “много е мъчно да се влиза в него като членка“. Вкарва в употреба едно зловещо съвпадение. Традиционният годишен чай е обявен за 7 февруари. Седмици преди това са разпратени покани до официалните гости, ангажирана е залата, хвърлени са пари. Ден преди тържеството умира Лидия Шишманова. В антрефилето си Карима обвинява клуба в неморалност - докато тленните останки на Шишманова лежат в църквата “Св. София“, поетките се забавляват, твърди Карима. Стрелите са насочени директно срещу Евгения Марс, която според обвинителката е осквернила дори паметта на Вазов, като е продала сребърния му венец, дар за годишнина. Третият непростим грях: Вазов е пишел разказите и драмите на Евгения Марс, а след това ги е прокарвал на сцената на Народния театър. Силно оскърбена, г-жа Марс дава под съд Ана Карима за обида и клевета. В Софийския окръжен съд е образувано наказателно дело под номер 227. Съдът се произнася в полза на Марс. Карима е осъдена на месец тъмничен затвор (който по-късно се отменя), на глоба от 250 лв. Тя трябва да плати и разноските по делото в размер на 644 лв. 

След този развой на събитията вече нищо не е същото. Чаят вече не е така ароматен и сладък. Първа си подава оставката Фани Попова-Мутафова.  Клубът просъществува до 1947 г. 

Искра Ценкова, „Спомени зад оградата. Непознати софийски истории”, изд. "Авлига", 2015 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"В по-голямата си част животът е тъжен, а щастието е случайност."

Робърт Редфорд, американски актьор и режисьор, роден на 18 август преди 83 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.