АНОТАЦИЯ

Това е документална книга, написана от журналистката Искра Ценкова – майстор на есето и репортажа. Книгата съдържа непознати софийски истории, свързани с къщите и личностите на Стара София, които Искра е проучвала години наред, работейки с архивите на града и срещайки се с наследниците на бившите собственици. Някои от най-интересните статии на авторката за именити артисти, художници, поети, писатели, лекари, политици и софийските къщи, обитавани от тях през миналия век, са събрани между тези корици.

Къде започва семейният живот на Сава Огнянов и Жозефина Шмаха? Кой е осигурил дом за спокойните старини на Димитър Благоев-Дядото? Защо министър Александър Гиргинов е бил принуден да стане свинар? Как клиниката на д-р Функ е проиграна на хазарт заедно с наемателя й - банкера Атанас Буров?

Искра Ценкова отговаря на тези и много други въпроси, чиито отговори връщат духа на времето, когато София е започвала да придобива облика на красив европейски град.

ОТКЪС

ТЪЙ НАРЕЧЕНИТЕ ПОЕТКИ

Женска солидарност сплотява под един покрив  двата  враждуващи лагера “Златорог“ и “Хиперион“

“Пъстроцветен, кокетен, поетен букет от 16 дамски и една мъжка глава.“ Така озаглавява шеговитата си поема галантният Змей Горянин. Римуваният подарък от поета е за третия рожден ден на Клуба на жените писателки. Годината е 1933. Змея, както го наричат всички, връчва подвързаните си машинописни страници на рожденичките по време на тържествения годишен чай в празничния салон на Лигата на англоговорящите на ул. “Цар Освободител“. На всяка една от 16-те дами е посветил  римувана закачка, а изпълнението на стихотворните шаржове предизвиква истински фурор. 

Гостите, сред които са композиторът Любомир Пипков, актрисата Олга Кирчева, поетите Асен Разцветников и Емануил Попдимитров, надигат чаши с ароматен чай, похапват сладкиши и ръкопляскат в захлас. Подаръкът на Змея е изненада за всички, но не и за председателката на клуба Евгения Марс. 

Половинката на проф. Иван Шишманов - Лидия Шишманова, е удостоена първа с хумористичния поздрав. Ексцентричната съпруга на министъра на просветата сътрудничи на най-реномираните вестници и списания, първа превежда на френски творби на Вазов, Николай Райнов, Добри Немиров, както и романа на Анна Каменова “Харитининия грях“. 

Надянала гумени ботуши,  омотана в дебели шалове тя често крачи сама дори в най-мразовитите вечери към Операта. 

На второ място в книжката е шаржът на Яна Язова, младата и красива стихоплетка, която току-що е прекрачила литературния праг с книгата си “Язове“. Пред завидното литературно “откритие“ на проф. Ал. Балабанов Змей Горянин въздиша с горест:

“Но в този яз, аз, страстният рибар,/ едва ли някога ще хвана мряна:/ на дъното му в замък-кехлибар/ - живей най-младата поетка Яна.“

Година по-рано Мара Белчева също се е сдобила със стихосбирката си  “На прага стъпки“. Затова и посвещението на Змея започва така: “Стъпки на прага -/ тайнствени стъпки/ миглите във влага/ в душата тръпки/.“ 

През знаменателната 1933 г. много от съмишленичките с перо в ръка са забелязани и отличени. Анна Каменова получава наградата на Министерството на просветата за втория си роман “Градът е същият“, Магда Петканова - поощрение пак от просветното ведомство и наградата на СПБ за втората “ стихосбирка “Изгубен камък“. Мария Грубешлиева също е насърчена за подвързаните си рими “Езически песни и стрели“. Змей Горянин не подминава и талантливите софийски дами Северина Тенева, Дора Габе, Багряна, Люба Касърова, Евгения Марс, Фани Попова-Мутафова.

“През всичките години от съществуването на клуба Анна Каменова е водила записки и е събирала ценен архивен материал за дейността му. Но при бомбардировките през 1944 г. домът им на ул. “Славянска“ е разрушен. Тя и съпругът “ Петко Стайнов оцеляват по чудо, но голяма част от архива е унищожена. За щастие  “самиздатът“ на Змей Горянин оцелява“,  разказва проф. Петър Петров, зет на поетесата Анна Каменова.

През 1934 г. клубът е в апогея си. Четири години след учредяването му като секция към Дружеството на българките с висше образование той е самостоятелна юридическа единица. От изявите на първата българска поетеса Елена Мутева (1825-1854) е изтекла доста вода, но повечето жени все още са подвластни сподвижници на мъжа. Обединени от феминисткия си протест, писателките си поставят за цел да откриват и насърчават всички ценни литературни прояви сред жените.

Бъдещият  юрист, белетрист и изкуствовед Драган Тенев, син на поетесата Северина Тенева, става неволен свидетел на юридическото обособяване на клуба. Мястото на събитието е

просторната учителска стая  на стопанското училище “Мария Луиза“

разположено на ъгъла на улиците “Алабин“ и “Лавеле“.

“Искат вече да са самостоятелни, голубчик!“, смигва съучастнически на юношата Георги Стаматов, по професия съдия, по призвание писател. Мъжкото присъствие в женското царство е символично. Редом до Стаматов и хлапака на столовете са насядали  Христо Чолчев, издателят на “Вестник за жената“, и още две-три брадати персони. В залата се откроява облечената в черно внушителна фигура на Евгения Марс, последната голяма любов на Вазов. Редом до нея е и позавехналата вече Мара Белчева, някогашната придворна дама в двореца на Фердинанд и вдъхновителка на Пенчо Славейков. На масата на учредителките седи и родената в Солун чехкиня Люба Касърова, умела стихоплетка на български. До нея са разказвачката Веселина Геновска, Вера Бояджиева-Фол, Сандра Йовчева, майсторката на историческа проза Фани Попова-Мутафова. А над  тях  се извисява

почти двуметровата  Яна Язова

Така изглежда в очите на юношата любимата на проф. Ал. Балабанов. Външният вид на поетесата Пенка Денева-Цанева с псевдоним Беленика направо смразява кръвта на малчугана. “Природата здраво я беше поочукала в лицето. Особено по устата. Тя имаше най-дебелите и безформени устни, каквито бях виждал“, пише в спомените си  Драган Тенев. До нея ярко контрастира с класическата си хубост и достойнство поетесата Ана Каменова, дъщерята на известния журналист Михаил Маджаров. Безспорно сред всички знатни поетеси блести красавицата Елисавета Багряна.

 “Ами тази знаеш ли коя е? - пита Георги Стаматов и си отговаря сам: - Ана Карима, огън жена. Преди седем-осем години емигрира в Париж и там даде множество изобличителни материали на Анри Барбюс срещу цанковистките зулуми през 1925-а. А после ходи и в Съветския съюз. Съдиха я за това, но амнистията я хвана.“  

В началото на 30-те години София се протяга на пръсти, за да премери ръст с културния живот на Европа. Около неизменната чаша чай се ражда идеята за издаване на съвместен сборник “Сноп“ и  за ежемесечни изяви на страниците на “Вестник за жената“. Секретариатът на клуба се състои от две секретарки, библиотекарка и касиерка. Но от първия до последния ден на клуба на секретарското място сяда непоклатимата  Багряна. Между 1932  и 1938 г. - въпреки влошеното си здраве, ръководител на клуба е Евгения Марс. По това време във “Вестник за жената“ се появява съобщение: “Всичко, що се отнася до КБП, да се адресира: 

Г-жа Евг. Марс, ул. “Бачо Киро“ 41, тел. 32-24, София

Първите литературни сбирки на чаша чай се провеждат в Дома на изкуствата и печата. Дамите изнасят сказки, за да отбележат юбилеите на наши и чужди писатели. Не забравят да отпразнуват деня на книгата, на майката, на детето. Залите на Алианс Франсез, на Военния клуб, на ресторант “България“ са претъпкани с почитатели на изящното слово.  

Много от сбирките на клуба се провеждат в дома на председателката му  Евгения Марс на ул. “Бачо Киро“, днес с номер 39. Лиляна Елмазова, снахата на поетесата, се е погрижила и до днес да запази непокътната атмосферата в приемния салон. Елегантна виенска гарнитура, пиано, рисувана настолна лампа, меки фотьойли и много цветя.

Евгения Марс е “царицата на бала“. Тя посреща и изпраща гости, ръководи клуба, генерира идеи... Всички се допитват до нея. Сплотеността на дамите в клуба е пословична - въпреки факта, че повечето от тях са авторки в елитарното списание на Владимир Василев  “Златорог“, а другата част списват  “вражеското“ “Хиперион“. Съперничеството между Багряна и Дора Габе също е отколешно. Двете красавици години наред се борят за любовта на един мъж - критика Боян Пенев. Но истинската война в клуба избухва между властната Ана Карима и Евгения Марс.

Карима хвърля ръкавица  на Марс чрез пресата

През 1937 г. тя  опетнява клуба на страниците на в. “Дневник“ с обвиненията си, че “много е мъчно да се влиза в него като членка“. Вкарва в употреба едно зловещо съвпадение. Традиционният годишен чай е обявен за 7 февруари. Седмици преди това са разпратени покани до официалните гости, ангажирана е залата, хвърлени са пари. Ден преди тържеството умира Лидия Шишманова. В антрефилето си Карима обвинява клуба в неморалност - докато тленните останки на Шишманова лежат в църквата “Св. София“, поетките се забавляват, твърди Карима. Стрелите са насочени директно срещу Евгения Марс, която според обвинителката е осквернила дори паметта на Вазов, като е продала сребърния му венец, дар за годишнина. Третият непростим грях: Вазов е пишел разказите и драмите на Евгения Марс, а след това ги е прокарвал на сцената на Народния театър. Силно оскърбена, г-жа Марс дава под съд Ана Карима за обида и клевета. В Софийския окръжен съд е образувано наказателно дело под номер 227. Съдът се произнася в полза на Марс. Карима е осъдена на месец тъмничен затвор (който по-късно се отменя), на глоба от 250 лв. Тя трябва да плати и разноските по делото в размер на 644 лв. 

След този развой на събитията вече нищо не е същото. Чаят вече не е така ароматен и сладък. Първа си подава оставката Фани Попова-Мутафова.  Клубът просъществува до 1947 г. 

Искра Ценкова, „Спомени зад оградата. Непознати софийски истории”, изд. "Авлига", 2015 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Имах красиви, интелигентни и грижовни майка и любима жена… Те са моята незаличима мярка за мъдрост и привлекателност, които изграждат мъжа и го правят силен и верен…”

Стефан Данаилов, актьор и преподавател, роден на 9 декември преди 77 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.