"Метаморфози“ от Овидий е част от знаковата поредица „Тезаурус“ на издателство "Изток-Запад", в която влизат заглавия като „Държавата“ на Платон, „Трактат за живописта“ на Леонардо да Винчи, „Трактат по история на религиите“ на Мирча Елиаде, „Живот в огъня“ на Марина Цветаева (съставител Цветан Тодоров), новият превод на „Владетелят“ на Николо Макиавели (изданието е билингва), „Залезът на Запада“ на Освалд Шпенглер и др.

Новото издание на "Метаморфози“ е луксозно.



ОТКЪС

Сътворението

Тегли духът ми да пея как в нови тела се превръщат
формите. О, богове – та нали ги превръщате вие, –
почина мой вдъхновете, водете стиха ми неспирен
до настоящите дни от самото световно начало!
Преди морето, земята, небето, покриващо всичко,
само един бе ликът на природата в тази вселена,
хаос наречен – сурова и неразчленена грамада –
нищо, освен тежина неподвижна и заедно сбрани
кълнове срещуположни на свързани зле елементи.
Още титан над света не кръжеше да праща светлика,
още и лунния сърп не изпълваше с прирасти Феба
и не висеше твърдта сред околния въздух свободно
при равновесно тегло, и не беше протягала още
Амфитрита ръце до далечния край на земята.
Имаше, вярно, и твърд, и море, и не липсваше въздух,
ала нездрава твърдта, неплавателна беше водата,
въздухът беше без зрак. Не запазваше своя лик нищо.
Всяко враждуваше с всяко, защото в отделното тяло
топлото беше в борба със студеното, сухото с влажно,
мекото с твърдо, това, що тежи, с вещество безтегловно.
Тази вражда отстрани бог – природната по-добра сила.
Той от небето твърдта отдели, от твърдта пък водата
и от по-гъстия въздух откъсна небето лазурно.
Щом като всичко разви и от тъмната маса извлече,
свърза неща, по места отделени, в съгласие мирно.
Тъй на небесния свод безтегловната огнена сила
блесна и място избра висината отгоре над всичко,
въздухът по лекота и пространство остана след нея.
По-плътна, земната маса притегли по-грубите части,
стегната от тежестта. Подир всички околната влага
крайното място зае да опаше кръга на земята.
Щом като тъй разположи природата богът безимен,
щом я така раздели, разделеното в слоеве свърза.
И от самото начало заобли земята, да бъде
равна от всички страни, на кълбо с исполински размери.
После разля нашироко морета, от буйните ветри
да се вълнуват, отвред да връхлитат брега на земята.
Извори той, езера и блата необятни придаде,
ограничи с брегове лъкатушни реките, които
в разни посоки текат – от тях някои почвата пие,
други догонват морето, през чисти полета се вливат
в равната, волната шир, за да плискат крайбрежия, не бряг.
И повели да се ширнат поля, долини да се смъкнат,
да зашумят лесове, да се дигнат планински чукари.
Както небесния свод прекосяват два пояса вдясно,
толкова пояса вляво, но има и по-горещи пети,
богът грижовен така раздели обградената тежест
също на толкова дяла: пет пояса стелят земята.
Който заема средата, от жега не се обитава,
двата с дълбок сняг покри, между тях разположи два други,
даде на тях мекота, като смеси студа с топлината.
Въздухът висна над тях с по-голяма от огъня тежест,
толкова също стои след земята по тежест водата.
Там повели и мъгли, повели да се облаци трупат
с тътнещи гърмове вкуп, за да сепват сърцата човешки,
и с ветровете, които пораждат светкавични бури.
Все пак творецът световен не им позволи да вилнеят,
както си искат, в ефира: и днес те се мъчно удържат,
щом като в разни страни устремяват напора си всички,
да не разкъсат света, че такава е братската свада.
Евър завя към Аврора, към Персия и Набатея,
към върховете, огрени от ранния утринен блясък.
А бреговете, които съгрява вечерното слънце,
близо лежат до Зефира. Към скитите страшен напира
и към Голямата мечка Борей. А земята насрещна
кваси Южнякът безспир с устойчивите облаци тежки.
Горе тогава разся той ефира кристално прозрачен,
без тежина и съвсем от утайките земни пречистен.
Тъкмо на всичко така постоянните слогове сложи,
и по небето навред заблестяха звездите, които
бяха под гъстия мрак спотаявани толкова дълго.
Без живина да не би от вселената кът да остане,
с образи на богове, със звездите насели небето.
Даде вълните за дом на сребристите риби, земята
своите твари прие, пък пернатите – лекият въздух.
Но същество, по-свещено от тях, с по-възвишена мисъл,
нямаше още в света за господство над всички околни.
И появи се човекът – дали от божествено семе
оня творец, първоизвор на свят по-добър, го създаде,
или земята, едва от ефира висок отделена,
свежа, бе скътала кълн от предишното сродство с небето?
Нея примеси синът на Япет с дъжделивата влага,
образа на боговете всевластни така пресъздаде.
Докато другите твари наведени гледат земята,
стори човешкия лик възвисен, за да вижда небето,
и повели на човека да свръща очи към звездите.
Тъй, дотогава сурова, от облик лишена, земята
беше сега променена с незнайните образи хорски.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всички наркотици са загуба на време. Те разрушават паметта, самоуважението, всичко, което е свързано със самолюбието...“

Кърт Кобейн, американски музикант и поет, роден на 20 февруари преди 53 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.