ПРЕДГОВОРЪТ към „На бала на късмета” – единствената автобиография на Едит Пиаф

Тази оракулска уста…

Много харесвам свободния начин, по който Стендал употребява думата „гениален”. Той смята за гениална жената, която се качва в кола, жената, която умее да се усмихва, картоиграча, който пуска противника да победи. Накратко, не оставя думата във висините. Искам да кажа, че тези жени, както и картоиграчът в миг обединяват всички неясни сили, от които се състои изтънчеността, и ги довеждат до нечувана висота. Позволете да възприема стила на Стендал, за да ви заявя, че госпожа Едит Пиаф е гениална. Тя е неподражаема. Никога преди не е имало Едит Пиаф и никога повече няма да има. Подобно на Ивет Гилбер и Ивон Жорж, на Рашел или Режан, тя е звезда, блеснала в нощната самота върху небосклона на Франция. Именно нея гледат прегърнатите двойки, които още знаят да обичат, да страдат и да умират.

Погледнете тази дребна жена с ръце като на гущерите из развалините. Вижте челото й като на Бонапарт, очите като на слепец, току-що възвърнал зрението си. Как ще пее? Как ще се изрази? Как ще изтръгне от тесния си гръден кош великите жалби на нощта? Но ето че тя запява или по-скоро, подобно на априлски славей, подхваща любовната си песен.

Чували ли сте това усилие на славея? Напъва се. Колебае се. Прочиства си гърлото. Дави се. Полита и пада обратно. И изведнъж всичко си идва на мястото. Славеят запява. И изумява.

Едит Пиаф, която се колебае и пробва публиката, много бързо намира своята песен. И ето че гласът й, излизащ от дълбините на душата й, гласът, който я е обсебил цялата, надипля висока вълна от черно кадифе. Тази топла вълна ни залива, пронизва ни, прониква в нас. Нещата са се получили. Подобно на невидимия славей, кацнал на своята клонка, и Едит Пиаф ще стане невидима. Ще останат само погледът й, бледите ръце, восъчното чело, което улавя светлината, и гласът, който набира сила, извисява се и се извисява, малко по малко я измества и пораснал като сянката й върху стената, славно ще замени дребното срамежливо момиче. В този миг гениалността на госпожа Едит Пиаф става видима и всеки го разбира. Тя надминава себе си. Надминава песните си, надминава музиката и думите. Надминава нас. Душата от улицата влиза във всички стаи в града. Сега вече пее не госпожа Едит Пиаф, а дъждът, който се сипе, вятърът, който свисти, лунната светлина, която разстила своето покривало.

„Устата на сянката”. Изразът сякаш е измислен за тази оракулска уста.

Едит Пиаф, „На бала на късмета”, изд. "Лабиринт", 2014

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.“

Джоузеф Конрад, британски писател от полски произход, роден на 3 декември преди 163 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.