АНОНС

Едно средностатистическо италианско семейство със син на десет години. Два спонтанни аборта и несекващото желание за още едно дете. Нелегална клиника за пренатална диагностика. Диагнозата: ембрион носител на ген, предразполагащ към хомосексуалност. Дилемата. Средствата за масова информация в ролята на великия инквизитор Торквемада. Решението и... неочакваният край. Ариана, Франческо и Матия. Приятелите - онези, които обичат, и онези, които завиждат.

Марко Бадзато разказва една абсурдна житейска ситуация, усложняваща се ден след ден от човешката злоба, умиращата любов, смразяващото лицемерие и вездесъщата намеса на медиите - лешоядите, които си тръгват последни от полето на битката.

Бойното поле на неосъществените копнежи.

Обратът.

Истината, която е по-силна от предразсъдъците.

И зловещата тайна от миналото на Ариана...

...

Толерантност и любов или за правото да бъдем различни

ТАНЯ ПОПОВА

Живеем в един свят, а всички сме различни. Различно мислим и чувстваме, изповядваме различни религии, имаме различен цвят на кожата, различна сексуалност, различно възприемаме света... Но как успяваме тогава да живеем съвместно? Отговорът е толерантност. Именно липсата на тази така необходима толерантност, стои в основата на романа „Аборт от любов” на италианския писател Марко Бадзато. Написан с тънък психологически усет и задълбочени познания, този роман докосва и бих казала, дори задълбочено анализира, една доста хлъзгава тема, която по един или друг начин е заобикаляна в литературата и изкуството. Темата за различната сексуална ориентация, за правото да бъдеш различен, без да накърняваш с това възгледите на заобикалящото те мнозинство. Темата за правото да отнемеш живот, заченат по собствено желание. Много въпроси, много противоречиви мнения, разгорещени спорове и човешки трагедии съпътстват тези две теми. Марко Бадзато е успял да ни разкаже и да ни направи съпричастни към всичко това чрез историята на едно обикновено италианско семейство, което живее в тихо провинциално градче. Там, където новините се разнасят мълниеносно и всяка стъпка встрани от установените порядки може да се окаже фатална. Така всъщност се случва и с Ариана и Франческо Рампин, които ненадейно разбират, че очакват дете, след двата поредни спонтанни аборта на Ариана. Подтиквана от естествена загриженост дали детето, което носи в утробата си, се развива нормално, тя прави генетично изследване, което преобръща живота им и го превръща в истински ад. Тайната, която те доверяват на своите приятели, бързо става обществено достояние и те са подложени на хули, нападки и финансови машинации от страна на медиите, които на техен гръб осъществяват своята пропаганда и политика.

И тук, на преден план, излиза дискусията за правото на избор. Двойката има право да избере. Дали?... Изборът се оказва не само техен. Те се озовават във водовъртежа на непознати за тях страсти и пристрастия, които постепенно убиват човещината, любовта, привързаността и ги тласкат в непознати и нежелани пространства, отношения и перспективи. „Не си беше представяла, че нивото на човешката глупост може да достигне до такива размери. Чувстваше се разочарована от всички, които ги заобикаляха. Имаше усещането, че ако двата лагера можеха да се съюзят, щяха единодушно да решат, че трябва да ги убият с камъни на площада, независимо от предполагаемите съображения както на едните, така и на другите..” И веднъж тръгнала, лавината на човешката глупост повлича всичко по пътя си, наранява, разрушава, унищожава. За да стигне до естествения трагичен завършек. Това, което човеците се опитват да предвидят, да променят, да контролират чрез научни, религиозни, морални и ред други средства и предразсъдъци, в крайна сметка се оказва подвластно на една сила. Съдбата, която има последната дума, слага край на всички интриги, на зловещите планове, на долните страсти и човешки заблуди. В хода на повествованието се срещаме с отблъскващи личности, но и силни характери, съпреживяваме ситуации, които докосват най-деликатните струни в душите ни. Авторът ни кара да си зададем ред неудобни въпроси: как бихме постъпили ние в подобна ситуация, дали сме за или против евгениката, за или против хомосексуализма, еднополовите бракове, абортите по желание?

Достатъчно силно звучат откровенията на неговите герои: журналистката Мариана Пазини: „Свободното мислене е право, което демокрацията трябва да гарантира на гражданите, за да могат те да го упражняват без да бъдат подлагани на недостойни груби прояви от страна на медиите, на които станахме свидетели през последните седмици; ... лудите забраняват на здравите да обявят лудостта на болния, извъртайки истината, от което следват катастрофалните бъдещи последствия за хората в личен, семеен и социален план. Можем да я наречем нова форма на тирания”. 

Ариана: „Не допускайте нашата основна грешка да споделяте с приятелите си. Направете своя избор съвсем самостоятелно, без много шум, тъй като това е ваше изконно право”. 

Франческо: „Съжалявате и ми предлагате пари? Откога изпитващият съжаление предлага пари за болката? Напуснете дома ми! Веднага!”

Развръзката на цялата абсурдна история, в която попада едно нормално, градено с любов семейство, доведено до ръба на отчаянието, е неочаквана и трагична. Тя по естествен начин извиква сълзи в очите на читателя и задълго човърка съзнанието му с онези вечни въпроси: Ако не беше този?; Ако тя или той не бяха казали това?; Дали не беше по-добре да...?; Защо трябваше да се забъркват в това?

Отговорът е толерантност... или любов?

Любовта, която е движещата сила, която ни кара да създаваме живот, който после пак от любов унищожаваме.

Аборт от любов.

 

МАРКО БАДЗАТО е италиански поет, публицист, писател, преводач и художник, роден през 1969 г. Автор е на книгите - „Свободна воля” (поезия); „Полето на грънчаря (Мат.,27:7), Поеми за любовта и смъртта”; „Проектът Емаус” (роман) и „Аборт от любов” (роман). Носител е на няколко литературни награди в Италия, сред които Европейска награда за поезия, присъдена му в Таранто за двуезичната книга „Полето на грънчаря”, посветена на България. Един от авторите в „Antologia poetica di Segreti di Pulcinella (2003-2005), изд.Giulio Perone editore, Roma, 2005 и в „Проект Смърт”, изд. „Сиела”, С., 2011. Негови творби, рецензии за тях и интервюта са публикувани както в родината му, така и в българските вестници „Литературен вестник”, „Новият пулс”, „Български писател”, „Словото днес”, „Дума”, „Сега”, списание „Публик републик”, „Литературен свят”, „Градското списание”, „Бунтарите” и др. Информация за книгите му има и в Goodreads както и на страниците на собствения му блог http://marco-bazzato.blogspot.com/. Член на ПЕН Клуб - Италия.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Да обичаш и да бъдеш мъдър е невъзможно.“

Френсис Бейкън, английски философ и писател, роден на 22 януари преди 459 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.