„Първостроителите на българската държавност“ предлага всеобхватен и аналитичен поглед върху периода 619─716 г., когато са поставени основите на българската държава. Това е век на ускорено развитие и на реализиране на идеята за българска държавност, като проф. Атанасов отделя специално внимание на забележителната тривековна предистория, предшестваща разглеждания период. Голямо предимство на книгата е богатият илюстративен и снимков материал, а също и цитираните исторически извори и обширната библиография. Авторът разглежда ролята на държавно-творческата фамилия Дуло за създаването на самостойната българска държава. Специално внимание е отделено на личността на Органа, вуйчо на Кубрат, който според проф. Атанасов е човекът, положил темелите на българската държавност. Изследването продължава с делото на Кубрат – основател на „Старата Велика България“, Владетелят, който успява създаде държава с имперски измерения (и то в обкръжението на големи империи като Тюркската, Аварската и Византийската). Аспарух е разгледан като пряк наследник на Кубрат, който, водейки племето уногондури, успява да премести центъра на държавността в Дунавска България и създава първата успяла във времето и узаконена държава в пределите на земите, владение на някогашната римска империя. Последният владетел, представен в научния труд е Тервел. Неговото управление е градация от знакови събития с важни последици за бъдещето на българската държава. България придобива завършен облик и легитимност на европейска държава. Не на последно място Георги Атанасов застъпва тезата за християнското вероизповедание на първите български владетели, което е от значение за възприемането на държавата в тогавашния европейски свят, доминиран от Византийската християнска империя.

ПРОФ. ГЕОРГИ АТАНАСОВ е роден на 06.01.1957 г. в гр. Алфатар, Силистренско. През 1982 г. завършва специалност история във Великотърновския университет. Автор е на над 220 научни публикации, сред които 15 книги и над 40 статии в авторитетни издания в Германия, Русия, Франция, Австрия, Молдова, Румъния и Чехия. В сферата на творческите му интереси влизат християнската археология, скалните манастири, владетелските знаци и др.

ОТКЪС
ОНГЪЛЪТ – МАТЕРНАТА ТЕРИТОРИЯ НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ

Движението на Аспарух от Днепър към Дунав и настанявянето му в „Онгъла“ е описано по сходен начин от средновековните хронисти с незначителни нюанси. Според Теофан Изповедник: „като преминал Днепър и Днестър, по-северни от Дунава реки, и като заел Онглос, заселил се между него и тези реки, понеже забелязал, че мястото е защитено и мъчно за превземане от всяка страна: бидейки отпред блатисто, а от другите страни оградено като венец от реки.“ Близък по съдържание е текстът на патриарх Никифор: „Най-после третият брат, на име Аспарух, като преминал Днепър и Днестър и се заселил при Истър (Дунав). Той завзел удобно за заселване място, наречено на техен език Онглос, което било недостъпно и непревземаемо за неприятеля. Отпред е защитено от непреходима местност, и то поради това, че е блатиста.“ В този дух пише и Анастасий Библиотекар: „Третият брат пък, на име Аспарух, преминал Днепър и Днестър, стигнал до Онгъла, т.е. до северните ръкави на Дунав, и се заселил между Онгъла и ръкавите, като забелязал, че мястото е защитено от всички страни и мъчно превземаемо. Наистина мястото било блатисто и обкръжено отвсякъде с реки...“ По сходен начин събитията са представени в писмото на хазарския владетел Йосиф IV до испанския равин Хасдай ибн Шафрут, написано през 951–952 г.: „Те [българите] побягнали [от старите си земи], а те [хазарите] ги преследвали, докато ги принудили да преминат голямата река на име Руна [Дунав]. До ден днешен те са разположени на р. Руна, близо до Куштантини [Константинопол], а хазарите завладели страната.“ Опитите р. Руна да се идентифицира с Днестьр, Днепър или Дон са неприемливи, защото в кратката версия на писмото определено е подсказано, че тази река е близо до Константинопол, а в пространната редакция съвсем директно е записано р. Дунав.
* * *
Въз основа на тези текстове отдавна се спори къде е митологизираният Онгъл, в който Аспарух настанява своя народ и който се оказва надеждно защитена територия срещу хазарите, а малко след това и срещу Византия. Ако следваме плътно Теофан, българите се заселват между Онгъла и Днестър, което ще рече, че представлява някакава демаркационна линия на юг. Патриарх Никифор и Анастасий Библиотекар обаче изглеждат по-точни, като свързват Онгъла с Дунав и установяването на Аспаруховите българи се локализира между т.нар. Онгъл и Дунав. Прави впечатление, че и тримата автори третират „Онгъла“ като нещо дадено, отдавна известно преди идването на българите, а не като укрепена територия, създадена единствено от Аспарух. Видимо на терена значително съоръжение тук е само т.нар. Южен бесарабски вал между р. Прут и Черно море (обр. 44, 47). Забележително е, че този вал е трасиран точно по природогеографската граница между степта и пренаситената с водни пре­пятст­вия зона, разположена на около 40 км северно от р. Дунав. В тази връзка смятам, че Галицкият вал между р. Прут и р. Сирет по-скоро може да се разглежда като продължение на Южния бесарабски вал в западна посока, отколкото като напълно самостоятелно и отделно издигнато съоръжение. Последните археологически проучвания на вала до село Червеноармейское (Кубей) в Болградски район на Украйна, дават първите резултати относно хронологията му. При разрез на съоръжението под него (?) са открити славянски землянки с пенковска (?) и пражка (късна фаза) кера­мика от VІ (?) – VΙΙ в., които се явяват своеобразна долна граница за издигането на вала (обр. 45). Ако е вярно предположението, че това са землянки на строителите, това ще рече, че Аспарух е ангажирал (доброволно или по споразумение) с този обхватен проект (валът е дълъг около 126 км!) славяните в подопечните му територии. Действително при картиране на раннославянските поселения между Днестър и Дунав се вижда, че землянките под (?) Южния бесарабски вал сто­ят изолирано от другите славянски паметници от VІІ в. Съобразявайки се с историческите реалности, установяването на това на­селение, ангажирано със строителството на земленото отбранително съоръжение, е могло да стане едва след победата на Аспарух през 680 г. Същевремено според цитираните по-горе хронисти Онгълът е факт преди тази дата. Навярно след победата над ромеите през 680/681 г. е имало преместване на славянски племена както на юг (за охраната на старопланински проходи, както свидетелстват Теофан, Никифор и Анастасий Библиотекар), така и на север за изграждане или поддържане на отбранителна линия срещу хазарите. Според хронистите обаче това се случва едва след като Аспарух разбива византийската армия на Константин ІV и се спуска до Варна и старопланинските проходи. От друга страна продължава да се дискутира възможността Южният траянов вал да е издигнат в Античността, респективно от ромеи или по-скоро от обитаващите този регион през ІV в. готи, свързвани с Черняховската култура. От гледна точка на планировката и конструкцията, както и на разположения от север ров, той се отличава от чисто римските съоръжения от този тип, за които по правило е задължителна системата от лагери в тилната част, където се дислоцира войската. Същевременно свързаните с готското присъствие черняховски селища, за разлика от старобългарските, се намират не на едната (в случая южната), а от двете страни на вала. Така че, ако става въпрос за защита на готските обитатели, отбранителната линия не би следвало да минава по средата на черняховския масив стационарни паметници. Въпреки това, по време на проучването на Траяновия вал през 2009 г.  бе обсъдена и тази възможност, която се оказа, че не е за подценяване. Действително има косвени данни, макар и хипотетични, че Траяновият вал може да е издигнат от черняховското население, но в самия край на присъствието му в тази зона и по-специално около 376 г. по време на войната на визиготите срещу нахлуващите от изток хуни. Амиан Марцелин по разкaзи на жив свидетел на събитията твърди, че преди атаката на хуните готският крал Антанарих заповядал да издигнат укрепление (castrum). Това било сторено близо до границата край долината (valle) Гревтунгов или вала (valum) Грентунгов (Amm. Marc, XXXI, 3, 4–7). Хуните обаче успели да го обходят и принудили визиготите да се изтеглят. Те се укрили на юг между реките Дунав и Герасис в място с високи хълмове и построили вал.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Не забравяй, че най-важните срещи на човека са срещите с децата му. Обръщай им повече внимание – ние никога не можем да знаем кого ще срещнем в детето си!"

Януш Корчак, педагог, роден на 22 юли преди 141 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.