РАДА ГАНКОВА

Освиенцим, или Ошпицин както е известен на идиш, е град разположен на 60 километра от Краков в Южна Полша. Град с хилядолетна история, където още от XVI век живее  значителна еврейска общност. Той остава вписан в историята на света с кървави букви като Аушвиц, след като през 1939 година нацистка Германия превзема Полша. Тогава полският град се превръща в синоним на лагерите на смъртта, на газовите камери, на над милиони избити евреи, на Холокоста.

Португалският писател Жоао Пинто Коелю споделя, че от студентската скамейка се интересува от темата за Холокост и няколко пъти посещава това място с проучвателна цел. След три десетилетия на задълбочени изследвания и събиране на свидетелства от оцелелите след Аушвиц, се раждат няколко романа, първият от които е „Попитайте Сара Грос“. 

Сюжетът ни отвежда на две далечни едно от друго места във различни времеви периоди. Една част от разказа е представена от първо лице през гледната точка на младата преподавателка по литература Кимбърли Паркър и се развива в края на 60-те години на XX век, когато тя започва работа в престижен частен колеж, където се среща с харизматичната директорка Сара Грос.

Другата линия в романа проследява съдбата на семейството на Сара Грос и участта на еврейската общност, като започва през 20-те години на XX век в САЩ и ни пренася в Ошпицин и Краков през 30-те и 40-те години. Синът на семейство полски евреи се отправя към Европа като доброволец във Първата световна война. Той си спомня разказите на своя баща за родното му място Ошпицин и когато стига дотам, запленен от града, се премества завинаги в Полша заедно със семейството си. Така дванадесетгодишната му дъщеря Сара Грос се озовава в Полша през 20-те години, без да подозира ужасите, които очакват евреите само след няколко години.

Съществуват множество томове художествена и нехудожествена литература по тази тема, но това, с което изпъква творбата е Жоао Пинто Коелю са обстойната и жива образност и пресъздаването на социалния живот и бита на еврейската общност в Полша преди войната. Описанията от автора са наситени с миризми и цветове, изобразяват показателни елементи като облекло, градска среда, обстановка в лагерите, човешки лица и реакции.

Българският превод на „Попитайте Сара Грос“ е издаден с твърди корици в солидно томче от 400 страници. В този роман, в резултат на години прочуване Жоао Пинто Коелю, хвърля светлина върху живота в еврейската общност в Ошпицин преди и по време на Холокоста, като през цялото време поддържа интригуващо повествование и ни предлага неочакван финал. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.