Скарлет Йохансон не успя да спре излизането на английски език на „Какво поглеждаш най-напред” – роман написан от французина Грегоар Делакур, съобщи „Гардиън”.  Очаква се това да стане факт на 10 септември. Заглавието вече излезе на български. 

Актрисата успя да осъди автора за клевети и нанасяне на вреди на имиджа й, но въпреки това книгата ще излезе и в превод. Досега тя е продадена в тираж от над 140 хил. броя във Франция. 

Сюжетът, който толкова ядоса кинозвездата, е за любовна история на мъж с жена, за която той вярва, че е Скарлет Йохансон. Въпреки това актрисата се възмути, че е използвано името й без разрешение. 

Съдът се съгласил, че това е опозоряващо, но отхвърлил иска за забрана книгата да бъде филмирана или преведена. Актрисата искаше 50 хил. долара, но получи само 2500 долара обезщетение. 

Самият автор твърди, че е бил изключително добронамерен спрямо актрисата. Той самият премахнал два реда от романа. Идеята за книгата му дошла след публикация в медиите за две млади момичета, които се решили на козметични операции. Тогава се замислил за силното влияние, което моделите и актрисите оказват на младото поколение и че те са се превърнали във водещи примери за него. Тогава измислил историята за най-красивата млада жена на света и мъж, който мечтае за нея. 

ГРЕГОАР ДЕЛАКУР е роден през 1960 г. във Валансиен, Северна Франция. Първият му роман „Писателят в семейството“ излиза през 2011 г.  и е отличен с петте най-престижни награди във Франция за дебютна проза. Година по-късно излиза „Списъкът на моите желания“, който му носи международно признание и се превръща в световен бестселър. С него Делакур попада и в един друг списък: на десетте най-четени автори във Франция. „Какво поглеждаш най-напред“ (2013) е третата му книга.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Открил съм любимите си писатели, като попадах на книги, оставени на летища и в странни хотели.“

Лий Чайлд, английски писател, роден на 29 октомври преди 66 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.