Скарлет Йохансон не успя да спре излизането на английски език на „Какво поглеждаш най-напред” – роман написан от французина Грегоар Делакур, съобщи „Гардиън”.  Очаква се това да стане факт на 10 септември. Заглавието вече излезе на български. 

Актрисата успя да осъди автора за клевети и нанасяне на вреди на имиджа й, но въпреки това книгата ще излезе и в превод. Досега тя е продадена в тираж от над 140 хил. броя във Франция. 

Сюжетът, който толкова ядоса кинозвездата, е за любовна история на мъж с жена, за която той вярва, че е Скарлет Йохансон. Въпреки това актрисата се възмути, че е използвано името й без разрешение. 

Съдът се съгласил, че това е опозоряващо, но отхвърлил иска за забрана книгата да бъде филмирана или преведена. Актрисата искаше 50 хил. долара, но получи само 2500 долара обезщетение. 

Самият автор твърди, че е бил изключително добронамерен спрямо актрисата. Той самият премахнал два реда от романа. Идеята за книгата му дошла след публикация в медиите за две млади момичета, които се решили на козметични операции. Тогава се замислил за силното влияние, което моделите и актрисите оказват на младото поколение и че те са се превърнали във водещи примери за него. Тогава измислил историята за най-красивата млада жена на света и мъж, който мечтае за нея. 

ГРЕГОАР ДЕЛАКУР е роден през 1960 г. във Валансиен, Северна Франция. Първият му роман „Писателят в семейството“ излиза през 2011 г.  и е отличен с петте най-престижни награди във Франция за дебютна проза. Година по-късно излиза „Списъкът на моите желания“, който му носи международно признание и се превръща в световен бестселър. С него Делакур попада и в един друг списък: на десетте най-четени автори във Франция. „Какво поглеждаш най-напред“ (2013) е третата му книга.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Търсех баща си в света на тъмнокожите музиканти, тъй като те излъчват мъдрост, опит, тъга и самота. Никога не съм се интересувал от музикални момчета. От най-младите ми години съм се интересувал от музикални мъже.”

Ерик Клептън, английски музикант, роден на 30 март преди 75 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?