БНР

Книгата “Отровите на Кремъл“ показва недоверието, с което много хора по света се отнасят към отравянията, това каза в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ журналистът Татяна Ваксберг, преводач на книгата. Неин автор е Аркадий Ваксберг.

“Отровите на Кремъл” е разказ за индивидуалните политически убийства, извършени от съветските и постсъветските тайни служби в различни страни. С помощта на архивни документи и спомени на очевидци книгата проследява трагичната участ на десетки жертви от епохата на Ленин до тази на Путин. В “Отровите на Кремъл” са събрани всички отравяния, необясними самоубийства и друг тип смърт, който не буди подозрения.

България е 15-тата страна, в която излиза книгата. Тя не е публикувана в Русия.

„Книгата беше предлагана на много издания от автора, но тя не беше приемана. Той е утвърден автор, който работи с най-големите издателства, издал е над 10 книги във Франция. Твърдеше се, че тази тема вече е изчерпана, че каквото има вече да се знае за КГБ, вече сме го научили, а каквото има да се казва за отравянията, това е по-скоро някакъв заговор", разказа Татяна Ваксберг пред БНР. 

Едно издателство се съгласи да я издаде у нас и тя беше вече под печат, когато беше отровен бившият руски разузнавач Александър Литвиненко. Тогава книгата се превърна в бестселър, допълни Ваксберг.

„Първото убийство, за което се смята, че е станало чрез отравяне, се отнася към 1925 година. Следват сталинските години, отравянето на Георги Марков и така до наши дни. Всеки път, когато става дума за отравяне на някой с неизвестно вещество, реакцията на Москва е, че няма нищо за разследване, щом като веществото не е известно - това е тенденция. А в Москва още по времето на Ленин през 1922 година е била създадена експериментална лаборатория, която е произвеждала такива вещества, които да са непознати и които впоследствие се разтварят и не могат да се установят в организма", поясни журналистът.

Във връзка с последния случай на отравяне – на Алексей Навални и разследването какво вещество е използвано, Татяна Ваксберг заяви:

„С голяма тревога следим това, което се случва. Въпросът е как правосъдието ще разследва такива случаи, без да се разполага с оръжието на престъплението.“

Цялото интервю чуйте тук.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.