БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Две от най-популярните романови саги - обичани и четени  в САЩ и по света, стават на 50 години. Колкото и това да ни се струва невероятно или трудно за осмисляне. Това са „Богат, беден“ и “Кръстникът“, дело на Ъруин Шоу и Марио Пузо. Книги, с които сме свикнали и които до голяма степен определят  нашата представа за съвременната американска литература. Творби, с които сме израсли и които остават в съзнанието ни за цял живот.

Не искам да влизам в безсмислен дебат за масовата и харесвана от читателя литература, която не може и не трябва да се приема за художествен образец. Не заради друго, а защото в случая сме свидетели на чудо – как бестселъри, обичани от милиони фенове, се превръщат в литературна класика. Оказва се, че това е възможно – не при всеки автор и не с коя да е книга.Но ако имаш таланта и качествата на Шоу и Пузо магията действа.

Ще направя дежурното уточнение – заради литературните пуритани – съзнавам, че нито Шоу е Хемингуей – ако и да се влияе от него, нито Пузо е Стайнбек. Което не означава, че посочените класици липсват в топ десет на най-продаваните книги за съответното десетилетие – през 1952 г. например според „Публишърс уикли“ „На изток от рая“ е на трето, а „Старецът и морето“ на седмо място.

Но истината е, че  книгите на Шоу и Пузо, първоначално приемани с недоверие и снизходителна усмивка, с годините се превръщат в престижен и незаобиколим фактор при изучаване на североамериканската литература.

Те не могат да се пренебрегнат и игнорират – това е факт. Просто защото притежават достойнствата, с които заемат своето възлово място, извоювано честно и почтено.

Не знам дали през 1969/70 г., когато се печатат, Пузо и Шоу са си давали сметка, че предлагат на публиката и критиката книги  близнаци, които,  конкурирайки се, очертават нови хоризонти при отразяване на американската действителност.

„Кръстникът“ само привидно е гангстерска епопея за възхода на един бивш американски офицер, завърнал се от Европа – Майкъл Корлеоне.

Тя си е по същество семейна сага за три поколения италоамериканци , които се интегрират в САЩ не толкова с честен труд, а по-скоро с прийомите на престъпните синдикати – понеже условията го изискват, а и защото по друг начин фамилията Корлеоне едва ли би оцеляла във враждебната и нетолерантна Америка.

Малко са читателите, пленени от сюжета, които обръщат внимание на времевия обхват на епоса – той започва със сватбата на госпожица Констанца Корлеоне – дъщерята на дон Вито Корлеоне в последната събота на август 1945 г.и приключва…

Тук трябва да направя едно уточнение – „Кръстникът“ следва да се разглежда комплексно –  романът от 1969 – 1970, документалната добавка –„Кръстникът“ – отчети и други признания“  от 1972 г., като трябва да държим сметка и за легендарната екранизация – трилогия на Франсис Копола със съсценарист Пузо от 1972 - 1974 - 1990 г., която е още едно съществено допълнение към романа – особено нейната втора и трета част. Не забравяме, че втората е важна за нас не толкова с миналото на младия дон Вито Корлеоне,  колкото с премеждията на Майкъл, включително с неуспешния опит за атентат срещу него и драматичните му преживелици на фона на кубинската революция, докато третата разкрива съдбата на късния и вече възрастен  Майкъл Корлеоне, желанието му да сътрудничи с ватикански бизнесменив международна фирма за недвижими имоти –  при което си признава, че се чувства като във времената на Борджиите и неговият пълен крах, свързан както с убийството  на любимата му дъщеря Мери на фона  на „Селска чест“ на Пиетро Маскани, така и със собствената му смърт, станала факт през 1979 г.

Така се оказва , че Пузо създава сага, обхващаща развитието на Америка от края на Втората световна война до 1979 г. – малко над четири десетилетия.

„Богат, беден“ също започва с края на Голямата война в Порт Филипи в края на продължението „Просяк, крадец“ от 1977 г. разбираме, че действието приключва към 1971 г. в Марсилия – събитийният обхват е по-кратък – 36 години.

И двете поредици държат на типа семейна сага – защото „семейният роман, семейната сага…винаги са се радвали на голям успех“, тъй като „почти е сигурно пълното приобщаване на публиката и идентифицирането й, когато се раздипля сложната история на едно семейство.Просто заживяваме с това семейство, тъй като моделът на семейната привързаност е в бита около нас и не е трудно да го пренесем и върху историята на „сходни“ с нас хора. Когато млади съпрузи се борят да устроят дома си, когато отглеждат децата си и полагат грижи за тяхното възпитание и издигане, когато се тачи огънят на семейното огнище и около него се изглаждат всички недоразумения и разпри – това трогва сърцата ни, потопява ни в сантименталност и ние сме готови да проследим всичко.“ (Атанас Свиленов – „Мафията като семейна сага“, послеслов към романа „Кръстникът“, 1990, стр.376).

В „Кръстникът“ Майкъл Корлеоне  – по принуда и след атентата срещу баща му става глава на фамилията, която ръководи с твърда ръка повече от три десетилетия при три поколения,  докато решава да предаде правомощията си – ако съдим по филма „Кръстникът“, част III, на своя темпераментен племенник Винсънт Манчини, малко преди да склопи в самота очи в Сицилия. Поради това смятам, че и романът,  и екранизацията му са не за престъпления на мафиоти, а за власт и справедливост.

В „Богат, беден“ Рудолф Джордах полага неимоверни усилия да спаси семейството си – но бракът му с ДжулиПрескот се оказва зрелищен крах.

Той иска да постигне успех не само в бизнеса – след като с Дънкан Колдърууд създават първия успешно функциониращ МОЛ в родното си градче, но и в политиката.

Става конгресмен, работи по социално значими проекти, при което се оказва, че пак трябва да прави компромиси, да търси съюзници и да поставя на изпитание своите нравствени принципи,вследствие на което му остава удовлетворението от грижите за своенравните му племенници Уесли и Били.

Двете саги, освен че са увлекателно написани и се четат на един дъх , засягат и важни и същностни за САЩ проблеми.

Те държат на връзката с Европа –  Майкъл Корлеоне се връща от войната като герой именно след европейската кампания от 1944/45 г. и завършва живота си  – според екранизацията – добавка на третата част в Сицилия.

Рудолф Джордах е също свързан със стария континент, тъй като има германски корени, най-вече чрез съдбата и митарствата на своите родственици, като според признанието на Шоу „съм целял да отразя променящите се социални условия, светът на политиката, класовите разграничения, формите на сексуално поведение, които се изграждат, утвърждават и изчезват.Собствените ми възгледи се променят книга след книга, но един привкус на ирония, понякога зле разбран или недоволен от критиците, присъства навсякъде.“

Ъруин Шоу описва Рудолф – неговият любим герой - като рицар на крушението.Той олицетворява добрата същност на Америка – красив и образован е, знае как да се интегрира във вашингтонския естаблишмънт, но дори и неговата американска мечта се оказва неосъществим блян – и в личен, и в професионален план.

Пузо разглежда САЩ през призмата на престъпна семейна структура. Материално благополучие в семейството на Майкъл Корлеоне има, той е уважаван и влиятелен фактор, но губи любовта и уважението на жена си – Кей, единствената, която го разбира, а след това преживява смъртта на най-любимите си същества – бащата Вито и дъщерята Мери.

При него също няма – и не може да има – лично щастие. Той затъва в блатото на омразата, кървавите вендети, съмнителните сделки, ловкото измъкване от органите на правосъдието, докато накрая Всевишният му отрежда смърт в самота и примирение.

Американската мечта се оказва недостижима и изплъзваща се, като хартиена луна в малко провинциално градче от Средния запад.

Освен всичко друго Марио Пузо е превъзходен стилист. Малко е да се каже, че е сладкодумец.Той извайва изреченията и абзаците като майстор – дърворезбар.Пише ясно,  драматично, завладяващо и знае как да включи простите чувствени подробности за храна, миризма и светлина, за да може разказваната история да оживее с целия си блясък. Достатъчно е да припомним само как е ПРЕДСТАВЕНА сватбата на Констанца Корлеоне в началото на сагата.

Що се отнася до Шоу той има усет за момента и пише бестселъри, за да влияе на съвременниците си. А за стила си споделя откровено: „Винаги съм се старал моят да бъде достатъчно променлив и гъвкав, за да мога да работа и в  театъра, и в разказа, и за киното, да пиша  и есета, и романи, за да се приспособявам към конкретния материал, върху който работя, а не да пригаждам този материал към една предварително избрана и непроменлива форма на изява.Търсил съм и продължавам да търся разностранността.“

Така  „Кръстникът“ и „Богат, беден“ се оказват необходими и важни книги за всеки уважаващ себе си читател.

Спомням си, че като студент имах колега, който винаги на лекции по руска класическа литература четеше в захлас именно „Кръстникът“.

Веднъж го попитах колко пъти го е чел.“Три, отговори ми с гордост той  - и винаги съм я започвал с голямо желание и съм поглъщал страниците й с удоволствие!“

Моята среща с „Богат, беден“ и „Просяк, крадец“ стана през 1991 г. Шоу и тогава си беше популярен, ако и да бе от седем години покойник – доказателството е, че „Просяк, крадец“ в кризисната 1991 г. излезе във фантастичния днес тираж от 60 000 екземпляра, който бе изчерпан за кратко време.

Какво ли не преживях тогава, какви ли разочарования и експерименти не минаха през главата ми, но винаги в куфара ми или до моята  възглавница вечер държах двата тома от сагата на Ъруин Шоу.

Вярно е, че той не остава доволен от втората част на телевизионната адаптация на книгата си, въпреки че сред режисьорите откривам името на Тед Пост, вероятно снимана,  докато той пише „Просяк, крадец“ (заел седмо място в листата на бестселърите в САЩ за 1977 г.), поради което в уводна бележка  към него дебело подчертава, че “тази книга е продължение на литературната творба „Богат, беден“, а не на телевизионната серия“ –  имайки предвид вторият сезон, а не първият от 1976 г., дело на Дейвид Грийн и Борис Сийгъл,  за който пише сценария на девет епизода –„и всякакви сходства с телевизионната част II се дължат на случайни съвпадения.“

Вероятно е бил прав в гнева си да търси това разграничение – но аз помня какъв ефект имаше в България излъчването на всяка от тези 21 серии  на поредицата.Улиците опустяваха и всеки запален киноман залепваше пред телевизора.

Сериалът го проследих в казармата през 1981 г. и зная много добре какво чувство на удовлетворение изпитваше всеки от нас – войниците в  армията – при  докосването до „забранения плод“ в най-трудния момент от Студената война.

Помня въздишките и коментарите, както и скръбните физиономии на всеки от нас след убийството от Фалконети на „съвестта на Америка“ – Рудолф Джордах , с която приключи последния епизод.

За преживелиците ми при гледането на трилогията „Кръстникът“ съм писал на друго място.

Тук само припомням – за незнаещите – колко бях неприятно изненадан да гледам първата част – която по скромното ми мнение е най-добрата –  през 1977 г. жестоко орязана и ампутирана от всички  сцени на кръв и насилие.

Това бе закъснялата реакция на скъпата ни социалистическа цензура след кървавата баня, която организира в студентските общежития в квартал „Дървеница“ на 25 декември 1974 г.17 годишният ученик Бранимир Дончев, страдащ от „шизофренна психоза“, решаващ да се прави на Майкъл Корлеоне , убивайки шест и тежко ранявайки десет студента, като на следващата година  - на 7 февруари на път за психиатричната болница в ловешкия затвор и след молба от него да отиде по малка нужда е застрелян –заради опит за бягство  - от  конвоиращите го милиционери!

В заключение отбелязвам, че преди 50 години нито Шоу – на 30 септември, нито Пузо – на 14 март 1970 г., когато се появява изданието с меки корици, са знаели какъв успех ги очаква. „Кръстникът“ постига триумф и остава 67 седмици в списъка на „Ню Йорк таймс“ за най-продавани книги, докато „Богат, беден“ заема  почетната десета  позиция в класацията на „Пъблишърс уикли“.

Марио Пузо е бил затънал в дългове – ипотека, кредити, лични заеми.Имал е пет деца и както чистосърдечно си признава пощенските разходи за изпращането на плащанията му са представлявали значителен разход.

А се оказва, че книгата му е продадена за две години в  8 милиона копия, агентът му Кандид Донадио договаря правата за меки корици с Fawcett за 405 000, а за филмирането й „Парамаунт Пикчърс“ дава 80 000 долара!

И  когато негов приятел го призовава, той се крие три часа в шкаф към банята на голям апартамент, за да подслушва как си говорят двайсетина мафиота в Лас Вегас, а след това преживява и стрелбата  по ню йоркския му апартамент – като предупреждение от килърите на Джоузеф Коломбо – старши…

И си мисля дали това не е най-голямото признание за добре свършената работа от един писател – наистина на острието на бръснача и с много адреналин, нещо, което Шоу със сигурност не е преживял .

Той пише в Париж своя роман „Богат, беден“, който става известен благодарение публикацията на част от него като разказ  - „Шепот в хаоса“ в сп.“Плейбой“ на Хю Хефнър през февруари 1969 г.!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Ако не случиш още от първия брак, няма смисъл да се развеждаш - все тая ще е!"

Кръстьо Сарафов, български актьор, роден на 6 април преди 144 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.