САБИНЕ ПЕШЕЛ, ХАЙКЕ МУНД, DW

Ако беше имала повече късмет и не я беше застигнало злото, сторено от хората, тя можеше да доживее този ден: на 12 юни 2019 година Ане Франк щеше да навърши 90 години. В началото на август 1944 година SS я открива в тайник на къща в Амстердам, където две години се укрива заедно с други евреи. Все още е спорно дали те са били предадени или случилото се е малшанс. Но когато са открити, те са задържани и депортирани в Аушвиц. По-късно Ане и сестра й Марго са прехвърлени в лагера Берген-Белзен, където няколко месеца по-късно те умират от тиф, изтощение и глад.

През март 2020 година се навършват 75 години от смъртта на Ане Франк. Точната дата не е известна - има само потвърждение от окупационните сили, че концлагеристката Франк е умряла между 1 и 31 март 1945 година.

Дневникът на Ане Франк

Ако умреш млад, оставаш завинаги млад. Такъв е случаят и с Ане Франк - тя завинаги ще остане 15-годишното момиче, което в дневника си намира едновременно свой приятел и събеседник. И което има едно голямо желание: да бъде писателка. „След войната искам задължително да публикувам книга със заглавието „Задната къща"“, пише Ане на 11 май 1944 година в своя дневник. След няма и три месеца по-късно тя е депортирана заедно с още седем други евреи.

Дневникът й като по чудо е запазен и се превръща в една от най-четените книги по целия свят. Ото Франк, бащата на Ане и единственият оцелял от концлагера от семейството, изпълнява волята на дъщеря си и редактира както дневника, така и многото листове, записки на гърба на сметки и спестовни книжки. Две години след края на войната, на 25 юни 1947 година, излиза „Задната къща“. Първото издание от 1 500 книги е изчерпано моментално. 

Световен бестселър

Пълното издание на книгата излиза през 1986 година на нидерландски, а две години по-късно и  на немски. То е публикувано без съкращенията, направени от бащата на Ане Франк – отрязъците, в които става въпрос за майката на Ане и за мислите на малкото момиче за сексуалността. Книгата се превръща в световна класика, разпознаваема по цял свят, и неизменна част от учебната програма в Германия.

Записките на Ане Франк за живота в „Задната къща“ отново оглавяват класациите за най-продавани книги, въпреки че са минали 20 години, след като последните пет, непознати за публиката, страници са открити и добавени към книгата. Какво е новото сега?

“Скъпа Кити”

През март 1944 година от ефира на нелегалната програма на БиБиСи "Radio Oranje" тогавашният министър на образованието Герит Болкестейн призовава населението в окупираната си родина да съхранява писмата и дневниците си. “Представи си, колко ще е интересно, ако мога да издам роман за задната къща”, обръща се Ане към въображаемата си приятелка Кити в своя дневник.

И оттогава не спира да пише. До злополучния 4 август 1944 година, когато е открита, тя е написала 215 страници като основа за неин бъдещ роман. Написаното не е просто препис от дневника, а самокритично преработени текстове на нейните наблюдения и мисли под формата на писма. През 2019 година за първи път текстът излиза като роман и с чисто нов превод. Така се отдава почит на литературния талант на Ане Франк.

Една сбъдната мечта

Записките обхващат 779 дни, 753 от които тя се крие в “задната къща”. Романът се казва “Скъпа Кити” и обхваща периода от 12 юни 1942 до 29 март 1944 година. В сравнение с предишното издание на дневника ѝ, този текст илюстрира литературната компетентност на Ане Франк. В послеписа към изданието американската литераторка Лаурийн Нусбаум пише: “Тя е пропуснала части от дневника, преработила е други, добавила е нови описания, прозрения и свързващи текстове и така е създала един много интересен и лесно четим текст”.

“Ще напиша ли някога нещо голямо, ще стана ли някога журналистка или писателка? Надявам се, много се надявам”, пише Ане Франк. Новото издание сбъдва тази нейна мечта - да бъде една истинска млада писателка.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Мразя кресльовците, дето с толкова пошла риторика милеят за род и Отечество.“

Константин Павлов, български поет, роден на 2 април преди 87 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.