МАРИЯ КАСИМОВА – МОАСЕ, "Фейсбук"

Много хубав репортаж за романа "Под игото" по bTV тази сутрин. Само някои неща ще спомена - за обогатяване на общата култура.

Вазов искал да напише роман, подобен на "Клетниците" - възхищавал се на големия френски писател Виктор Юго и в известен смисъл му подражавал.

Първоначално имал още идеи за заглавия, но благодарение на избора на приятели се спрял на "Под игото".

Първият издател на книгата е известният навремето Тодор Чипев - интелектуалец, мъдър и образован човек. Романът е издаден на английски още съвсем рано, още преди да е издаден на български. За преводач е посочен Уилям Морфил. Преводът е посочван като един от най-добрие преводи от български на английски изобщо, с много точно предаване на спецификата на езика, затова се смята, че е направен от българин, отново умен, образован и интелигентен човек. Илюстрациите, които ние познаваме от старите издания, оригинално са правени от четирима художници, сред които и Мърквичка. За тях са ангажирани актьори от Народния театър, които "изиграват" сцени от сюжета, облечени в костюми. Сцените се заснимат с фотоапарат. По тези снимки художниците след това рисуват.

След публикуването си, романът се превръща в истински хит сред четящите. А и сред нечетящите, защото хората се събирали, за да слушат книгата, четена на глас от някой, който умее да чете.

Самият Иван Вазов нанасял поправките по черновите си с помощта на брат си. Имал изумителна памет и без да чете текста, посочвал точно местата, където искал да се нанесе корекцията.

Романът има много издания, а също е издаван на английски и френски във вид на комикс. Френският комикс е от 1969 година и е издаван ввъв вестник "Л'юманите". Има 135 епизода и е нарисуван от художника Жак Наре. Днес се подготвя такова издание на български - частна инициатива на един архитект, отново учен, образован и интелигентен човек - арх. Орлин Неделчев. Самият той финансира изцяло проекта, за чиято реализация мечтае още от студент, когато открива френския комикс

Последното издание на "Под игото" е от тази година. В него около 6000 оригинални вазови думи са заменени с нови, по-разбираеми. Уви...

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ето последната ми бележка: Много работих! Моля, не ме будете! Никога. Заспивам завинаги. Хора аз ви обичах! Бъдете снизходителни!”  

Владимир Висоцки, руски бард, роден на 25 януари преди 82 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.