Роман на известната френска писателка Франсоаз Саган (1935 – 2004) излезе в родината й.  Ръкописът е открит през 2004 г. от сина на авторката Денис Вестхоф, съобщава английският "Гардиън". "Четирите ъгъла на сърцето"  е незавършена история от 200 страници. Тя  предизвика големи вълнения сред читателите с обрисуването на празния живот на лекомислените богаташи.

От месеци във Франция се носеха слухове в литературните среди за предстоящото излизане на книга, която ще разбуни духовете през есента, когато е пикът на интересните заглавия . Също както в дебютния роман на Саган, който тя пише, когато е едва на 17 години, новото заглавие е дисекция на високата френска буржоазия която е наричана "200-те семейства".

Романът  разказва за любовен триъгълник, в който попада Людовик Кресон - бизнесмен, натрупал състоянието си чрез земеделие. Също като Саган той преживява сериозна автомобилна катастрофа. След нея обаче Кресон се влюбва в мащехата си.

Младата Саган е бисексуална хедонистка, която е скандализирала парижкото общество в края на 50-те години на миналия век, когато проблясват първите искри на младежката революция. На върха на славата си през 1957 г. Саган катастрофира със своя "Астон Мартин" и изпада в кома. Инцидентът обаче не се отразява на любовта й към автомобилите и тя продължава редовно да шофира от Париж до Монте Карло, за да играе хазарт.

Синът й казва, че романът е саркастичен, една от отличителните черти на нейното творчество, и представлява "невероятно приключение, понякога твърде дръзко, но с бароков тон". Вестхоф, който е известен фотограф, намира ръкописа в едно чекмедже и описва откритието като "чудо" насред поредицата от съдебни битки за наследството на Саган, което по негови думи е "продавано, подарявано и придобивано по съмнителни начини".

Ръкописът е бил фотокопиран по такъв начин, че на места е бил изключително труден за разчитане. В предговора Вестхоф изтъква, че е занесъл текста при издателя на майка си, който не е искал да го публикува. Тогава синът на писателката решил да работи по книгата самостоятелно. Той добавял липсващи думи, нанасял корекции, но без да променя стила и тона на книгата.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Интелигентният човек се бори за изгубени каузи, защото осъзнава, че останалите не са каузи, а просто ефекти.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 125 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .