Роман на известната френска писателка Франсоаз Саган (1935 – 2004) излезе в родината й.  Ръкописът е открит през 2004 г. от сина на авторката Денис Вестхоф, съобщава английският "Гардиън". "Четирите ъгъла на сърцето"  е незавършена история от 200 страници. Тя  предизвика големи вълнения сред читателите с обрисуването на празния живот на лекомислените богаташи.

От месеци във Франция се носеха слухове в литературните среди за предстоящото излизане на книга, която ще разбуни духовете през есента, когато е пикът на интересните заглавия . Също както в дебютния роман на Саган, който тя пише, когато е едва на 17 години, новото заглавие е дисекция на високата френска буржоазия която е наричана "200-те семейства".

Романът  разказва за любовен триъгълник, в който попада Людовик Кресон - бизнесмен, натрупал състоянието си чрез земеделие. Също като Саган той преживява сериозна автомобилна катастрофа. След нея обаче Кресон се влюбва в мащехата си.

Младата Саган е бисексуална хедонистка, която е скандализирала парижкото общество в края на 50-те години на миналия век, когато проблясват първите искри на младежката революция. На върха на славата си през 1957 г. Саган катастрофира със своя "Астон Мартин" и изпада в кома. Инцидентът обаче не се отразява на любовта й към автомобилите и тя продължава редовно да шофира от Париж до Монте Карло, за да играе хазарт.

Синът й казва, че романът е саркастичен, една от отличителните черти на нейното творчество, и представлява "невероятно приключение, понякога твърде дръзко, но с бароков тон". Вестхоф, който е известен фотограф, намира ръкописа в едно чекмедже и описва откритието като "чудо" насред поредицата от съдебни битки за наследството на Саган, което по негови думи е "продавано, подарявано и придобивано по съмнителни начини".

Ръкописът е бил фотокопиран по такъв начин, че на места е бил изключително труден за разчитане. В предговора Вестхоф изтъква, че е занесъл текста при издателя на майка си, който не е искал да го публикува. Тогава синът на писателката решил да работи по книгата самостоятелно. Той добавял липсващи думи, нанасял корекции, но без да променя стила и тона на книгата.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 93 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.