ЗДРАВКА МАСЛЯНКОВА, БНР

Томичовият псалтир ще гостува за първи път в България. Заедно с Манасиевата хроника и Лондонското четвероевангелие, той е от най-изящните образци на илюстрованата българска ръкописна книга от ХІV век. Изданието е изработено в Търновската книжовна школа и се съхранява в Държавния исторически музей в Москва. 

Велико Търново и София ще са двата български града, където по месец и половина тази есен псалтирът ще бъде показан. Инициативата е на депутата Валентин Ламбев от парламентарната група за приятелство с Русия. Произведението, създадено от Търновската книжовна школа и по-специално в Килифаревския манастир, е открито през 1901 година в Македония и се съхранява в Държавния исторически музей в руската столица.

„Това е една творба, която е създадена около 1360 година в Килифаревската книжовна школа, която изчезва през Средновековието и бива откривана в началото на XX век от един сръбски професор Сима Томич. По неговото име така е станала популярна като Томичовият псалтир. Тази книга се намира в Руския исторически музей в Москва и по мнението на специалисти като художествена стойност, като илюстрации тя не отстъпва на Лондонското четвероевангелие“, обясни Ламбев.

Томичовият псалтир никога не е излизал от фондовете на  Държавния исторически музей на Русия. Това е изключително произведение на изкуството от XIV век, коментира един от неговите изследователи проф. Димитър Кенанов:

„Съдържа текста на псалтира плюс допълнителни още текстове, 301 листа във формат фолио. Псалтирът е изключителна книга, това са песнопенията предимно на свети пророк и цар Давид. Тя отразява реална социална ситуация – бубонната чума. Изключително произведение на изкуството – на словесен текст и на изобразителен текст. Миниатюрите тълкуват и изобразяват словесния текст. Освен всичко това, този псалтир съдържа великолепни химнографски произведения като акатиста на Света Богородица, превеждан от стареца Йоан в Света гора. Той също е илюстриран с 25-30 миниатюри“.

Православната ни църква и до днес си служи с текстове от Томичовия псалтир. За разлика от Лондонското четвероевангелие и Манасиевата хроника, които са лична поръчка на цар Иван Александър, при псалтира на Томич липсват белези, указващи произведението да е създадено по поръчка на велможата. Анализът на хартията и тематичната насоченост на миниатюрите отвеждат към монашеското средище на Килифаревския манастир, част от Търновската книжовна школа.

Любопитна е историята на пренасянето на псалтира, разказа проф. Кенанов:

„След поробването на Търновград този ръкопис е изнесен. Той попада в Молдова. След това, тъй като молдовските князе са имали добри връзки с Атон, в манастира „Св. Павел“ попадат три ръкописа – Томичовият псалтир, Иваналександровия сборник от 1348 година, пази се в Руската национална библиотека, и третият ръкопис е Лондонскотоq или Иваналександровото четвероевангелие ат 1356 година. Самата библиотека на този манастир има тъжна история и малко преди да изгори манастирът с библиотекатаq тези три ръкописа са били изнесени по някакъв начин“.

Историците, филолозите и богословите нямат яснота къде е бил пазен Томичовият псалтир, преди да бъде открит случайно през 1901 година от сръбския учен Сима Томич и защо на следващата година е предаден за съхранени точно на музея в Москва. 

На финалната права са преговорите между министерствата на културата на България и на Русия за гостуването на Томичовия псалтир в историческия музей във Велико Търново и в Националния археологически музей в София, обясни депутатът Валентин Ламбев: 

„В момента завършва реставрацията на това произведение. Очакваме всеки момент Министерството на културата да организира техническите подробности, които са държавна гаранция, застраховка, условия на излагане. В интерес на истината руската страна изрази удовлетворение от тази наша инициатива, като сподели, че досега никога не е излизал от тяхното фондохранилище, а това е едно завръщане към нашите корени, към Второто българско царство и към уникалните произведения“.

Очакванията са Томичовият псалтир да пристигне във Велико Търново за националните чествания на Независимостта на 22 септември.

 

 

 

 

/ew.com/

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Добрата репутация е по-важна от чистата риза. Една риза може да се изпере, репутацията - никога.“

Алфред Нобел, шведски химик и изобретател, роден на 21 октомври преди 186 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .