За да сте умни, трябва да прочетете 10 книги, но, за да ги намерите, трябва да прочетете хиляди. Живеем в епоха, в която се произвежда огромен информационен боклук. За да намерите онези неща, за които действително си струва, трябва да отсеете огромно количество информация. В света на литературата има книги, които никога няма да остареят и винаги ще бъдат актуални – това е руската класика. Представяме ви 10 книги, които всеки трябва да прочете. Много от тях са екранизирани многократно.

„Евгений Онегин“ от Александър Пушкин

Това е роман в стихове, написан между 1823-1830 г. Разказва драматична любов на Евгений Онегин и Татяна Ларина. В романа авторът описва живота на дворянското съсловие през първата половина на ХІХ в.

„Престъпление и наказание“ от Фьодор Достоевски

„Властта се дава само на този, който посмее да се наведе да я вземе.“

Романът е писан през 1865/1866 г. Считан е за образец за психологически роман в световната литературна съкровищница.

„Война и мир“ от Лев Толстой

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Разказва за Русия по времето на Наполеон. Сюжетът разкрива съдбата на пет аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица. „Война и мир“ е нов етап в развитието на европейската литература. Много литературни анкети представят Толстой като най-добрия романист в света.

„Майстора и Маргарита“ от Михаил Булгаков

Безсмъртната творба е писана много дълго време – между 1928 до 1940 г. За първи път обаче е публикувана през 1966 г., но съкратен вариант. Пълният излиза на следващата година.

Романът се развива, редувайки 2 паралелни повествования. Действието на първото се развива в Москва през 1920-те години, а второто е авторски поглед към събитията в Евангелието и по-точно към съда над Исус Христос (в романа наречен Йешуа Ха-Ноцри, препратка към Исус от Назарет) и неговата екзекуция. Редом с това „московското“ повествование има още няколко магически преплитащи се сюжетни линии.

„Герой на нашето време“ от Михаил Лермонтов

Това е първият лирико-психологически роман в руската литература. Описани са ситуации от живота на офицера Печорин – неговите размишления и начин на мислене. Но дададем думата на самия Лермонтов: „Герой на нашето Време, уважаеми господа, е наистина портрет, но не на един човек: това е портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение в пълното им развитие. Вие пак ще ми кажете, че човек не може да бъде толкова лош, а аз ще ви кажа: щом вярвате във възможността да съществуват всички трагични и романтични злодеи, защо тогава не вярвате в действителността на Печорин? Щом се любувате на измислица, не намира у вас пощада? Може би затова, че в него има много повече истина, отколкото бихте желали? 

„Дванадесетте стола“ от Иля Илф и Евгений Петров

Авантюристичен роман за приключенията на „великия комбинатор“ Остап Бендер и Иполит Воробянинов. Блестящите диалози, неочакваните сюжетни линии и искрящия хумор са най-доброто от визитната картичка на авторите. Романът има продължение – „Златният телец“, в който любимият герой Остап Бендер се завръща жив и здрав.

„Мъртви души“ от Николай Гогол

Ако някой иска да разбере що за характер е руския човек, трябва да прочете този „учебник“. Авторът определя творбата си като поема. Първите глави са публикувани през 1842 г. Романът е замислен като трилогия, но са завършени само първите 2 части. Главният герой Чичиков иска да забогатее неимоверно като купува фиктивни крепостни…, но среща стисната Коробочка. Сатирата на Гогол е убийствена. 

„От ума си тегли“ от Александър Грибоедов

Грибоедов започва да пише комедията през 1824 г., но е завършена две години по-късно. Главният герой Чатски е противоставен на всички и остава неразбран и неоценен. Дори Пушкин не крие възторга си от Грибоедов и героя му. Комедията е играна на сцените на много театри извън Русия, играе се и до днес.

„Бащи и деца“ от Иван Тургенев

Тургенев е първият, който въвежда понятието „нихилизъм” в руската литература. Централният конфликт в романа е конфронтацията на две поколения - бащи и деца. Но друг конфликт е по-важен тук: трансформацията на съзнанието на главния герой, Евгений Базаров, под влиянието на чувствата, които той преди това е отричал. Владимир Набоков е категоричен, че това е „не само е най-хубавият роман на Иван Тургенев, но и едно от най-блестящите произведения на XIX в." 

„Тъмни алеи“ от Иван Бунин

Бунин е първият руски автор, получил Нобеловата награда за литература през 1933 г. Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 и се установява във Франция. „Тъмни алеи“ е последната му книга (1943) и е смятана за най-четения сборник с къси разкази в Русия през 20 век. Разказите повдигат важни проблеми на любовта, избора и съсипаните съдби. Бунин е написал тази колекция в емиграцията и именно стремежът към Родината е бил стимул за писане на тези разкази.

 

Коментари  

+1 #1 maria georgieva 09-06-2019 17:09
Само тези ли?!
Цитиране
  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 189 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.