segabg.com

Тази вечер от 18 ч. Музеят на хумора и сатирата ще отбележи половин век от издаването на "Люти чушки" - сборник с народни епиграми, подбрани от Радой Ралин и илюстрирани от Борис Димовски. 

Малката книжка излиза през бурната 1968 г., ознаменувана от събитията в Чехословакия. Властта е параноична и на Тодор Живков е внушено, че една от хумореските е пряка атака към него. Сатирата в "Люти чушки" се оказва отвъд позволената мяра, изданието е забранено и изтеглено от разпространение. Ралин и Димовски са наказани от комунистическата партия и са уволнени от работа. Книжките, които вече са в обращение, обаче заживяват свой живот - ксерокопирани, преписвани и прерисувани, снимани на диафилм и прожектирани на приятелски събирания, те се превръщат в ценност, предавана от ръка на ръка. 

През февруари 2017-а в Габрово бе представено изданието с документи и спомени "Случаят "Люти чушки": 1968" на доц. Пламен Дойнов. Сега музеят отбелязва петдесетата годишнина на книжката, като представя в изложба епиграмите и карикатурите в "Люти чушки", както и апокрифното наследство, което книгата оставя. За него ще говорят доц. д-р Наталия Христова и наследниците на Радой Ралин и Борис Димовски - Кин Стоянов и Валерия Димовска. Към разговора за "Люти чушки" ще се присъединят писателят Георги Кушвалиев и карикатуристът Йовчо Савов. Кушвалиев, който е носител на наградата за епиграми "Крилатият козел" (учредена в памет на Радой Ралин) ще представи книжката си с епиграми "Дебили-недраги", илюстрирана от Савов. 

Накрая организаторите ще дадат възможност на своите гости да си препишат някоя от лютите епиграми на оригиналната пишеща машина на покойния сатирик.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 89 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.