Вчера, 12 юли, Малала Юсафзаи навърши 18 години и отпразнува рождения си ден в компанията на сирийските бежанци в Ливан, съобщиха световните медии.  Носителката на Нобеловата на града за мир откри училище за момичетата, които живеят в региона на Бекаа в Ливан. Името на училището е „Malala Yousafzai All-Girls“ и може да побере 200 ученици от 14 до 18 годишна възраст.

„Сирийските деца са децата, които най-много страдат, защото са бежанци от четири години и са лишени от образование. Най-лошото е, че международната общност и световните лидери не обръщат внимание и това ме доведе тук да отпразнувам рождения си ден и да кажа на световните лидери: трябва да се концентрирате върху това и да инвестирате тук и да се предотврати загубата на цяло едно поколение“, заяви в интервю за ВСС Малала.

В началото на юли тя започна  кампанията #BooksNotBullets (Книги, а не куршуми) в социалните мрежи. Тя подкани всеки да публикува своя снимка с любима книга като знак за подкрепа на инициативата. Самата Малала пусна своя фотография с „Дневникът на Ане Франк“.

МАЛАЛА ЮСАФЗАИ като по чудо оцеля в атентат през 2012 г. Тя беше тежко ранена в главата от талибани в Пакистан. Атаката беше предизвикана, защото призоваваше пакистанските деца да ходят на училище. „Родена съм в страна, създадена в полунощ. А когато едва не умрях, тъкмо преваляше пладне. Преди една година тръгнах от къщи за училище и повече не се върнах. Прониза ме талибански куршум. Била съм изведена в безсъзнание от Пакистан със самолет. Някои хора твърдят, че никога няма да се върна у дома, но аз вярвам с цялото си сърце, че това ще стане. Сега се намирам в страна, която е с пет часа по-назад от скъпата ми родина и от дома ми в долината Суат. Моята страна обаче е по-назад не с часове, а с векове“, разказва в книгата си Малала.
В момента тя и семейството й живеят в Англия. Миналата година беше удостоена с Нобеловата награда за мир. През юни тази година се срещна и с президента на Световната банка Джим Йон Ким, за да дискутират плановете на ООН за инвестиции за устойчиво развитие през следващата година.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Интелигентността е преди всичко аристократизъм за духа.“

Карл Ясперс, германски психиатър и философ, роден на 23 февруари преди 135 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Макдона и психопатите от Ебинг

"Три билборда извън града" е шедьовър.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.