На 30 октомври от 18 ч в  СУ „Йоан Екзах Български“ в Шумен ще се състои премиерата на книгата „ЗА НАШИЯ ДОМ – PRO DOMO SUA на СУ „Йоан Екзарх Български“. Неин автор е учителят и изследовател Андрей Соколов. 

От училището разказват:

Целта на тази историческа монография е да изследва събития, случки и личности от живота, протичащ в една 106-годишна сграда, днес - дом на СУ „Йоан Екзах Български“, по-популярна  като  Хуманитарната гимназия в Шумен. Тя е една от най-впечатляващите и стилни сгради в града, редом с тези на Народното читалище „Добри Войников“, сградата на Военния клуб и Съдебната палата. Намерението е съдържанието да обхване трите основни обществено-политически периода, през които функционира сградата, а именно: времето на българското царство; народната република; най-новото време.

При издирването на документацията за построяването на учебна сграда, отговаряща на високите постижения на шуменското просветно дело, се оказва, че има факти, неизследвани досега. Това налага по-широкообхватен анализ на времето и събитията, разгърнали се паралелно с историята на сградата. Ето защо авторът представя  едно по-пространно предисловие за развитието на просветата в града през епохата преди Освобождението и първите години след него. Това е продиктувано от факта, че сградата е предвидена за елитно учебно учреждение на шуменци – Шуменското трикласно мъжко училище, което през учебната 1885/6 година се обединява с Шуменското педагогическо училище под името Държавно трикласно мъжко педагогическо училище. 

Желанието на автора е да наложи в родната история  забравената днес дата 12 април 1873 година, с която се поставя началото на модерното българско образование.  Тогава в Шумен се провежда най-големият и с най-важни решения учителски събор. Наречен е „Варненско – Преславски” по името на епархията. От следосвобожденския период изпъква незаслужено пренебрегната фигура на един от родоначалниците на българската педагогика – Рачко М. Рачев, личност, дала толкова много на шуменската просвета, а днес - неизвестна. Интерес буди и личността на архитекта, чието дело е сградата – арх.-инж. Янаки Шамарджиев – шуменецът е почетен гражданин на столицата и един от водещите строители в страната, първият, който съчетава тези две специалности.

В бурните времена, годините на войните за национално обединение, 1912/13, 1915/18, се променя и предназначението на сградата, като тя продължава живота си с нов статут на Реквизиционен склад, 2-ра местна болница и квартира на 129-ти немски пехотен полк.

На няколко пъти в първите десетилетия учениците от Държавната народна мъжка гимназия са въвлечени в политическите борби, което се изразява в двете големи ученически стачки от 1919 и 1931/32 г.

Отделено е нужното място за самия учебен процес в сградата, който носи всички предимства и недостатъци на тогавашната епоха, но безспорно издига  авторитета на учебното заведение и  го налага  като водещо в региона. Материално-техническата база непрекъснато се подобрява и обновява, независимо от редица трудности и спокойно може да се квалифицира като европейска и модерна. 

При анализа на документалистиката от архива авторът проследява детайлно още един значим и специфичен за шуменската просвета факт - от 1919 година в западното крило на сградата се помещава Висшият педагогически курс, който две години по-късно вече носи името Учителски институт и е допълнен с образцова прогимназия. Той се налага като „ковачница“ на така нужните за страната педагогически кадри. Внимателно е проучено и следственото дело по убийството на трима от курсистите на института, събитие, което досега се възприема в границите на идеологемно партийно клише, в книгата е пресъздадено чрез безпристрастно и необременено отношение към живота на обществото през изследвания период.

Над 300 личности са упоменати по различен повод в историческия труд, като част от тях са категорично заели своето място в пантеона на българската култура и образование, като се започне с митрополит Симеон, мине се през Тодор Икономов и Велико Дюгмеджиев и се стигне до Стилиян Чилингиров.

Целият учебен процес е разгледан на фона на случващите се политически и културни събития в Шумен и страната, защото учебните завенения са отворена институция, влияеща се и откликваща на промените и желанията на обществото. С описание на ситуацията от военновременните години на Втората световна война и нанасянето на съветското комендантво в сградата (1944 г.) приключва изследвания период. 

Монографията е снабдена с обстойна библиография за цитираните трудове и подробна периодика, което позволява на проявяващите по-задълбочен, професионален  интерес да надникнат сами в духа на онази отминала епоха.

 

Авторът – Андрей Соколов, е роден през 1967 година в гр. Нови пазар. Историк, отдаден на изследването и преподаването на история. Работи в системата на образованието - основно, средно, професионално, хуманитарно училище, запознат е със спецификата на училищното дело и живота в тези среди. Не са му чужди и проблемите на местното самоуправление - общински съветник и кмет на община Нови пазар в периода на демокрацията. За кратко работи и в отдел култура на община Щумен. Понастоящем е старши учител в СУ „Йоан Екзарх Български“ – Шумен.

 

***

Това първо издание на „ЗА НАШИЯ ДОМ – PRO DOMO SUA на СУ „Йоан Екзарх Български“ e успешен опит в изследването на една от емблематичните сгради в Шумен. Историята на сградата и събитията, свързани с нейните обитатели, са принос в краеведските проучвания. 

Авторът се базира на голям обем архивни документи, както и на местния печат, като разглежда значими факти от шуменското просветно дело. Разкрива живота в популярната Шуменска държавна мъжка гимназия „В. Друмев“ и Учителския институт „Д-р П. Берон“ на фона на събитията в Шумен и страната от средата на XIX в. до септември 1944 г.

Днес няколко учебни заведения претендират да са наследници на техните постижения и традиции, но ние, подобно на онази случка в Древна Гърция, разказана от Езоп, ще кажем: Тук е Родос, тука скачай!

Валентина Тодорова – директор на СУ „Йоан Екзарх Български“; председател на Постоянната комисия по просвета, образование и наука; носител на Наградата на Шумен за образование (1999 г.)

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В живота е като в театъра: с най-големи изисквания са тези, които не са си платили за местата.“

Саша Гитри, френски режисьор, драматург и актьор, роден на 21 февруари преди 134 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.

„Цезар, шута на пиратите“ от Думитру Раду Попеску (ревю)

Негов учител в театъра е без съмнение Шекспир. Именно геният от Стратфорд го вдъхновява за редица от неговите текстове за театъра.