На 30 октомври от 18 ч в  СУ „Йоан Екзах Български“ в Шумен ще се състои премиерата на книгата „ЗА НАШИЯ ДОМ – PRO DOMO SUA на СУ „Йоан Екзарх Български“. Неин автор е учителят и изследовател Андрей Соколов. 

От училището разказват:

Целта на тази историческа монография е да изследва събития, случки и личности от живота, протичащ в една 106-годишна сграда, днес - дом на СУ „Йоан Екзах Български“, по-популярна  като  Хуманитарната гимназия в Шумен. Тя е една от най-впечатляващите и стилни сгради в града, редом с тези на Народното читалище „Добри Войников“, сградата на Военния клуб и Съдебната палата. Намерението е съдържанието да обхване трите основни обществено-политически периода, през които функционира сградата, а именно: времето на българското царство; народната република; най-новото време.

При издирването на документацията за построяването на учебна сграда, отговаряща на високите постижения на шуменското просветно дело, се оказва, че има факти, неизследвани досега. Това налага по-широкообхватен анализ на времето и събитията, разгърнали се паралелно с историята на сградата. Ето защо авторът представя  едно по-пространно предисловие за развитието на просветата в града през епохата преди Освобождението и първите години след него. Това е продиктувано от факта, че сградата е предвидена за елитно учебно учреждение на шуменци – Шуменското трикласно мъжко училище, което през учебната 1885/6 година се обединява с Шуменското педагогическо училище под името Държавно трикласно мъжко педагогическо училище. 

Желанието на автора е да наложи в родната история  забравената днес дата 12 април 1873 година, с която се поставя началото на модерното българско образование.  Тогава в Шумен се провежда най-големият и с най-важни решения учителски събор. Наречен е „Варненско – Преславски” по името на епархията. От следосвобожденския период изпъква незаслужено пренебрегната фигура на един от родоначалниците на българската педагогика – Рачко М. Рачев, личност, дала толкова много на шуменската просвета, а днес - неизвестна. Интерес буди и личността на архитекта, чието дело е сградата – арх.-инж. Янаки Шамарджиев – шуменецът е почетен гражданин на столицата и един от водещите строители в страната, първият, който съчетава тези две специалности.

В бурните времена, годините на войните за национално обединение, 1912/13, 1915/18, се променя и предназначението на сградата, като тя продължава живота си с нов статут на Реквизиционен склад, 2-ра местна болница и квартира на 129-ти немски пехотен полк.

На няколко пъти в първите десетилетия учениците от Държавната народна мъжка гимназия са въвлечени в политическите борби, което се изразява в двете големи ученически стачки от 1919 и 1931/32 г.

Отделено е нужното място за самия учебен процес в сградата, който носи всички предимства и недостатъци на тогавашната епоха, но безспорно издига  авторитета на учебното заведение и  го налага  като водещо в региона. Материално-техническата база непрекъснато се подобрява и обновява, независимо от редица трудности и спокойно може да се квалифицира като европейска и модерна. 

При анализа на документалистиката от архива авторът проследява детайлно още един значим и специфичен за шуменската просвета факт - от 1919 година в западното крило на сградата се помещава Висшият педагогически курс, който две години по-късно вече носи името Учителски институт и е допълнен с образцова прогимназия. Той се налага като „ковачница“ на така нужните за страната педагогически кадри. Внимателно е проучено и следственото дело по убийството на трима от курсистите на института, събитие, което досега се възприема в границите на идеологемно партийно клише, в книгата е пресъздадено чрез безпристрастно и необременено отношение към живота на обществото през изследвания период.

Над 300 личности са упоменати по различен повод в историческия труд, като част от тях са категорично заели своето място в пантеона на българската култура и образование, като се започне с митрополит Симеон, мине се през Тодор Икономов и Велико Дюгмеджиев и се стигне до Стилиян Чилингиров.

Целият учебен процес е разгледан на фона на случващите се политически и културни събития в Шумен и страната, защото учебните завенения са отворена институция, влияеща се и откликваща на промените и желанията на обществото. С описание на ситуацията от военновременните години на Втората световна война и нанасянето на съветското комендантво в сградата (1944 г.) приключва изследвания период. 

Монографията е снабдена с обстойна библиография за цитираните трудове и подробна периодика, което позволява на проявяващите по-задълбочен, професионален  интерес да надникнат сами в духа на онази отминала епоха.

 

Авторът – Андрей Соколов, е роден през 1967 година в гр. Нови пазар. Историк, отдаден на изследването и преподаването на история. Работи в системата на образованието - основно, средно, професионално, хуманитарно училище, запознат е със спецификата на училищното дело и живота в тези среди. Не са му чужди и проблемите на местното самоуправление - общински съветник и кмет на община Нови пазар в периода на демокрацията. За кратко работи и в отдел култура на община Щумен. Понастоящем е старши учител в СУ „Йоан Екзарх Български“ – Шумен.

 

***

Това първо издание на „ЗА НАШИЯ ДОМ – PRO DOMO SUA на СУ „Йоан Екзарх Български“ e успешен опит в изследването на една от емблематичните сгради в Шумен. Историята на сградата и събитията, свързани с нейните обитатели, са принос в краеведските проучвания. 

Авторът се базира на голям обем архивни документи, както и на местния печат, като разглежда значими факти от шуменското просветно дело. Разкрива живота в популярната Шуменска държавна мъжка гимназия „В. Друмев“ и Учителския институт „Д-р П. Берон“ на фона на събитията в Шумен и страната от средата на XIX в. до септември 1944 г.

Днес няколко учебни заведения претендират да са наследници на техните постижения и традиции, но ние, подобно на онази случка в Древна Гърция, разказана от Езоп, ще кажем: Тук е Родос, тука скачай!

Валентина Тодорова – директор на СУ „Йоан Екзарх Български“; председател на Постоянната комисия по просвета, образование и наука; носител на Наградата на Шумен за образование (1999 г.)

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Семейството трябва да е най-безопасното място на света, свободно от тревоги.“

Брад Пит, американски актьор, роден на 18 декември преди 55 години

Анкета

Ще купите ли книга за Коледа?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Съдбата на писателя като ребус

За новия роман на Матей Вишниек.

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.