Новият роман на Харпър Лий „Go set a Watchman” (Изпрати съгледвач), който ще бъде издаден на 14 юли - 60 години след написването си, може да се окаже разочарование за читателите. Всички западни медии гръмнаха с новината, че героят Атикус Финч, пресъздаден незабравимо от Грегъри Пек във филма „Да убиеш присмехулник”, е расист.

Преди дни стана известна първата глава от романа, както и звуковата му версия в интерпретация на актрисата Рийз Уидърспун.
В „Да убиеш присмехулник” Финч е безукорният почтен и вярващ в справедливостта баща на 6-годишната Скаут Финч. Той защитава чернокож в несправедлив расистки процес по обвинение, че е насилил бяла жена, в малко градче в Алабама през 30-те години на ХХ в.

В „Go set a Watchman” Атикус Финч е 72-годишен болен мъж с расистки възгледи – дори е присъствал на сбирка на Ку Клукс Клан, съобщи buzzfeed.com. Дъщеря му е на 26 години и живее в Ню Йорк, брат й е починал от инфаркт. Тя отива да види баща си в Алабама. По време на гостуването Атикус казва: „Искаш ли децата ти да учат в училище, оплескано от деца на негри?”, “Негрите все още са в детството си като хора.”, „Искаш ли негри в училищата и църквите ни? Искаш ли ги в нашия свят?”.

Според множество ревюта Скаут се опитва да примири спомена за баща си от детските си години с характера, с който се сблъсква при посещението си в родния си дом.

Разминаването има своето обяснение. Харпър Лий пише „Go set a Watchman” през 1957 г. и го праща на издателя си. Редактор й връща ръкописа с препоръка да опише колорита на детството на Скаут. Тогава Лий пренаписва историята и създава „Да убиеш присмехулник”, който е публикуван през 1960 г., награден е с „Пулицър” и й донася световна слава.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 167 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?