Израелският писател Етгар Керет известен в България с четирите си сборника с разкази – “Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог”, “Момичето на хладилника”, “Асамтой” и “Изведнъж на вратата се чука” – ще гостува в София, за да представи петия: “Седем добри години”. Премиерата ще се състои на 16 юли  (четвъртък) от 19 в Студио 5 на НДК.

Преводът отново е на Милена Варзоновцева, издателството отново е „Жанет 45”, а поредицата – “Кратки разкази завинаги”, в която досега са излизали и автори като Роберто Боланьо, Давид Албахари, Ищван Йоркен, Туве Янсон. “Седем добри години”, чийто първи текст е именно “Изведнъж... все същото”, обхваща фейлетоните на Керет, публикувани в международната преса от годината на раждането на сина му Лев (2005) до тази на смъртта на баща му Ефраим (2012). Книгата е най-личната за писателя досега – нещо, което той обяснява в предговора си специално за българските читатели – и съвсем целенасочено не е излизала и няма да излезе на родния му иврит, а само в превод.

ЕТГАР КЕРЕТ (1967, Рамат Ган) е израелски писател – един от най-популярните съвременни автори на разкази в света, – преподавател по литература в университета Бен Гурион и кавалер на френския Орден на изкуствата и литературата (2010). Обича безусловно хората, животните (“без плъховете и някои насекоми”), хубавите истории и хумуса. Заедно със съпругата си Шира Гефен (с която през 2007 г. печели Златна камера в Кан за филма Медузи) понастоящем работи по телевизионен сериал за Арте, свързан с “недвижими имоти и пътуване във времето”. Фейлетоните, събрани в „Седем добри години”, са публикувани от 2005 г. нататък в „Ню Йоркър”, „Ню Йорк Таймс”, „Уолстрийт джърнъл”, „Таблет”, „Ел Паис” и „Кориере дела сера”.
“Когато пиша, каня читателите да чувстват. За да стане това обаче, те трябва да го искат. Живея в регион, където повечето от хората, готови да съпреживяват, са същите, които искат мир. Онези, другите, не желаят да четат, а да се убиват. Дадеш ли им книга, ще те ударят с нея. Винаги съм си мислил, че литературата е като шепот – ако се вслушаш, все нещо ще чуеш, но ако не ти пука, никога няма да стигне до теб...” – това казва за в. „Хорнада” Керет, когато в края на 2013-а „Седем добри години” излиза в Мексико. Следват преводи на нидерландски, полски, френски, гръцки, словашки, английски, италиански, португалски... Вариант на родния език на Керет не се предвижда: книгата е толкова лична (героите й са хората от най-близкото му обкръжение и най-честите му мисли), че той предпочита да я сподели с непознатите си читатели в чужбина. От българското издание липсват два текста: „Неискрено ваш”, вече публикуван в „Момичето на хладилника наместо посвещение”, и „Моят първи разказ”, предговорът за българските читатели, написан специално за „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог”, първата книга от поредицата „Кратки разкази завинаги”.

МИЛЕНА ВАРЗОНОВЦЕВА (1974, София) има магистърски степени по руска филология (СУ, България), медиевистика (Централноевропейски университет, Унгария) и библиотечно-информационни науки (Университет на Британска Колумбия, Канада). Работила е много и различни неща: библиотекар в Националната библиотека, мениджър на отдела по авторско право на Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, координатор на Златния фонд на БНР. Тя е българската специалистка по Керет: в неин превод са излезли всичките му сборници до момента.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 130 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.