Израелският писател Етгар Керет известен в България с четирите си сборника с разкази – “Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог”, “Момичето на хладилника”, “Асамтой” и “Изведнъж на вратата се чука” – ще гостува в София, за да представи петия: “Седем добри години”. Премиерата ще се състои на 16 юли  (четвъртък) от 19 в Студио 5 на НДК.

Преводът отново е на Милена Варзоновцева, издателството отново е „Жанет 45”, а поредицата – “Кратки разкази завинаги”, в която досега са излизали и автори като Роберто Боланьо, Давид Албахари, Ищван Йоркен, Туве Янсон. “Седем добри години”, чийто първи текст е именно “Изведнъж... все същото”, обхваща фейлетоните на Керет, публикувани в международната преса от годината на раждането на сина му Лев (2005) до тази на смъртта на баща му Ефраим (2012). Книгата е най-личната за писателя досега – нещо, което той обяснява в предговора си специално за българските читатели – и съвсем целенасочено не е излизала и няма да излезе на родния му иврит, а само в превод.

ЕТГАР КЕРЕТ (1967, Рамат Ган) е израелски писател – един от най-популярните съвременни автори на разкази в света, – преподавател по литература в университета Бен Гурион и кавалер на френския Орден на изкуствата и литературата (2010). Обича безусловно хората, животните (“без плъховете и някои насекоми”), хубавите истории и хумуса. Заедно със съпругата си Шира Гефен (с която през 2007 г. печели Златна камера в Кан за филма Медузи) понастоящем работи по телевизионен сериал за Арте, свързан с “недвижими имоти и пътуване във времето”. Фейлетоните, събрани в „Седем добри години”, са публикувани от 2005 г. нататък в „Ню Йоркър”, „Ню Йорк Таймс”, „Уолстрийт джърнъл”, „Таблет”, „Ел Паис” и „Кориере дела сера”.
“Когато пиша, каня читателите да чувстват. За да стане това обаче, те трябва да го искат. Живея в регион, където повечето от хората, готови да съпреживяват, са същите, които искат мир. Онези, другите, не желаят да четат, а да се убиват. Дадеш ли им книга, ще те ударят с нея. Винаги съм си мислил, че литературата е като шепот – ако се вслушаш, все нещо ще чуеш, но ако не ти пука, никога няма да стигне до теб...” – това казва за в. „Хорнада” Керет, когато в края на 2013-а „Седем добри години” излиза в Мексико. Следват преводи на нидерландски, полски, френски, гръцки, словашки, английски, италиански, португалски... Вариант на родния език на Керет не се предвижда: книгата е толкова лична (героите й са хората от най-близкото му обкръжение и най-честите му мисли), че той предпочита да я сподели с непознатите си читатели в чужбина. От българското издание липсват два текста: „Неискрено ваш”, вече публикуван в „Момичето на хладилника наместо посвещение”, и „Моят първи разказ”, предговорът за българските читатели, написан специално за „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог”, първата книга от поредицата „Кратки разкази завинаги”.

МИЛЕНА ВАРЗОНОВЦЕВА (1974, София) има магистърски степени по руска филология (СУ, България), медиевистика (Централноевропейски университет, Унгария) и библиотечно-информационни науки (Университет на Британска Колумбия, Канада). Работила е много и различни неща: библиотекар в Националната библиотека, мениджър на отдела по авторско право на Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, координатор на Златния фонд на БНР. Тя е българската специалистка по Керет: в неин превод са излезли всичките му сборници до момента.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • НАСЛЕДСТВО

    Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги

    Четенето носи допълнителни ползи за човека. Данните показват, че то намалява стреса, задоволява нуждите от социални връзки, подобрява уменията за общуване и емпатия, усилва определени когнитивни способности

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 99 години

Анкета

Пловдив '2019 ще бъде ли провал?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Гангстерският рай у съседите

Сръбският "Южен вятър" ни връща в 90-те

Новият Йонеско

Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър.

Сърцето на шампиона

„Крийд 2“ ще се хареса, ще си върне разходите, ще натрупа и печалба, това е ясно. Той е добър като замисъл, но куца като реализация.