Израелският писател Етгар Керет известен в България с четирите си сборника с разкази – “Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог”, “Момичето на хладилника”, “Асамтой” и “Изведнъж на вратата се чука” – ще гостува в София, за да представи петия: “Седем добри години”. Премиерата ще се състои на 16 юли  (четвъртък) от 19 в Студио 5 на НДК.

Преводът отново е на Милена Варзоновцева, издателството отново е „Жанет 45”, а поредицата – “Кратки разкази завинаги”, в която досега са излизали и автори като Роберто Боланьо, Давид Албахари, Ищван Йоркен, Туве Янсон. “Седем добри години”, чийто първи текст е именно “Изведнъж... все същото”, обхваща фейлетоните на Керет, публикувани в международната преса от годината на раждането на сина му Лев (2005) до тази на смъртта на баща му Ефраим (2012). Книгата е най-личната за писателя досега – нещо, което той обяснява в предговора си специално за българските читатели – и съвсем целенасочено не е излизала и няма да излезе на родния му иврит, а само в превод.

ЕТГАР КЕРЕТ (1967, Рамат Ган) е израелски писател – един от най-популярните съвременни автори на разкази в света, – преподавател по литература в университета Бен Гурион и кавалер на френския Орден на изкуствата и литературата (2010). Обича безусловно хората, животните (“без плъховете и някои насекоми”), хубавите истории и хумуса. Заедно със съпругата си Шира Гефен (с която през 2007 г. печели Златна камера в Кан за филма Медузи) понастоящем работи по телевизионен сериал за Арте, свързан с “недвижими имоти и пътуване във времето”. Фейлетоните, събрани в „Седем добри години”, са публикувани от 2005 г. нататък в „Ню Йоркър”, „Ню Йорк Таймс”, „Уолстрийт джърнъл”, „Таблет”, „Ел Паис” и „Кориере дела сера”.
“Когато пиша, каня читателите да чувстват. За да стане това обаче, те трябва да го искат. Живея в регион, където повечето от хората, готови да съпреживяват, са същите, които искат мир. Онези, другите, не желаят да четат, а да се убиват. Дадеш ли им книга, ще те ударят с нея. Винаги съм си мислил, че литературата е като шепот – ако се вслушаш, все нещо ще чуеш, но ако не ти пука, никога няма да стигне до теб...” – това казва за в. „Хорнада” Керет, когато в края на 2013-а „Седем добри години” излиза в Мексико. Следват преводи на нидерландски, полски, френски, гръцки, словашки, английски, италиански, португалски... Вариант на родния език на Керет не се предвижда: книгата е толкова лична (героите й са хората от най-близкото му обкръжение и най-честите му мисли), че той предпочита да я сподели с непознатите си читатели в чужбина. От българското издание липсват два текста: „Неискрено ваш”, вече публикуван в „Момичето на хладилника наместо посвещение”, и „Моят първи разказ”, предговорът за българските читатели, написан специално за „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог”, първата книга от поредицата „Кратки разкази завинаги”.

МИЛЕНА ВАРЗОНОВЦЕВА (1974, София) има магистърски степени по руска филология (СУ, България), медиевистика (Централноевропейски университет, Унгария) и библиотечно-информационни науки (Университет на Британска Колумбия, Канада). Работила е много и различни неща: библиотекар в Националната библиотека, мениджър на отдела по авторско право на Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, координатор на Златния фонд на БНР. Тя е българската специалистка по Керет: в неин превод са излезли всичките му сборници до момента.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.“

Джоузеф Конрад, британски писател от полски произход, роден на 3 декември преди 163 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.