До 31 август в столичната галерия „Васка Емануилова“ са изложени образците на българската илюстрация за деца през 20-те и 30-те години на XX век. Куратор на изложбата е Красимир Илиев, а изданията са от колекцията на Тони Николов.

В годините между двете световни войни са издадени изключително много и качествени книги и списания за деца. Художници от ранга на Александър Божинов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Георги Машев, Илия Петров и други, създават илюстрации, които днес допълват представите за тяхното изкуство. Именно тази страна на тяхното творчество остава слабо разглеждана от изкуствознанието ни.

Изложба е един от първите опити за по-цялостно самостоятелно осмисляне на този феномен в историята на българското изкуство. В нея са включени превърналите се в класика книги като „Златна книга за нашите деца” и „Азбука за малките” (1921), илюстрирани от Александър Божинов, в които изпълнената с прецизност народна орнаментика е съчетана с влияния от сецесиона. Сред изданията в колекцията са и „Цар Шишко” от Елин Пелин (1925), „Мечо” и „Ането” от Ангел Каралийчев (1934), „Веселите роднини” от Йордан Стубел (1926 и 1929), „Горската къщичка” от Дора Габе (1934) и др. с рисунки на Илия Бешков, един от най-плодовитите художници от това време.

Изкушен от книгите за деца е и художникът Стоян Венев. Неговият сарказъм от сатиричната рисунка е пренесен в илюстрацията. „Размирник (Приключенията на Гошо)” от Пелин Велков (1938) и „Златотърсачи (Приключенията на Гошо)” от Цвети Иванов (1938) са чудесна находка за хапливия хумор на Венев. Гошо е хлапе с цигара в уста, което се напива и прави какви ли не пакости, съответстващи и на бурния нрав на самия художник.

Безспорни шедьоври на българската илюстрация са и кориците на „Царкиня Лебед” от Александър Пушкин и „Неродена мома” от Ран Босилек (1933), рисувани от Георги Атанасов. Сред майсторските примери се нарежда и „Крилатият юнак” на Ангел Каралийчев (1927), нарисувана с изящен минимализъм от Дечко Узунов, както и много други.

Показаната в изложбата колекция съдържа и екземпляри от списания за деца като „Светулка” (1904–1947), „Детска радост” (1910–1947), „Детски живот” (1930–1947) и „Прозорче”, основано през 1939 г.

Източник: veg.sghg.bg

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Не изисквай от детето си отплата за всичко, което си направил за него."

Януш Корчак, педагог, роден на 22 юли преди 140 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.