Биографията на великия учен  „Галилео Галилей. Когато Земята стоеше неподвижно“ от Атле Нес , спечелила най-голямата литературна награда в Норвегия, излезе на български. Изданието е на „Изида“, а преводач е Ростислав Петров.

Норвежкият писател Атле Нес разкрива непознати страни от живота и делото на Галилей, като показва и чисто човешката страна от образа на великия учен: трудният му характер и изостреното му чувство за чест, които предизвикват множество остри спорове с опонентите му и усложняват отношенията със собственото му семейство и с Медичите. Силно драматичен е чутовният му сблъсък с Католическата църква, който оставя своя отпечатък върху модерната история. Картината на това бурно време, в което науката тепърва трябва да утвърди своята самостоятелност и неподвластност на църковните канони, оживява в тази книга, хвалебствено приета от критиката и отличена с най-престижната норвежка награда „Браги“ за документална литература.

ГАЛИЛЕО ГАЛИЛЕЙ  е роден на 15 февруари 1564 г. в Пиза, Тоскана, в семейството на скромен флорентински музикант, което и определя постоянната му житейска борба да утвърди социалния си статут и да оцелее в една крайно неблагосклонна към малкия и беден човек среда. С неуморни усилия той успява да изгради мрежа от високопоставени контакти, сред които са неговите благодетели Медичите (особено Великият херцог Козимо II и синът му Фердинандо II), осигурили му почетен пост в двора на Тоскана, както и принц Федерико Чези, създателят на Академията на рисовете. Но непрестанният стремеж на Галилео към все по-голямо величие често го вкарва в остри конфликти с опонентите му, в които той пламенно и дори фанатично защитава идеите си. Той има изключително тежък характер и силно развито чувство за чест, затова и невинаги е способен да се отдръпне дипломатично или да замълчи. Именно тези му характеристики подклаждат жестокия сблъсък с кардинал Роберто Белармино, един от най-изтъкнатите ръководители на Ордена на йезуитите, и се стига до решението от 1616 г. Галилео да не защитава, проповядва или поддържа идеите на Коперник. Всъщност този катастрофален сблъсък с Римокатолическата църква и последвалият съдебен процес крият една изключително лична трагедия за самия Галилео. Не просто е забранен най-значимият му труд, с който ученият се надявал да остане в световната история и в паметта на бъдните поколения – става въпрос за „Диалог за двете главни системи“. Не, предателството е лично и твърде болезнено: Галилео познавал тогавашния папа Урбан VIII много добре, нещо повече – преди Мафео Барберини да стане папа Урбан VIII, двамата с Галилео били близки приятели и се отнасяли един към друг почти като братя, а Барберини дори подкрепял пламенно и открито идеите на Галилео. Затова и последвалите събития и наложената изолация нанасят още по-силен удар на самочувствието на Галилей, който не може да приеме властващата несправедливост и лицемерие. Въпреки това обаче силите на вече остарелия учен, страдащ от редица болежки и започнал да губи зрението си, не секват напълно и той продължава да твори с помощта на своите последователи. През 1638 г. е публикуван последният му научен труд „Двете нови науки“, въпреки неодобрението от страна на Църквата. Галилео Галилей умира на 8 януари 1642 г., като дори след смъртта му духовенството и бившият му приятел папа Урбан се опитват да заличат делото му, като забраняват да се издигне величествена гробница в негова чест. Неговият ученик Винченцо Вивиани обаче си поставя като мисия да опази честта и името на учителя си живи и да му отдаде заслуженото му място. Макар и самият Вивиани да не успява да изгради физически паметник на Галилей, той запазва духовните му постижения и дори написва негово животоописание. След смъртта на Вивиани настъпват други времена и новият папа Климент XII Корсини, който е с флорентински произход, решава най-накрая да реабилитира името на Галилео и да изгради полагащата му се гробница в „Санта Кроче“, точно срещу гробницата на друг велик флорентинец – Микеланджело. С това се целяло възвръщане и утвърждаване на някогашната слава на Флоренция като център на науката и изкуството.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Всъщност няма нито изящен стил, нито изящна линия, нито прекрасен цвят. Единствената красота е достоверността, която става видима.“

Огюст Роден, френски скулптор, роден на 12 ноември преди 178 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).