„Щастливия принц“ на Оскар Уайлд излезе в нов превод на Диана Симеонова, съобщи издателство „Лист“.  Класиката на ирландския писател е илюстрирана от Мила Янева-Табакова.  Новото издание е част от библиотека „Детски шедьоври от велики писатели”.

Няколко приказки – такова наследство оставя геният Оскар Уайлд на децата си, след като роднини опитват да изличат спомена за него. Синовете му Сирил и Вивиан обаче не забравят как татко им е разказвал „Щастливия принц” и други истории, за да събуди в сърцата им жалост и съпричастие. Те излизат в томче с пет приказки през 1888 г., като и днес продължават да вълнуват както големите, така и по-малките читатели. 

Оскар Уайлд пише „Щастливия принц” вдъхновен от игрите си с момчетата. По онова време той все още е млад и обещаващ автор, а славата му идва от публикувани стихотворения и афоризми. До шедьоври на литературата като „Портретът на Дориан Грей” или на драматургията като „Ветрилото на лейди Уиндърмиър” и „Колко е важно да бъдеш сериозен” има още време.

През 1888-а Оскар е на 34, а децата му на 2 и 3 години. В спомените си, писани десетилетия по-късно, по-малкият син Вивиан отбелязва, че животът им бил щастлив, а баща му бил любящ и всеотдаен.

Малко преди Великден 1895 г. обаче нещата се променят, защото на 25 май писателят чува присъдата “виновен” по обвинение за “възмутителна проява на неприличие с друг мъж”. Наказанието е две години строг затвор и гениалният драматург е хвърлен в тъмница заради любовта си към един аристократ. Нравите на Викторианска Англия заклеймяват подобни отношения като „содомия”, което обозначава не само секс с животни, а и хомосексуална любов.

Пет години по-късно гениалният писател вече не е между живите – умира в Париж след усложнения от менингит, беден и забравен. Така и не вижда повече децата си. Веднага след края на процеса съпругата му Констанс сменя фамилията си на Холанд бяга в Швейцария с момчетата. После ги изпраща да учат в Германия. Изпитанията обаче не свършват – Констанс умира две години преди съпруга си и нейните роднини правят всичко възможно синовете на Оскар Уайлд да го забравят напълно. Това обаче не се случва, защото Сирил и Вивиан помнят „Щастливия принц” и другите приказки написани за тях.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ето последната ми бележка: Много работих! Моля, не ме будете! Никога. Заспивам завинаги. Хора аз ви обичах! Бъдете снизходителни!”  

Владимир Висоцки, руски бард, роден на 25 януари преди 82 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.