„Щастливия принц“ на Оскар Уайлд излезе в нов превод на Диана Симеонова, съобщи издателство „Лист“.  Класиката на ирландския писател е илюстрирана от Мила Янева-Табакова.  Новото издание е част от библиотека „Детски шедьоври от велики писатели”.

Няколко приказки – такова наследство оставя геният Оскар Уайлд на децата си, след като роднини опитват да изличат спомена за него. Синовете му Сирил и Вивиан обаче не забравят как татко им е разказвал „Щастливия принц” и други истории, за да събуди в сърцата им жалост и съпричастие. Те излизат в томче с пет приказки през 1888 г., като и днес продължават да вълнуват както големите, така и по-малките читатели. 

Оскар Уайлд пише „Щастливия принц” вдъхновен от игрите си с момчетата. По онова време той все още е млад и обещаващ автор, а славата му идва от публикувани стихотворения и афоризми. До шедьоври на литературата като „Портретът на Дориан Грей” или на драматургията като „Ветрилото на лейди Уиндърмиър” и „Колко е важно да бъдеш сериозен” има още време.

През 1888-а Оскар е на 34, а децата му на 2 и 3 години. В спомените си, писани десетилетия по-късно, по-малкият син Вивиан отбелязва, че животът им бил щастлив, а баща му бил любящ и всеотдаен.

Малко преди Великден 1895 г. обаче нещата се променят, защото на 25 май писателят чува присъдата “виновен” по обвинение за “възмутителна проява на неприличие с друг мъж”. Наказанието е две години строг затвор и гениалният драматург е хвърлен в тъмница заради любовта си към един аристократ. Нравите на Викторианска Англия заклеймяват подобни отношения като „содомия”, което обозначава не само секс с животни, а и хомосексуална любов.

Пет години по-късно гениалният писател вече не е между живите – умира в Париж след усложнения от менингит, беден и забравен. Така и не вижда повече децата си. Веднага след края на процеса съпругата му Констанс сменя фамилията си на Холанд бяга в Швейцария с момчетата. После ги изпраща да учат в Германия. Изпитанията обаче не свършват – Констанс умира две години преди съпруга си и нейните роднини правят всичко възможно синовете на Оскар Уайлд да го забравят напълно. Това обаче не се случва, защото Сирил и Вивиан помнят „Щастливия принц” и другите приказки написани за тях.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Любов е да срещнеш някой, който да ти каже нещо ново за теб.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 122 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.