Емблематичният роман на Блага Димитрова „Лице“ ще бъде преиздаден от издателство „Хермес“. Книгата ще влезе в книжарниците в началото на другата седмица. 

Първото издание на „Лице“ е от 1981 г. Появата на книгата обаче предизвиква гневната реакция на висшите държавни и партийни функционери. Държавна сигурност иззема от книжарниците по-голямата част от тиража и романът е „заключен“ в Сливенския затвор. Реакцията обаче е закъсняла: „Лице“ е стигнал до читателите си. И се предава тайно от ръка на ръка. Това, което взривява цензурата тогава е, че книгата поставя под съмнение идеологията на марксизма. 

В романа „Лице“ има и съвременна тема, и положителни герои, поне такива, каквито си ги представя авторката. Това не пречи той да бъде един хладнокръвно скалъпен фалшификат. Критичното начало на социалистическия реализъм се опира върху позициите на нашата партия. Пренебрегнем ли тези позиции, нищо чудно малката правда да се преобрази в голяма неправда, а голямата правда да ни се изплъзне“, пише през 1982 г. писателят Богомил Райнов, с което предопределя съдбата на романа.

Веднага след 10 ноември 1989 г. „Лице“ има второ издание.  

БЛАГА ДИМИТРОВА е родена на 2 януари 1922 г. Романът й „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите й творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман “Лице“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг — 39-те". Между 1987 и 1989 г. й е забранено публикува заради дисидентските й възгледи и дейности.

ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА:

„Ако човек започне да поправя грешките, чуждите и собствените си, цял живот ще пропилее, без да се осъществи.“

***

„И в този миг тя намира онова, което бе търсила през белите и черните листове, през дните и нощите на целия свой живот. Един въпрос: „Какво цениш най-много на този свят?“. И един спонтанен отговор. Каква топла, каква страшна, каква мъчноизречима дума: „човещина“!“

***

„В живота има такива съвпадения, каквито и най-развинтената фантазия

не може да измисли!“

***

„Какво му остава на онзи, който няма вяра в нищо, освен да вярва в бездушните вещи?“

***

 „ - Никой никому не може да забрани да бъде истински!

- Стига да погледнем истината без превръзка на очите!“

***

„Умората е велико благо за човека – тя е в състояние да го застави да се смири поне за кратко, до новата умора.“

***

“Човек може да се смее над патилата си едва след като те са зад гърба му.“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.”

Ал Пачино, американски актьор, роден на 25 април преди 78 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.