Проучване сред комунистическия елит в Москва показа интересна тенденция - децата на някогашните революционери не са чели болшевишки текстове, а западна класика, съобщи theguardian.com.

Елитът на комунистическата партия и техните семейства са избягвали съветските автори и произведения, както и класическите комунистически книги. Вместо това са предпочитали Чарлз Дикенс, Ръдиърд Киплинг и Оскар Уайлд, според историка Юри Сльозкин, професор в университета в Бъркли. 

Изследователят е направил извода си въз основа на московския Правителствен дом - огромно здание с апартаменти, в които е живял комунистическият елит през 30-те години на ХХ век, преди чистките на Сталин. Сльозкин е изследвал дневници, библиотеки, писма. Така установил, че обитателите не са са фокусирали върху Маркс и Енгелс, а върху западните класици Дикенс, Дефо, Шекспир, Юго, Балзак, Флобер, Гьоте, Киплинг и Уайлд. Фактите са описани в книга, която историкът е издал по повод 100-годишнината от Октомврийската революция, която се навършва сега.  

"Главният ми субект - родителите, старите болшевики, оригиналните революционери, са прекарали живота си в четене - в изгнание, в затвора, в множеството жилища, където са живели като номади преди революцията. Но не са чели само марксистки текстове, а и художествена литература от ХІХ в. - руска и европейска, както и символистична поезия. 

Разликата между това, което те са чели, и което децата им са чели, е, че второто поколение изхвърля болшевишките книги и символизма от библиотеката си. 

Децата на болшевиките никога не са чели Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин вкъщи. След реабилитирането на Пушкин, Гогол и Толстой в съветските училища, и децата спират да четат партийната литература."

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.