Първите издания на „Бай Ганьо” от Алеко Константинов (1885), „Под игото” (1894), „Драски и шарки” (1896) от Иван Вазов, „Писма от Рим” от Константин Величков (1889) са сред съкровищата на изложбата „Първите книжари на столицата – носители на европейски традиции и национален дух”. Тя ще се открие в петък от 11 ч в мраморното фоайе на Столичната библиотека, гласи съобщение на сайта й. 

Изложбата представя първите книжари, печатари и издатели, работили в София от Освобождението до началото на XX в. Сред тях са: образци на книгопечатането и оформлението за този период – „Съчинения” на Христо Ботев (1888), „Дяконът Левски” на Стоян Заимов (1897) с приложение на факсимиле на прощалното писмо към Венета. Първи преводи на чуждестранни писатели – „Ифигения в Таврида” на Гьоте (1894), „Макбет” на Шекспир (1898), „Чичо Томовата колиба” на Хариет Бичер Стоун (1898).

В Столичната библиотека се съхраняват и някои от първите периодични издания, печатани в София – „Българска илюстрация”, „Периодическо списание”, „Сборник народни умотворения”. Ще бъдат показани и образци от многобройните официални издания на Търновската конституция, Наказателния закон, различни разпоредби, както и проектозакони с личните бележки на д-р Константин Стоилов.

След обявяването на София за столица в града се създават важни държавни, обществени, културни и образователни  институции. През този период в София се съсредоточава и книжовното дело и се формират издателските традиции. Младите софийски книжари се учат от най-изтъкнатите първи български издатели – Христо Г. Данов,  Драган Манчов,  Игнатов или получават образованието си в чужбина. Представени са Янко С. Ковачев, Иван Говедаров, Богдан Прошек, Иван Игнатов, Т. Ф. Чипев, Хр. Олчев и др. Всички те с дейността си допринасят за осъществяването на общия национален стремеж през онези години – „да сме равни на европейската култура”.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.“

Джоузеф Конрад, британски писател от полски произход, роден на 3 декември преди 163 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.