Първите издания на „Бай Ганьо” от Алеко Константинов (1885), „Под игото” (1894), „Драски и шарки” (1896) от Иван Вазов, „Писма от Рим” от Константин Величков (1889) са сред съкровищата на изложбата „Първите книжари на столицата – носители на европейски традиции и национален дух”. Тя ще се открие в петък от 11 ч в мраморното фоайе на Столичната библиотека, гласи съобщение на сайта й. 

Изложбата представя първите книжари, печатари и издатели, работили в София от Освобождението до началото на XX в. Сред тях са: образци на книгопечатането и оформлението за този период – „Съчинения” на Христо Ботев (1888), „Дяконът Левски” на Стоян Заимов (1897) с приложение на факсимиле на прощалното писмо към Венета. Първи преводи на чуждестранни писатели – „Ифигения в Таврида” на Гьоте (1894), „Макбет” на Шекспир (1898), „Чичо Томовата колиба” на Хариет Бичер Стоун (1898).

В Столичната библиотека се съхраняват и някои от първите периодични издания, печатани в София – „Българска илюстрация”, „Периодическо списание”, „Сборник народни умотворения”. Ще бъдат показани и образци от многобройните официални издания на Търновската конституция, Наказателния закон, различни разпоредби, както и проектозакони с личните бележки на д-р Константин Стоилов.

След обявяването на София за столица в града се създават важни държавни, обществени, културни и образователни  институции. През този период в София се съсредоточава и книжовното дело и се формират издателските традиции. Младите софийски книжари се учат от най-изтъкнатите първи български издатели – Христо Г. Данов,  Драган Манчов,  Игнатов или получават образованието си в чужбина. Представени са Янко С. Ковачев, Иван Говедаров, Богдан Прошек, Иван Игнатов, Т. Ф. Чипев, Хр. Олчев и др. Всички те с дейността си допринасят за осъществяването на общия национален стремеж през онези години – „да сме равни на европейската култура”.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 92 години.

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.

Днес компетентността не се възнаграждава, а дори се наказва

"Психология на глупостта" под редакцията на Жан-Франсоа Мармион.

"Страх ме е да си помисля, че колкото по-глупави ставаме като общество, толкова по-глупави хора ще ни управляват." - Николай Слатински

За „Ирландецът“ и дон Робърт Де Ниро

Това е опус магнум за Скорсезе, най-доброто, което може да предложи в момента.