Мемоарите на актрисата Надя Тодорова ще бъдат представени в столичното кино „Одеон“ на 20 юни от 18 ч. В основата на новата книга е залегнал ръкописът на Надя Тодорова, върху който тя е работила през последните 10 г. от живота си. „Надя Тодорова: Един живот в пет тетрадки“ е издание на „Книгомания“.

На следващия ден, когато се навършва една година от смъртта на актрисата, ще има представяне и в читалище „Родолюбие“ в родния й Асеновград.

На Коледа през 2006 г. дъщерята на Надя Тодорова - Антоанета Теменугова, й подарява пет празни тетрадки с идеята да ги изпълни с весели и драматични случки от снимачните площадки и зад кулисите на театъра, от детството и младостта, та чак до последните аплодисменти. Това е своеобразна терапия за прикованата в инвалидна количка актриса, която с радост се връща назад във времето и за пръв път допуска публиката толкова близо до най-съкровените си преживявания. Това всъщност е и предисторията на книгата.

С „Надя Тодорова: Един живот в пет тетрадки“ издателството слага началото на нова поредица – „Любимци на публиката“. В нея ще излизат биографии, автобиографии и мемоари на най-обичаните български артисти.

НАДЯ ТОДОРОВА (1925 – 2016) е родена в семейството на първия кинопрожекционист в Асеновград и расте с филмите на Чаплин. След гимназията я пращат да учи право в София, но тя предпочита да е артистка в местната общинска трупа. Там обира овациите като Юрталанката от „Снаха“ и Злата от „Криворазбраната цивилизация“, с която печели награда на национален преглед. Следват още два приза, покани от театрите в Смолян, Сливен, Пазарджик и Габрово, както и още главни роли (в „Мъжемразката“, „Госпожа Министершата“, „Вампир“, „Евгения Гранде“). За киното я открива Иван Андонов. Неголеми, но запомнящи се образи й поверяват и Николай Волев, Рангел Вълчанов, Людмил Стайков, Иванка Гръбчева, Джеки Стоев. 

Участвала е в 7 от най-обичаните 100 български филма за всички времена. Три от тях са в челната десетка на класацията, организирана през 2015 г. от БНТ: „Вчера“ (1988) и „Опасен чар“ (1984) на Иван Андонов, както и „Господин за един ден“ (1983) на Николай Волев. Медиите изчислиха, че най-снимани в лентите от топ 100 са красавиците Невена Коканова (13 пъти) и Катя Паскалева (8 пъти), но не споменаха, че третата актриса, любимка на публиката със 7 роли, е именно „смешната“ Надя Тодорова.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Да обичаш и да бъдеш мъдър е невъзможно.“

Френсис Бейкън, английски философ и писател, роден на 22 януари преди 459 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.