С премиера на документалното изследване на Христо Христов и Вили Лилков "Бивши хора" на 9 май беше почетена паметта на репресираните по времето на комунизма, съобщи desebg.com.

Разследващият журналист Христов посочи, че с изследването се отваря една нова и непрочетена досега страница за паметта за жертвите на комунистическия режим. Преди 20 години Лилков се запознава с досието си в ДС като наследник на т. нар. бивши хора, класифицирани с този термин от репресивния апарат на БКП. Става дума за елитът отпреди преврата на 9 септември 1944 г. - политици, фабриканти, интелектуалци. 

„По различни причини българското общество не успя да направи онова, което останалите общества от бившия Източен блок направиха за жертвите на комунизма. С тази книга даваме своя дан към паметта на онези българи, изграждали България, които по времето на комунизма са подложени на методични репресии и изолиране от обществото. За мен те са образци на истински патриоти, които трябва да се знаят от следващите поколения”, отбеляза Христов.

Той хвърли светлина върху технологията на изследването на архивите и огромния обем материали, които са изследвани в процеса на проучване. По думите му изследователите работят по съвсем друг начин след приемането на закона за досиетата и създаването на Комисията, която от 2007 г. осигурява достъп до читателите и хората, които желаят да се запознаят с архивите на репресивния апарат на БКП. Той е вложил целия си 20-годишен опит в изследването „Бивши хора”. Разследващият журналист отбеляза, че идеята за написването на книгата е на бизнесмена Никола Николов, който е подкрепил този проект.

„Бившите хора са част от онези българи, които Симеон Радев нарече строители, защото те са съграждали една модерна държава. Разделението на едни българи и други българи, за съжаление продължава и до днес”, допълни Веселин Методиев и заключи, че т. нар. бивши хора всъщност са герои, които са обичали България.

В последвалата дискусия участие взеха писателката Рада Москова, която в книгата разказва са съдбата на баща си – търговец в Габрово след 9 септември 1944 г., както и за преживяното от семейството й, Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата и журналистката Даниела Горчева. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всички се раждаме луди. Някои остават такива.”

Самюъл Бекет, ирландски драматург, роден на 13 април преди 115 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.