След тежките критики, които получи от университетски преподаватели, преводачи и редактори заради изданието на приказките на Братя Грим, вчера издателство "Сиела" и дъщерното му "Deja Book" публикуваха позиция. Ето какво гласи тя:
"Допуснахме грешка, извинявайте.
Извиняваме се, че не отговорихме веднага на пуснатото с лека ръка твърдение, че преводът на „Детски и домашни приказки” на Братя Грим не е от немски език. Истината е тази, която пише на титулната страница – нашият преводач Слави Ганев (отговорен и за пълното издание на „Дракула” на Брам Стокър и първото издание на „Монахът” на Матю Грегъри Луис) е използвал сканирано оригинално издание (достъпно за всеки на http://old.grimms.de/), като в разчитането на готическия шрифт е използвал за справка и набраните дословно текстове в de.wikisource.org. Посоченото английско издание в превод на Jack Zipes бе разгледано от нас и в него бяха открити достатъчно разминавания с оригиналното немско издание, за да можем твърдо да заявим, че то не може да послужи за превод на български език на приказките, не и за пълен и достоверен, каквато беше нашата изначална цел.
Искаме да използваме случая и да благодарим за рецензиите на Майа Разбойникова-Фратева и Ана Димова (двете преводачки критикуваха качеството на превода, като Димова в "Литературен вестник" изказа основателни съмнения, че не е превеждано от старонемски, а от английската версия на Джак Зайпс, предвид грешките в транскрибирането на имената на български, бел.ред), работим по посочените от тях неточности, които ще бъдат отстранени при следващия тираж, но по никой начин не можем да се съгласим с пренебрежителния и дори подигравателен тон на двете статии. Изданието ни няма и никога не е имало претенция за академичен труд, затова и подхождането към него като към „вражеска територия”, която трябва да бъде бомбардирана с научни аргументи и сравнена със земята, е неоснователно. Академичните среди трябва да отговорят на въпроса защо така и никой не е превел цялостно приказките на Грим от Освобождението насам, явно на германистите им стига да ги преподават на студенти, тоест да бъдат запазени в рамките на една малка общност, но се приема, че за широката публика са достатъчни непълни и често неточни преразкази на отделни приказки? Изключителният интерес към нашето издание доказва, че това не е така.
Предговорът, приложенията и бележките под линия нямат за цел да доказват факти с историческа или литературна насоченост. Тяхната единствена цел е да запознаят читателя с живота на Якоб и Вилхелм Грим, които са непознати за повечето читатели у нас, което се видя ясно и в последната седмица на публичното им о(б)съждане.
Решението някои от приказките да се преведат на диалект (за да сме коректни и да разсеем внушението, че цялата книга е преведена така, това са 48 страници от общо 611 с приказки) се основава изключително на това, което самите Братя Грим пишат в предговора си към първи том:
„Имахме невероятния шанс да разкажем някои от приказките на диалект, от което без съмнение те са спечелили много. Тук всяко проявление на образованието, преработката, художественият изказ биха погубили всичко. Пречистеният литературен език, макар и изискан, сияен, бляскав, при приказките остава безвкусен и не може да опише дълбокия им корен.”
Що се отнася до долното и манипулативно използване на 2 от общо 156 приказки от страна на жълто-кафявите „медии” и обичайната невежа и агресивна публична истерия, която те раздухват, не смятаме, че те заслужават каквото и да е внимание."
