Романът „Адио, каубой“ на хърватската писателка Оля Савичевич e включен в поредицата „Модерна европейска проза“ на издателство „Ерго”. Книгата е подкрепено от литературната мрежа ТРАДУКИ, преводът е на Русанка Ляпова.

Написана в необичайната жанрова рамка на далматински уестърн, „Адио, каубой“ е социална драма, в която зад привидната екстравагантност на повествованието се крие стремежът на авторката да разкрие в дълбочина съдбата на обикновените хора от предградията на Сплит. Книгата е разказ за израстването на главната героиня, в чието мислене критичното отношение към родната среда се преплита с топлота и лиризъм, пробудени от спомена, от познатите и обикнати миризми, вкусове, цветове и звуци на Далмация. Със завръщането си в родния град Рузинава се опитва да осмисли своя житейски избор, както и този на трагично загиналия си брат, на съсипаната си от скръб майка, на неочаквано намерения и отново изгубен свой любим, да удържи победа в непресекващия сблъсък между чувства и действия, ерос и танатос, ранимост и жестокост. „Адио, каубой“ разказва за нетолерантността и насилието, за различието – като лично бреме, като реакция срещу предишните поколения, като опит да го преболееш в динамичното редуване на любов и омраза, привличане и отблъскване.

ОЛЯ САВИЧЕВИЧ-ИВАНЧЕВИЧ (41) е сред най-популярните съвременни хърватски автори, защитила таланта си както с поезия, така и с проза. Родена е и живее в Сплит. Завършила е хърватски език и литература във философския факултет в Задар. Автор е на 5 стихосбирки и на сборника с разкази „Да разсмееш куче“, удостоен с наградата за най-добра проза, писана от автор до тридесет и пет години. Дебютният й роман „Адио, каубой“ прави истински жанров и тематичен пробив в хърватската литература и заслужено е провъзгласен за най-добър роман на 2010 година. Скоро след това е преведен на македонски, немски, испански и английски.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 145 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.