Романът „Адио, каубой“ на хърватската писателка Оля Савичевич e включен в поредицата „Модерна европейска проза“ на издателство „Ерго”. Книгата е подкрепено от литературната мрежа ТРАДУКИ, преводът е на Русанка Ляпова.

Написана в необичайната жанрова рамка на далматински уестърн, „Адио, каубой“ е социална драма, в която зад привидната екстравагантност на повествованието се крие стремежът на авторката да разкрие в дълбочина съдбата на обикновените хора от предградията на Сплит. Книгата е разказ за израстването на главната героиня, в чието мислене критичното отношение към родната среда се преплита с топлота и лиризъм, пробудени от спомена, от познатите и обикнати миризми, вкусове, цветове и звуци на Далмация. Със завръщането си в родния град Рузинава се опитва да осмисли своя житейски избор, както и този на трагично загиналия си брат, на съсипаната си от скръб майка, на неочаквано намерения и отново изгубен свой любим, да удържи победа в непресекващия сблъсък между чувства и действия, ерос и танатос, ранимост и жестокост. „Адио, каубой“ разказва за нетолерантността и насилието, за различието – като лично бреме, като реакция срещу предишните поколения, като опит да го преболееш в динамичното редуване на любов и омраза, привличане и отблъскване.

ОЛЯ САВИЧЕВИЧ-ИВАНЧЕВИЧ (41) е сред най-популярните съвременни хърватски автори, защитила таланта си както с поезия, така и с проза. Родена е и живее в Сплит. Завършила е хърватски език и литература във философския факултет в Задар. Автор е на 5 стихосбирки и на сборника с разкази „Да разсмееш куче“, удостоен с наградата за най-добра проза, писана от автор до тридесет и пет години. Дебютният й роман „Адио, каубой“ прави истински жанров и тематичен пробив в хърватската литература и заслужено е провъзгласен за най-добър роман на 2010 година. Скоро след това е преведен на македонски, немски, испански и английски.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Никой народ няма в живота си толкоз и таквиз груби противоречия и несъобразности, колкото има в живота на нашия народ. Бедни материално и невежествени духом, мнозина от нас искат да се покажат, че са нещо повече, от каквото са.“

Петко Славейков, поет и журналист, роден на 17 ноември преди 192 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Соня Йончева и Националният филхармоничен оркестър – енергия и класа

Бравурните аплаузи искрено развълнуваха звездата, която благодари на българската публика с 3 биса, а след концерта повече от 2 часа раздаваше автографи.

Пикасо рисува по-грозно от Любен Зидаров

"Копирането на нечий успешен модел е лесно и (относително) безрисково. Създаването на свой собствен е несравнимо по-трудно и далеч по-рисковано", пише издателят Манол Пейков.

Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува.