Книгата, за която американската журналистка Елизабет Колбърт получи „Пулицър“ преди месец, излиза на български език, съобщи "Изток-Запад". „Шестото измиране“ търси отговор на въпроса чака ли ни масово изтребление, причинено не от друг, а от самите хора.

Колбърт проследява историята на Шестото – може би фатално за хората – измиране, за което виновник е не друг, а самият Homo sapiens. Авторката разказва за редица видове, безвъзвратно изчезнали от лицето на Земята (американският мастодонт, безкрилата гагарка, амонитът, изчезнал заедно с динозаврите в края на креда и др.); началото на криволичещата история на тази история е положено с труда на френския естествоизпитател Жорж Кювие. Фактите от миналото се допълват и от факти от настоящето: все по-фрагментираната амазонска дъждовна гора, бързо затоплящите се склонове на Андите, външните участъци на Големия бариерен риф…

Достоверността на написаното е гарантирана: Колбърт се е включила в експедиции и е посетила изследователските станции на дестинациите, за които пише. Тя дори отделя глава, в която описва измиране, случващо се съвсем буквално в собствения й заден двор, а може би и в нашите домове…

В предговора на книгата тя сочи: „Измирането по принцип е зловеща тема, а масовото измиране е в пъти по-страховита. То също е и увлекателна тема. В следващите страници ще се опитам да ви предам и двете усещания: възхитата да научаваш подробностите и в същото време ужасът от наученото. Надеждата ми е читателите на тази книга да я затворят, оценили както трябва наистина изумителния момент, в който ни се е паднало да живеем.“

„Шестото измиране“ е определена за една от 10-те най-добри книги за 2015 г. в класация на „Ню Йорк Таймс“. За нея Елизабет Колбърт бе отличена с престижната награда „Пулицър“ в сферата на документалната литература преди месец. Книгата съдържа и повече от любопитен снимков материал.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Открил съм любимите си писатели, като попадах на книги, оставени на летища и в странни хотели.“

Лий Чайлд, английски писател, роден на 29 октомври преди 66 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.